Решение № 7271 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2013 г.

Решение № 7271 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Владвеле" ЕООД, представено от адв. Христина Джулева, срещу решение № 4723/10.07.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 446 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № К 2191202600/10.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за отсъствие на доставките, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Владвеле" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 28 592 лева и за закъснителна лихва в размер 7 015.45 лева заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 28 592 лева, упражнено от дружеството в данъчни периоди м. 02, м. 06 и м. 09 до 12.2009 г.; от м. 07 до м. 09.2010 г. и м. 02 и м. 04.2011 г. по доставки на "Амекс Ко" ЕООД, "Стоун Флаар" ЕООД, "Бета Кар-В" ЕООД, "Гин Импекс" ЕООД, "Виа Строй 88" ЕООД, "Васком 2010" ЕООД и "Яница Комерс" ЕООД. Предмет на доставките са стоки - дизелово гориво /"Амекс Ко" ЕООД/ и дрехи по спецификация /"Васком 2010" ЕООД и "Яница Комерс" ЕООД/ и услуги - транспорт /"Бета Кар-В" ЕООД, "Гин Импекс" ЕООД, "Виа Строй 888" ЕООД и "Яница Комерс" ЕООД/, товаро-разтоварни дейности /"Стоун Флаар" ЕООД, "Бета Кар-В" ЕООД и Яница Комерс" ЕООД/ и СМР /"Виа Строй 88" ЕООД/. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит и позоваване на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Според органите по приходите по обсъжданите доставки няма доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи течно гориво и дрехи по спецификация; не е установено превозването и предаването на стоките, а за горивото и относно мястото и начина на съхранение, както и документи по чл. 12, ал. 1 и 3 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. За доставките на услуги според органите по приходите липсва информация за мястото на осъществяването им и за наличието на материален и персонален ресурс у доставчиците; за транспортните услуги не са представени товарителници и транспортни документи, а за СМР не съществуват доказателства за вида, обема и мястото на осъществяване. Фактическите изводи на приходната администрация са основани на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, при които никой от тях не е открит на адреса за кореспонденция, поради което исканията за представяне на писмени доказателства и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК без такива да са представени. За всички доставчици е относима констатацията за последваща дерегистрация за целите на ДДС по инициатива на орган по приходите; липса на регистриран ЕКАФП /с изключение на "Амекс Ко" ЕООД/. Отречена е убедителността на доказване на доставките единствено с представените от РЛ фактури и касови бележки. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда съответстват на тези на администрацията и не се разколебават от събрани в хода на съдебното дирене доказателства - заключението на ССЕ за осчетоводяването на фактурите, по които е отказан данъчен кредит, при получателя. Във връзка с доставката на дизелово гориво е обсъден представен договор от 1.09.2009 г. за отдаване под наем от "Искър Автотранс" ООД на "Владвеле" ЕООД на бензиностанция /резервоар за гориво/ за установяване на мястото на съхранение на горивото, но при липсващи информационни източници за транспортирането и предаването му, както и на сертификат за качеството на горивото. Изключена е убедителността на тезата за извършване на СМР от "Виа Строй 88" ЕООД в нает по договор от 15.07.2010 г. недвижим имот, тъй като не е ясно къде е извършена доставката; не са прието видовете СМР. За доставката на транспортна услуга от същия доставчик според съда е неясна и нуждата от нея, доколкото основната дейност на жалбоподателя е товарен автомобилен транспорт и в отлика от други данъчни периоди не е установено да са повредени притежаваните от него транспортни средства. Решението е правилно. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост /прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик според чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Субект на изпълнението следва да бъде издателят на фактурата, по която е упражнено правото на приспадане. Мислимо е и изпълнение и от друг субект, ако сделката не е част от данъчна измама и въз основа на обективни данни не може да се установи познание у ДЗЛ за това обстоятелство - вж. т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13. С арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки имащи за предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Естеството на стоката по доставката на дизелово гориво, което по хипотеза не се съхранява в обособено количество, изключва съгласието като способ за индивидуализиране. Това предполага доказване на предаването на вещите по доставката. Не е установено предаването на процесните стоки като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и условие за преминаване на собствеността върху тях. Липсват декларации по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол са допустимо, относимо и необходимо доказателствено средство за факта на предаване на спорните количества гориво. В тях следва да е извършено отбелязването по чл. 12, ал. 2 от Наредбата на касатора, като лице, което ще извършва последващо разпространение или използване на течното гориво. Липсват информационни източници за извършване на услугите по спорните доставки. Всеки от видовете услуги предполага създаването на информационни следи, които са посочени от съда по доставки и за доставчиците, а от отсъствието им обосновано е направен извод, че доставката като явление променящо действителността не се е осъществила. Касаторът надценява доказателствената стойност на счетоводните си записвания, за които заключението на ССЕ е производно доказателствено средство и затова е неоснователен упрекът му към дейността на съда по преценка на доказателствата. В съдебния акт е зачетена доказателствената стойност както на експертизата, така и на счетоводните записвания на жалбоподателя, като са съобразени правилата на чл. 51 от ДОПК и на чл. 182 от ГПК, но при съотнасянето им с другите доказателствени източници, респ. липсата на такива, е редуцирано убеждаващото им въздействие. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател, нито приходната администрация, нито съдът са правили изводи в негова вреда от обстоятелството, че доставчиците му не са открити на адресите за кореспонденция и не са представили исканите от тях доказателства. Неблагоприятни правни последици се следват за него от неспособността му да установи убедително осъществяването на доставките като елемент от фактическия състав пораждащ претендираното данъчно предимство. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски по производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение