Решение № 14374 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2019 г.

Решение № 14374 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "И ар би лизинг България" ЕАД гр. С., представлявано от адв. Б., упълномощен от изпълнителните директори на дружеството Герджикова и Йорданов, срещу решение № 1283/28.02.2019 г. по адм. дело № 11979/2018 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Касаторът навежда и развива твърдения за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – директор на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, чрез юрск. Йосифова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред АССГ е акт за установяване на задължение по декларация "АУЗД/ №СФИ-18-ТД26-353/24.08.2018 г. на старши инспектор в отдел "ОП-Л." на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО, потвърден с решение СФД18-РД28-173/08.10.2018 г. на директор дирекция "ОП" към направление "ФСД" при СО, с който за "И ар би лизинг България" ЕАД за периода 01.03.2018 г. - 30.06.2018 г. е определена за събиране такса битови отпадъци /ТБ0 в размер на 28093, 53 лв. за недвижим имот в гр. С., район "Л.", ул. "С." № .... По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. От приетите доказателства е видно, че касаторът е собственик на недвижим имот – земя и сграда съобразено подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вх. № [ЕГН]/10.04.2018 г. от "И ар би лизинг България". Имотът е нежилищен и попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на СО. Дружество "И ар би лизинг България" ЕАД е новообразувано, отделено при преобразуване от дружество "И ар би лизинг" ЕАД съгласно вписване в ТР от 07.02.2018 г. Процесният НИ в гр. С. с административен адрес в гр. С., ул. "С." № ... е прехвърлен в патримониума на новообразуваното дружество, което се явява правоприемник на преобразуващото се дружество за отделената част от активите. "И ар би лизинг" ЕАД в декларация от 16.11.2017 г. е упражнило правата си по чл. 23, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, посочвайки за избран от него способа за определяне на ТБО по чл. 22, т. 1 от Наредбата – според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозването. Спорът по делото е правен и се формира спрямо отговора на въпроса дали подадената декларация на 16.11.2017 г от предходния собственик на имота и преобразуващо дружество ползва и правоприемника - новообразуваното дружество, което е подало декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за придобиване и промяна в собствеността на имота, но безспорно не е подало декларация по чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 3, изр. последно НОАМТЦУПСО и чл. 14 ЗМДТ, както и относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО, според която за нежилищни имоти, новопридобити през текущата година или след 30 ноември на предходната година, за която предходният собственик е упражнил правата си за определяне на ТБО по чл. 23 и чл. 24, новият собственик има право да поиска да се запази установеният ред за определяне на таксата, който се е прилагал за имота през текущата година, в случаите когато не се променя предназначението на имота. Това право се упражнява от новия собственик чрез подаване на декларация по образец. Не се спори относно определения размер на таксата, отчетната стойност на имота и методиката за изчисляването й. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД и установения размер на ТБО за периода, административният съд е счел, че по смисъла на чл. 262г ТЗ новоучреденото след преобразуване дружество "И ар би лизинг България" ЕАД се явява частен правоприемник на "И ар би лизинг" ЕАД като към първото преминават определени права и задълженията от имуществото на второто, определени с решението за преобразуване. Прието е, че упражненото от дружеството-праводател право на избор на режима на изчисляване на такса смет не е прехвърлено върху частния правоприемник, тъй като това не е отразено в решението за преобразуване и освен това в НОАМТЦУПСО е предвидено специален ред за упражняване на избора, който не е спазен и срокът за това е изтекъл към момента на издаване на АУЗД. Решението е правилно, изложените касационни оплаквания в жалбата не са налице. Решението следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касационният съд намира за обосновани и законосъобразни изводите, че имотът, за който е определена ТБО се явява новопридобит от новоучреденото дружество по силата на настъпилото частно правоприемство на права и задължения след преобразуване чрез отделяне от предходния собственик на имота. Налице са всички предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 23 НОАМТЦУПСО. Подадената от предходния собственик декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за определяне на ТБО по реда на чл. 22, т. 1 – според количеството на битовите отпадъци ползва новия собственик доколкото същият по реда и в сроковете по чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО има право да поиска да се запази установения ред за определяне на ТБО, ако не променя предназначението на имота. След като, в процесния случай такова искане, чрез подаване на декларация по образец, не е направено в преклузивния законов срок и по установения ред, по аргумент на противното, правилно е прието от приходния орган и от съда, че щом не е поискано изрично запазване на установения ред за определяне на ТБО, този ред не се запазва, при което влизат в сила правилата за определяне на ТБО по чл. 21, т. 3 вр. с чл. 26 НОАМТЦУПСО, а именно – извън случаите по чл. 23 и чл. 24 НОАМТЦУПСО - ТБО за нежилищния НИ следва да се определи пропорционално в промили на база на отчетна стойност на НИ, така както е процедирано в оспорения АУЗД. Изложената в касационната жалба теза, че липсата на декларация по чл. 25, ал. 3 НОАМТЦУПСО не следва да се приема като отказ от определяне на ТБО на база количество битови отпадъци, а като мълчаливо съгласие със заявеното от предходния собственик, няма нормативно основание. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не ес присъждат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1373 лв. на ответника по касация предвид данните за осъщественото представителство и своевременно заявената претенция. Воден от горното, Върховният административен съд