Решение № 8261 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2019 г.

Решение № 8261 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП гр. София, чрез юрк. П. Ласков против решение № 814/12.02.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10144/2018 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0395411/17.09.2018 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че е установено извършването на нарушение по чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и са налице предпоставките по материалния закон за налагане на мярката. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – "Юротим Ейлхаус" ООД, гр. София, чрез адв. Недялков и адв. Данаилов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била заповед № № 0395411/17.09.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП гр. София с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС – запечатване на търговски обект "бирария Ейлхаус", находящ се в гр. София, бул. "Христо Ботев" № 42, стопанисван от "Юротим Ейлхаус" ООД за срок от 7 дни и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпва до обекта, за нарушение на чл. 42, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че нарушението на реда за съхраняване на свидетелството за регистрация на ФУ не води до неправилно определяне на реализираните доходи и публичните задължения и наложената принудителна мярка не гарантира законосъобразното отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в търговския обект, нито неизвършване на нарушения от същия вид. Другият аргумент за незаконосъобразност на акта, според съда е липсата на конкретни мотиви относно срока, за който е наложена мярката – нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което препятства проверката. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият състав споделя вторият аргумент на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Другите изложени съображения се отнасят до предпоставките за допускане на предварително изпълнение на наложената мярка по чл. 60, ал. 1 АПК, което е отменено в отделно производство. Обосновано съдът е приел за неправилни мотивите на заповедта, с които се определя срок за запечатване на обекта от 7 дни, поради това, че неизпълнението на конкретното задължение – за съхранение на свидетелството за регистрация на ФУ в обекта, води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Така изложените мотиви не кореспондират с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС за неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 42, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – да съхранява свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект, и за това, че при поискване, същото не е представено на органите по приходите до приключване на проверката. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, тъй като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената касова наличност съответства на отчетената от фискалното устройство. Като е приел, че в случая се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, правилно съдът е направил извод за липса на конкретни фактически основания в заповедта за определяне срока за запечатване на обекта, което представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за отмяна. Предвид гореизложеното считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил заповедта за налагане на принудителната административна мярка, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,