Решение № 1330 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Димов, подадена чрез пълномощника адвокат Х. Христов, срещу решение 14/26.01.2023 г., постановено по адм. дело 431/2022 г. от Административен съд Сливен. Касаторът излага съображения, според които оспореното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено с произнасяне по съществото на спора и отмяна на атакуваното от него разпореждане. Счита, че с изземването и задържането на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) от контролните органи, фактически е изтърпял наложеното му административно наказание лишаване от право да управлява МПС. В съдебно заседание изразява претенция за сторените по делото разноски. Ответникът в настоящото производство началник на Група в Сектор Пътна полиция (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Сливен, ст. инспектор Е. Цветкова, представя писмено становище в което оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Димов против разпореждане от 15.11.2022 г., издадено от началник на Група в Сектор ПП при ОДМВР - Сливен, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е разпоредено в срок до 18.11.2022 г. да предаде в Сектор ПП- ОДМВР - Сливен, стая 11, своето СУМПС [номер], във връзка с решение 299/14.07.2022 г. на Районен съд Сливен, оставено в сила с решение 195/12.10.2022 г. на Административен съд Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) 22-0804-000309/04.03.2022 г. на Сектор ПП - Сливен, с наложено му наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от два месеца. От фактическа страна съдът е установил, че на 02.02.2022 г. срещу Димов бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 343947 за три нарушения: 1. По чл. 6, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка с настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП); 2. По чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП - при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията; 3. По чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Въз основа на акта било издадено НП 22-0804-000309/04.03.2022 г., с което за нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, са му наложени административни наказания, глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца. НП е потвърдено с решение 299/14.07.2022 г. по АНД 383/2022 г. на Районен съд Сливен, оставено в сила с решение 195/12.10.2022 г. по КАНД 216/2022 г. на Административен съд Сливен. По отношение деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол, с постановление от 09.02.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура Сливен, е прекратено наказателно производство по Бързо производство 159/2022 г. по описа на РУ - Сливен, водено срещу А. Димов за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). След произнасянето на прокурора е издадена и резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство 22-0804-М000212/04.02.2022 г. от началника на Сектор ПП при ОДМВР Сливен, с която за това деяние е било прекратено и образуваното производство по АУАН 343947/02.02.2022 г. СУМПС [номер] на Димов е било иззето със съставянето на акта на 02.02.2022 г., видно от отбелязването в него. На тази дата срещу него била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 22-0804-000047/02.02.2022 г. на основание чл. 171, т. 1, б. ,,б ЗДвП, за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Със заповедта е постановено временно отнемане на свидетелството му за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. ЗППАМ е обжалвана от Димов и с решение 91/11.05.2022 г. по адм. дело 48/2022 г. на Административен съд Сливен, е отменена поради допусната грешка в датата на нарушението, както и заради установяване, че той е употребил алкохол след като е преустановил управлението на автомобила. Съгласно записаното на страница втора от ЗППАМ, СУМПС [номер] е получено от пълномощника на Димов на 04.04.2022 г. От правна страна административният съд е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, включително посочване на фактически и правни основания за издаването. Намерил е, че атакуваният пред него акт съответства и на материалния закон - разпоредбите на чл. 20 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба I-157 от 01.10.2002 г.). Отхвърлено е било възражението на жалбоподателя, че с отнемане на свидетелството му за управление на 02.02.2022 г. и задържането му от контролните органи до 04.04.2022 г., той фактически е изтърпял наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца по НП 22-0804-000309/04.03.2022 г. Като аргумент в тази насока е изложено, че свидетелството е отнето във връзка с постановената ПАМ и нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а процесното разпореждане касае изтърпяване на наказанието по горепосоченото НП, което е за друго нарушение - това по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в ЗДвП. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Не е спорно между страните, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. Спорът се свежда до това дали изтърпяване на наказанието по НП 22-0804-000309/04.03.2022 г. - лишаване от право да се управлява МПС, е започнало от датата на изземване на свидетелството за управление и с оглед задържането това свидетелство от органите за повече от два месеца - се счита за фактически изтърпяно. При разрешаването този спор първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на релевантните факти и съответствието им с приложимите правни норми. По силата на чл. 190, ал. 2 ЗДвП, наказанието лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземването на свидетелството за управление, а според чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б", "д", "е" и "ж" ЗДвП, т. е. при налагането на ПАМ, свидетелството на водача се изземва със съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 20 от Наредба I-157 от 01.10.2002 г. предвижда, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. Влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС; 2. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. Съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. В настоящия случай свидетелството е иззето именно с АУАН по който впоследствие е издадено и НП 22-0804-000309/04.03.2022 г. с наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от два месеца. Вярно е, че това изземването е било във връзка с съмнения за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и поради наложената след това ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП, но Административен съд Сливен не е отчел, че ЗППАМ 22-0804-000047/02.02.2022 г. е била отменена от съда, а воденото наказателно производството за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, т. е. за деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е било прекратено от съответния прокурор, а в впоследствие е било прекратено и воденото административно-наказателно производство за него. Следователно с това деяние по никакъв начин не може да бъде обоснован период на отнемане на свидетелството за правоуправление на Димов, а отнемането без основание би могло да доведе до реализиране на отговорност на държавата за вреди. От друга страна, в административнонаказателното производство действително не намират приложение разпоредбите от НК касаещи множество нарушения, тъй като съгласно чл. 18 от Закона за административните нарушение и наказания, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Но чл. 190, ал. 2 ЗДвП не предвижда никакво разграничение на деянията с изричното посочване, че лишаването от правоуправление тече от датата на изземването на свидетелството, т. е. няма значение за кое деяние е било отнето то. Така с невъзможността в случая за санкциониране на деяние по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и фактическото отнемане на свидетелството на управление на Димов за повече от два месеца, отделното изтърпяване на наказанието лишаване от правоуправление по НП 22-0804-000309/04.03.2022 г. ще бъде в нарушение на принципа ne bis in idem, подробно обоснован в тълкувателно решение 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. 3/2015 г., ОСНК. Ето защо настоящият касационен състав счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображения то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени разпореждане от 15.11.2022 г. на началник на Група в Сектор ПП при ОДМВР Сливен. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции. Той е заплатил общо държавни такси от 80 лева. В първоинстанционното производство е заплатил адвокатско възнаграждение от 1000 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С касационната жалба е представен втори такъв договор, със заплатени още 500 лева. Този размер не следва да бъде намаляван, тъй като съответства на предвидения минимален размер за две инстанции в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така общият размер на разноските които следва да се присъдят на касатора възлиза на 1580 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение