Решение № 11774 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2023 г.
ВАСПърво отделение29.11.2023 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 183 от 22.02.2023 г., постановено по адм. д. 1096/2022 г. по описа на Административен съд София-област.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез юрк. Момчилов срещу Решение 183 от 22.02.2023 г., постановено по адм. д. 1096/2022 г. по описа на Административен съд София-област, с което, по жалбата на Д. Рангелова, гр. Костинброд, [улица], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/4047#2 от 07.09.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по СЕПП, подмярка 13.1 и ДПЖ пл. по заявление за подпомагане за кампания 2020 с Уникален идентификационен номер 23/280520/03810 в размер на 5363,17 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да обсъди доклада от проверка на място, към който оспореният акт препраща, връчен на Рангелова на 19.02.2021 г. без тя да е противопоставила възражения или доказателства срещу констатациите в него. В тази връзка касаторът се е позовава на разрешенията, дадени с ТР 16/31.03.1975 г. на Върховния съд. Заявява искане за отмяна на решението, за отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ, за присъждане на деловодните разноски, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Ответникът по касационната жалба, Д. Рангелова, чрез адв. Ламбева, оспорва основателността й в писмен отговор и в съдебно заседание. Поддържа, че касационното производство не е способ за саниране на пропуска на административния орган да мотивира АУПДВ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: За да отмени АУПДВ 01-6500/4047#2 от 07.09.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му със Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие" правомощия, но при допуснато нарушение на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочил е, че от съдържанието на АУПДВ не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени факти и формираните въз основа на тях аргументи за постановяване на извършените намаления и прекалкулация на полагаемата субсидия. Не става ясно кои конкретно нормативни изисквания не са спазени от заявителя и по отношение на кои от заявените за подпомагане площи се налагат процесните намаления на финансовото подпомагане. Предвид липсата на фактически и правни позовавания, които да са достатъчно ясни и разбираеми и да разкриват причината за извършените намаления и редукции, съдът е приел, че са налице основанията за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК нарушено е императивното изискване за форма и мотивираност на административния акт, с което е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила в процедурата по неговото издаване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора, като е приложил относимите за тях материалноправни норми, при което е достигнал до правилни и обосновани изводи от правна страна. От фактическа страна е приел, че Д. Рангелова е подала на 12.05.2020 г. Заявление за подпомагане УИН 23/280520/03810 за кампания 2020 за кандидатстване по Схема за единно плащане на площ; Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони /10-49 животни/ - ДПЖ пл. и Компенсационни плащания за планински райони. Извършена е оторизация на финансово подпомагане Схема за единно плащане на площ СЕПП 9641,40 лв; подмярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони 11 679,36 лв; Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони /ДПЖ пл./ - 3438,33 лв. Извършени са проверки на място по заявлението на Рангелова, за резултатите от които са съставени доклад за проверка на площи, доклад за проверка на място "Кръстосано спазва ДТИ основни - 2020", Контролни карти ЗИУ, контролен лист и доклад от проверка на място "НДЖ 2020 специфично подпомагане". На 14.04.2021 г. Рангелова е подписала декларация, според която на 5.12.2020 г. е превозила животните от с. Комщица и с. Бърля в гр. Костинброд без пътен лист поради обилен снеговалеж, в резултат на който покривът е поддал, а животните били с малки агнета. Съставен е и протокол за архивиране и/или предаване на отработено досие, който е връчен на ответницата по касация на 17.02.2021 г. В докладна записка от 16.02.2021 г. по отношение на животновъден обект 2255-0050, собственост на Рангелова в [населено място] е посочено, че в него се намират 11 бр. маркирани животни и 21 бр. с паднали ушни марки. По отношение на посетения животновъден обект 2255 - А0108 в [населено място], собственост на Рангелова е посочено, че няма налични животни. Според докладна записка от 27.04.2021 г. при проверката на място са установени 1 кон и 29 овце при декларирани 132 бр. овце. Във връзка с установяванията от проверката е открито административното производство на 25.07.2022 г. по издаване на оспорвания АУПДВ с писмо по чл. 26 от АПК, връчено на Рангелова на 15.08.2022 г., която подала подробни възражения, бланкетно приети за неоснователни от административния орган. В АУПДВ е изложено, че при извършени проверки на място в периода от 02.2021 г. до 04.2021 г. на парцелите и животновъден обект 2255-0050 е констатирана разлика между допустимата площ спрямо тази от слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г., онагледена в таблица, съдържаща номер на парцел, заявена площ в хектари, допустима площ съгласно Заповед 09-1023/15.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите в хектари и допустимата площ според проверката на място в хектари. По отношение на животновъдния обект е констатирано, че заявените от Рангелова 49 бр. животни не са се намирали в същия и не са представени документи за наличието им в периода на задържане. Наред с това административният орган е приел, че при проверката за кръстосано съответствие е установено неспазване на правилата на ЗИУ, определени със Заповед РД 09-592/24.07.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но същият е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактическите основания за издаването му. Нещо повече - не са посочени и правните основания, под които са подведени фактическите такива. Причините за издаването на утежняващия акт са посочени едва в касационната жалба, което не санира допуснатите от органа нарушения на изискванията за мотивиране на административния акт. Мотивите на съда са правилни, като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че административният акт е мотивиран. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за установяване на недължимо платена сума по схема СЕПП, подмярка 13.1 и ДПЖ пл. по заявлението на Рангелова. Наличието им е гаранция за правото й на защита, но и обезпечава за възможността за извършване на съдебна проверка на оспорения АУПДВ. Действително, съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Достатъчно е в този случай органът-издател на акта да е извършил позоваване на този предхождащ акта документ. Обратно на твърдението в касационната жалба, в разглеждания случай в административния акт липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Възможността за последващо мотивиране на акта касае единствено случаите на евентуалното му обжалване по административен ред, но не и тези на съдебното му оспорване. Касационната жалба съдържа пояснения и информация относно издаването на акта, но със съдържанието й не може да се преодолее липсата на мотиви в първоначалния административен акт, тъй като становището е представено по повод на постъпила в съда жалба срещу АУПДВ. Според разрешенията, дадени с ТР 16/30.03.1975 г. допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Недопустимо е допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт. Като е сторил това, издателят на акта, предмет на оспорване по адм. дело 1096/2022 г. по описа на АС Софияобласт е допуснал съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,