Решение № 15335 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2010 г.

Решение № 15335 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Копривщица, чрез пълномощник адв. Благовест Петров срещу решението от 20.01.2010 г. по адм. дело № 841/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на Община Копривщица (правоприемник на ДПУ "Салчо Василев") срещу ДРА № 324/24.09.2004 г. на ТДД - София Област, потвърден с решение № 277/01.02.2005 г. на директора на РДД, гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. София, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок, но е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че с оглед извършената по инициатива на данъчния субект дерегистрация по ЗДДС, данъчният орган правилно е начислил ДДС на същия на основание чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Съдът се е мотивирал, че в този случай се приема, че дружеството извършва доставка на налични активи към датата на дерегистрация, поради което е задължено да начисли ДДС върху пазарната им цена - действие, което в случая не е извършено от жалбоподателя. Съдът, тълкувайки разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), е приел, че законодателят е въвел фикция, според която се счита, че при дерегистрация данъчният субект извършва облагаеми доставки, за които е длъжен да начисли ДДС върху стойността на наличните към този момент активи, както би постъпил, ако беше осъществил такива облагаеми доставки. След като данъчният субект не е изпълнил това си задължение, данъчните органи при извършване на ревизията правилно са му определили ДДС върху пазарната цена на наличните активи, а данъкът е бил включен при определяне на резултата за последния данъчен период. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за нищожност на ревизионния акт, поради това, че негов адресат е неправосубектно образувание, тъй като към момента на съставяне на РА ДПУ "Салчо Василев" е било прекратено. По делото не се спори, че правоприемник на ДПУ "Салчо Василев" е Община Копривщица, именно във връзка с което активно процесуално легитимирана за подаване на жалбата срещу РА е именно Община Копривщица. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че ДДС е неправомерно начислен, защото не са изпълнени условията по чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), формулирани от касатора по следния начин: активите, върху които се начислява данъкът да са налични, както и за наличните активи да е налице поне абстрактна възможност да бъдат предмет на облагаема доставка. Във връзка с първото условие касаторът е развил съображения, че към дата на дерегистрация сградите и машините са се намирали в държане на общинското предприятие, но същите не могат да се считат за "налични" в смисъла, който влага данъчният закон, защото собствеността върху тях не е на предприятието, а на Община Копривщица. Във връзка с второто, според касатора, условие на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.), същият е изложил мотиви, че в случая процесните сгради и машини не биха могли да бъдат предмет на облагаема доставка, тъй като същите не са собственост на ДПУ "Салчо Василев" и не могат да бъдат прехвърляни от него. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното в касационната жалба тълкуване на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Съгласно цитираната разпоредба, освен когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрация се приема, че лицето извършва доставка на наличните активи по смисъла на ЗСч, поради което следва да начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. Следователно в тази разпоредба е налице фикция, все едно че се извършва разпореждане с наличните към датата на дерегистрация активи, именно поради което следва да се начисли ДДС върху тях. В цитираната разпоредба е налице приравняване на понятието налични активи по смисъла на ЗСч с извършването на доставка с тях. На следващо място разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.) поставя като условие за възникване на задължението за начисляване на ЗДДС към момента на дерегистрацията единствено процесните имоти да са активи по смисъла на Закона за счетоводството и да са налични, а не да са собствени на задълженото лице. Наличен е този актив, който е счетоводно заведен при търговеца. Това означава, че той е заведен по съответната материална сметка; има съответната балансова стойност; за него търговецът начислява амортизации, отразяващи неговото овехтяване с оглед на използването му за дейността на предприятието. Всичко това намира отражение и в различните финансови отчети, които показват финансовото и имуществено състояние на предприятието към определен момент. В тази връзка следва да се отбележи, че счетоводните норми допускат и уреждат случаи, в които дадени активи, макар да не са собственост на търговеца, се завеждат в неговото счетоводство (например активи, отдадени на лизинг). Определящото в тези случаи е, че активите служат за осъществяване на дейността му и от тях той черпи икономическа изгода. По тези съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като същият не се е представлявал пред касационната инстанция и не е претендирал разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК