Решение № 80 от 26.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2432/2016 г.

Решение № 80 от 26.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2432/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД чрез адвокат Г. Н. А. обжалва решението на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение на СГС по т. д. 5763/14 г., VI-13 състав, с което са уважени предявените искове. Моли да се обезсили и съответно отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете и да му се присъдят всички разноски. С обжалваното решение Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 1431 от 3.09.2015 г. по т. д. № 5763/2014 г. по описа на СГС, ТО, 1 състав, с което е осъден "ЧЕЗ Разпределение България" АД да заплати на "Еко инвест 1" ООД сумата от 27 226, 62 лв – заплатена такса, достъп, определена с Решение № Ц ЗЗ от 14.9.2012 г. за периода 18.9.2012 г. до 30.4.2013 г. включително в едно със законната лихва от 4.9.2014 г. до окончателното изплащане и сумата 3 221, 18 лв – законна лихва за периода 6.07.2013 г. до 3.09.2014 г. включително. Сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Софийски апелативен съд не бил изпълнил задълженията си в качеството на въззивен съд, произтичащо от закона и разяснен с т. 2 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, конкретно не бил обсъдил нарушенията на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, не бил оповестил на страните приложимото европейско право и кои норми на европейското право приема, че са приложими, не е посочил мотивите си за това кои са нормите, които причинявали ефект на обратно действие, не разгледал възражението за възмездност на услугата, предоставяне на достъп поради направени разходи за осъществяването й, не бил разгледал и възражението за приложение на чл. 292 от ТЗ и не бил обсъдил всички възражения в нарушение на чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Излага подробно съображение за тълкуване на закона, като погрешно били заменени пределни цени, определени от административния орган, с цени, които третира като абсолютно определени при тълкуване на понятието регулирани цени, погрешно тълкувал правното значение на индивидуалния административен акт за определяне на пределната цена като пряка гражданска последица, заместваща съществен елемент от договора и погрешно намирал приложим чл. 177 от АПК към правните последици на допуснат до предварително изпълнение по силата на закона индивидуален административен акт, на основаната, на който е постигнато съгласие между страните по договора за достъп до мрежовата услуга към правоотношенията, които правомерно са създали, развили и погасили поради изпълнение по време на действието му. "Еко инвест 1" ООД оспорва касационната жалба. Счита, че касаторът не бил доказал което и да е основание за заплащане на процесните суми или за задържането им извън от отмененото решение Ц ЗЗ от 14.9.2012 г. Цената за достъп била начислявана само по време на действие на това решение. Не бил доказал извършване на услуги или конкретни разходи в полза на "Еко инвест 1" ООД. Извършването на евентуални разходи или предоставяне на услуги било неотносимо към предмета на спора главно поради това, че е неотносимо по спора по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че приложимото законодателство разходите на разпределителното дружество също подлежали на регулиране. Основанието за плащане не било законово. Нормите на чл. 84, ал. 2 и чл. 104 от ЗЕ, на които се позовал "ЧЕЗ Разпределение България" АД не предвиждали задължение за плащане на цена за достъп, а само за сключване на договор. Единствената разпоредба била в ПТЕЕ, че се дължала цена, определена от ДКЕВР, а не просто абстрактно определена цена. Излага подробни съображения, че апелативният съд правилно и в съответствие със законовите разпоредби е приел, че цената за достъп е регулирана цена, като може да бъде определена само от оправомощения за това държавен орган при изпълнение на предвидена в закона процедура. С определение № 553 от 15.09.2017 г. е допуснато касационно обжалване с оглед вероятността решението да бъде недопустимо в хипотезата на произнасяне по непредявен иск. Върховният касационен съд на Р България, Второ търговско отделение като взе предвид изложените доводи във връзка със сочените оплаквания и провери данните по делото с оглед нормата на чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирано лице, ответник в исковия процес срещу решение, чието обжалване е предвидено в закона. Предмет на обжалване е решението, постановено от Софийски апелативен съд по т. д. 4812/15 г., с което е потвърдено изцяло решението на Софийски градски съд № 1431 от 3.09.2015 г. по т. д. 5763 от 2014 г. Обжалваното решение е № 1572 от 20.7.2016 г., видно от датата, на която е обявено по установения ред, е датирано, при неговото обявяване. Няма основания, които да налагат извод за неговата нищожност. С оглед определението за допускане на касационно обжалване следва да се посочи, че Софийски апелативен съд, ръководейки се от изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба и искането на ищеца "Еко инвест1" ООД е дал вярна правна квалификация на предявения иск. Решението би било недопустимо, ако съдът е разгледал непосочени в исковата молба факти, т. е. извън пределите на търсената от ищеца защита. Въпреки позоваването на чл. 272 от ГПК в решението на въззивния съд, което се обжалва, съдът е взел предвид точно сочените факти в исковата молба и искането на ищеца "Еко инвест 1" ООД. Съдът е съобразил, че ищецът се позовава на отмяна на решение № Ц ЗЗ от 14.09.2012 г. на ДКЕВР и на обстоятелството, че с него е определена цена на достъп съгласно сключения между страните договор и че отмяната на решението води до отмяна на определената цена. Разглеждайки така посочените факти съдът не се е отклонил от диспозитивното начало и е дал защита именно на претендираното от ищеца право съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Ищецът е посочил, че е платил цената на основание издаденото решение от ДКЕВР и че впоследствие решението е отменено от Върховния административен съд. Отмяната на решението на ДКЕВР е породило право да иска връщане на заплатената цена от ответника като претендира и обезщетение за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД за периода от 5.07.2013 г. до 4.9.2014 г. поради отпадане на основанието, на което е платено. В този смисъл разгледаните обективно кумулативно искове са допустими и съдът не е постановил недопустимо съдебно решение. С оглед установеното от настоящия съдебен състав позоваване на посочените факти, апелативният съд не е допуснал нарушение на диспозитивното начало и не се е произнесъл извън търсената от ищеца защита. Следователно не е постановил и недопустимо решение. Този извод води и до следващия, а именно че съдът правилно е дал правна квалификация на иска за главница като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В случая въззивният съд е определил вярно правната квалификация на предявените искове като е осигурил предпоставки за приложение на материалния закон. Няма нарушение, така както се изтъква в касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Изрично следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение 7/4.10.2018 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че в решенията на ВКС, постановени по сходни спорове, съдът е определил правната квалификация на предявените искове след отмяна на решение № Ц – ЗЗ от 14.09.2012 г. на ДКЕВР като такива с правно основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. С оглед установената допустимост на съдебното решение и при така посочената вярно правна квалификация настоящият съдебен състав намира, че правилно въззивният съд е приел че страните са обвързани от договор, но цената за достъп на оператора на електроразпределителната мрежа била определена не с договора, а административно регулирана от държавния енергиен регулатор чрез издаване на решение от ДКЕВР, като последното представлява индивидуален административен акт. С отмяна на административния акт и заличаване на последиците му отпадало и основанието за начисляване на цена за достъп е факт, който е съобразен от въззивния съд. При отпадане на това основание съдът е приел, че ищецът следвало да докаже факта на плащането, а ответникът да установи, че е налице основание за получаването съответно на задържане на полученото от него. В този смисъл съдът правилно е установил наличието на сключен договор между "Еко инвест 1" ООД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД № 126 от 28.01.2011 г., по силата на който "ЧЕЗ Електро България" АД изкупува производствена енергия. Както и на обстоятелството, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяеми източници от ВяЕЦ С. и продава същия на лицензираното дружество като краен снабдител на електрическа енергия. С решение Ц ЗЗ от 14.9.2012 г. ДКЕВР са определени временни цени за такса достъп до преносната и разпределителната мрежа. По силата на това решение е следвало според вида В. да се заплаща и цена. Това в случая съгласно раздел VII, т. 1 от временните цени в посоченото решение за централа на ищеца е 18, 83 лв МВтч. Така с оглед така определената цена за периода от 18.9.2012 г. до 30.4.2013 са преведени посочените в исковата молба суми. Установява се, че с двустранно подписани протоколи между страните по делото за всеки период общо произведената енергия и "ЧЕЗ Разпределение България" АД с оглед всеки установен протокол е начислявал с фактура достъп до електроразпределителната мрежа на база измереното количество и единична цена от 18, 83 лв за kWh. Фактурите са издадени от "ЧЕЗ Разпределение България" АД за достъп до електроразпределителната мрежа. Платец на сумите по фактурите е получателя на услугата "Еко инвест 1" ЕООД. Установява се от представените преводни нареждания превода на сумите по всяка фактура с посочен номер и дата, както следва: По фактура № [ЕГН] от 30.09.2012 г. количество електроенергия 63 018 kWhx8, 83 лв / 1000 kWh – стойност 1 423, 96 лв, платени с преводно нареждане от 16.10.2012 г. По фактура 00033047/31.10.2012 г. 118 528 kWh x 18 z83/1000 kWh – 2 678, 26 лв, платени с преводно нареждане от 12.11.2012 г. По фактура № [ЕГН] от 30.11.2012 г. за 86 423 kWhx18, 83/1000 kWh – 1952, 82 лв, платени на 11.12.2012 г. По фактура № [ЕГН] от 31.12.2012 г. 177 238 kWh x 18, 83/1000 kWh – на стойност 4 004, 87 лв – платени с преводно нареждане от 10.01.2013 г. По фактура № 0003301661 б31.01.2013 г. 196 544 kWh х 18, 83/1000 kWh – 4 441, 10 лв, които са платени на 13.02.2013 г. По фактура № [ЕГН] от 28.02.2013 г. 177 850 kWh x 18, 83/1000 kWh- 4 018, 70 лв, платени на 13.03.2013 г. По фактура № [ЕГН]/31.3.2013 г. 252 573 kWh x 18 q83 / 1000 kWh – 5 707, 14 лв, които са платени на 12.04.2013 г. По фактура № [ЕГН] от 30.4.2013 г. 132 757 kWh х 18, 83/1000 kWh – 2 999, 77 лв, платени на 13.05.2013 г. Общата стойност 27 226, 62 лв. Установен е фактът, че между страните "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "Еко инвест 1" ООД е налице предварителен договор по силата на който на основание чл. 116 от ЗЕ, чл. 57, ал. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. и искане на производител са определени условията за присъединяване на обект "вятърна електроцентрала в ПИ № 074023 БКТП 1600 kWA – 20/0, 69 kV в същия имот и ел. захранване с кабелна линия през имоти. Договорът е № 1308874-1 от 20.1.2010 г. Правилно е установен и фактът, че ищецът е отправил искане до "Чез разпределение България" АД за възстановяване на платените суми, подробно описани по фактури и дати на плащане с оглед отмяната на решение № Ц -ЗЗ от 14.09.2012 г. на ДКЕВР с нотариална покана връчена на "ЧЕЗ Разпределение България" АД на 05.07.2013 г. Върховният касационен съд в съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК решение № 28 от 28.04.2016 г., по т. д. № 353/2015 г. на ІІ ТО, решение № 75 от 16.08.2016 г., по т. д. № 206/2015 г.; решение № 157 от 11.01.2016 г., по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ ТО; № 190 от 22.12.2016 г., по т. д. № 2738/15 на ІІ ТО; решение № 231 от 5.05.2017 г., по т. д. № 2678/2017 г. на ІІ ТО, № 210 от 1.2.2017 г. по т. д. 2915/15 г., решение № 12 от 31.1.2017 г. по т. д. 2997/15 г., II ТО, решение № 6 от 25.5.2017 г. по т. д. 2999/15 г. II ТО, решение № 87 от 1.9.2017 г. по т. д. 663/16 г. II ТО на ВКС, решение № 179/15.11.16 г. по т. д. № 2536/15 г. на ІІ ТО, е приел, че "Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. " С оглед на този правен извод при действие на отмяна на същия индивидуален административен акт въззивният съд правилно е приел, че е налице регулация на обществените отношения по повод производството на електрическа енергия и приетото, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа може да се регулира от ДКЕВР на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ редакция ДВ бр. 54 от 12.0.2012 г. и чл. 32, ал. 4 от ЗЕ за определяне временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, изменен със ЗИДЗЕ в сила 17.07.2012 г. производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С § 197, ал. 1 производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на ЗИДЗЕ в сила от 17.7.2012 г. не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, изпълняват изискванията на чл. 84, ал. 2 ЗЕ в срок до два месеца от влизането в сила на закона. В случай на неизпълнение на това задължение операторът на електроразпределителна мрежа сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Именно поради неизпълнение на това задължение е сезиран ДКЕВР и е постановено решение № Ц ЗЗ от 14.9.2012 г., с което от 18.09.2012 г. се определят цени, които са послужили за издаване на фактури от "ЧЕЗ Разпределение България" АД на "Еко инвест 1" ООД. В случая между страните не е постигнато съгласие относно съществен елемент, а именно цената на достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Това е обусловило издаването на индивидуален административен акт. В самия индивидуален административен акт е посочено, че срокът по § 197, ал. 1 от ЗИДЗЕ в сила то 17.7.2012 г. изтича на 17.9.2012 г. и поради това цените, които се определят са временни до определяне на окончателни цени. На решението е придадено предварително изпълнение от 18.9.2012 г., което е в правомощието на комисията. След обжалването му по реда на АПК решението е отменено от ВАС. Наличието на тази правна уредба изключва общия ред на Търговския закон по отношение нормата на чл. 292 от ТЗ и чл. 326 от ТЗ. Ето защо въпреки сключения договор следва, че основанието за заплащане на сумите, за които са представени доказателства по делото, е издаденото решение по реда на § 197, ал. 2 от ЗИДЗЕ в сила от 17.07.2012 г. Това решение е с допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, по силата на закона и е провело действие от момента на посочената в него дата 18.9.2012 г. до неговата отмяна от Върховния административен съд. Видно от решение № 9484 от 25.6.2013 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4025 от 21.3.2013 г. по адм. д. № 12423/12 г., с което е отменен относно раздел VII. 1 и 2 решение № Ц – 33/14.09.2012 г. Доколкото "Еко инвест 1" ООД е заинтересована страна в административния процес, решение Ц-ЗЗ от 14.9.2012 г. и отмяната му от Върховния административен съд, се отразяват и в неговата правна сфера. В този смисъл между страните в настоящия процес е установено със сила на пресъдено нещо отмяната на решението на ДКЕВР, а по същество и отмяна на определените цени за периода от 18.9.2012 г. до 25.6.2013 г. за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. След решението на Върховния административен съд, постановено по жалба на заинтересована страна с обратна сила се заличават породените последици от определяне на временната цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Правилно съдът се е позовал и на чл. 177, ал. 1 от АПК, че след отмяна на индивидуалния административен акт се заличават правните последици от същия. А това води до отпадане на основанието за заплащане на посочената в решението Ц ЗЗ от 14.9.2012 г. цена за достъп до електропреносната мрежа на производител на електроенергия от възобновяем източник, такъв какъвто е ищецът. С оглед правното действие на отмяната отпада и основанието за заплащане на посочената цена на достъп. С оглед разясненията в т. 1 от ППВС 1/79 на ВС на Р България, ще следва да се приеме, че с отмяна на решението на ДКЕВР отпада основанието за получаване на цената от "ЧЕЗ Разпределение България" АД и се дължи връщането на дадените на това основание решение. С отмяна на решението на ДКЕВР отпада основанието за заплащане на цената за достъп до електроразпределителните и електропреносната мрежа. Ето защо подлежат на връщане всички заплатени суми в периода на действие на решението и до неговата отмяна, така както са посочени и присъдени с потвърдителното решение на въззивния съд. По същия начин и след връчване на покана за връщане на сумите, на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава. Изложените оплаквания от касационния жалбоподател за липса на докладване на направените от него възражения не променят така направения извод. Релевантни за определяне предмета на делото са само тези възражения, които са направени в срока за отговор на исковата молба, на основание чл. 367 от ГПК и в срока за договор на допълнителната искова молба, на основание чл. 373 от ГПК. Наличието на разходи и предоставянето на услугите не е заявено чрез възражение за стойността им и освен това след като няма регулация, която да задължава ищеца да приеме именно този размер на разходите, не може да се приеме, че е основателно възражението. Възражението, че страните са в трайни търговски отношения и на основание чл. 292 от ТЗ следва, че това е дължимата от ищеца цена по предоставения от ответника достъп до електроразпределителната мрежа, е неоснователно. Изискването на чл. 292 от ТЗ е да има постигнато съгласие между страните по отношение на цената между страните или отправено от доставчика предложение, съдържащо цената. В случая страните не са постигнали съгласие за цена, цената е административно определена съгласно не може да се приеме, че е налице определена поради това, че са били налице такива трайни търговски отношения по смисъла на чл. 292 от ТЗ. Отмяната на решението отменя регулацията поради това се дължи връщане независимо от сключените договори. Законодателят е дал възможност на страните да постигнат съгласие, те не са сторили това и поради това е налице административно взето решение на основанието посочено в него. С оглед на това, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон при определяне на спорното право и релевираните възражения от ответника по иска, то не може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност с оглед чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Освен това въззивният съд с оглед конкретните данни по делото не е бил длъжен да дава възможност на страните да сочат доказателства по твърдени от тях факти при наличие на нарушение на чл. 146 от ГПК поради отсъствие на необходимост от промяна на правната квалификация, определена от първоинстанционния съд. В конкретния случай няма допуснато такова съществено процесуално нарушение на възможно задължение на въззивния съд. Липсва грешка при определяне на предмета на спорното правоотношение, както и в определяне на последиците от отмяната на индивидуалния административен акт. Изцяло следва да се приеме за неоснователно възражението, че е налице отсъстващо правоотношение към момента на плащане на сумите и това обуславя различна правна квалификация, а именно такава по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – дадено нещо при начална липса на основание. Твърденията в исковата молба, а впоследствие доказването е, че е налице отмяна на решение на ДКЕВР, който има характера на индивидуален административен акт и че към момента на сочените плащания този акт е бил с допуснато предварително изпълнение. В случая подробно бе обсъдено действието на решението на ДКЕВР, определените с него цени и тяхната отмяна. Поради това не може да се приеме, че е нарушение на процесуалния закон, свързан както с определяне на спорните факти и доказателствената тежест, така и с действително разкритото правоотношение между страните. Относно правото на разпределителното дружество да задържи цените в техния пълен размер не може да се приеме, че е налице нарушение на принципа на правна сигурност и правните очаквания. Страната е търговец и би следвало в дейността си да регулира отношенията, в които влиза. Определените цени са временни поради непостигнато съгласие между страните и наличие законови предпоставки - § 197, ал. 2 от ЗИДЗЕ за образуване на административно производство за определяне на окончателни цени и необходимостта до определяне на окончателни цени за достъп да има такива определени цени. След като е налице административен елемент и то при предварително изпълнение, следва, че не са нарушени принципите на предвидимост и оправдани правни очаквания. Доколкото касаторът прави позоваване на правата си, произтичащи от директива 2009/28 / ЕО на ЕП и на Съвета, както и на права, произтичащи от Х. за основни права, съдът следва да отговори на сочените от него основания в касационната жалба. При обсъждането намира, че не може да се приеме, че има и нарушение на правото на собственост на касатора, получил сумите предварително, при липса на постигнато от него с производителя на енергия от възобновяем източник съгласие за цена на достъп.