Решение № 13402 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2011 г.

Решение № 13402 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Стамов и на юрк. Данаилова, надлежно упълномощени процесуални представители на Общински съвет - Варна и на Община - Варна, против решение № 873/13.04.11 г. по адм. д. № 3559/10 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата, Елена Димова Несторова в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното с тях решение да бъде оставено в сила, не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неоснователност на касационната жалба на Общински съвет - Варна и за недопустимост поради пропускане на срока по чл. 211, ал. 1 АПК на касационната жалба, подадена от Община - Варна. Върховният административен съд по допустимостта на касационните жалби констатира: Постановеното по делото решение е съобщено на Общински съвет - Варна и на Община - Варна, при спазване изискването на чл. 138 АПК, на 19.04.11 г. /л. 110 и л. 111/. Предвид това, касационната жалба на Община - Варна с вх. № 10208/5.05.11 г. се явява подадена при преклудирано право на касационно оспорване, извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК, изтекъл на 3.05. 11 г. /чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК/. Следва като недопустима тази касационна жалба да се остави без разглеждане с прекратяване на касационното производство в тази част. Касационната жалба на Общински съвет - Варна е допустима и основателна по следните съображения: За да отмени в обжалваната му част относно ПИ II-1415, кв. 40 одобрения с Решение № 2405-10/23, 24 и 30.06.10 г. на Общински съвет - Варна подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за кв. "Св. Никола", гр. Варна, първоинстанционният съд е приел наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ като възприетия от административния орган вариант за уличната регулация /улица с о. т. 292 - о. т. 289/ е определен като неикономичен и нецелесъобразен. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изводът относно нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 125, ал. 1 ЗУТ е възприет при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. За да приеме, че процесният подробен устройствен план е одобрен без изготвено задание, изискуемо по чл. 125, ал. 1 ЗУТ, съдът е ползвал констатациите по т. 6 и т. 9 от писменото заключение на съдебно-техническата експертиза, което в тази част съдържа определена неяснота и колебливост относно правнорелевантния факт - изработено ли е било или не техническо задание съгласно чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ като предпоставка за законосъобразност на административния акт за одобряване на подробния устройствен план. Независимо, че като част от административната преписка заданието е следвало да бъде представено от административния орган, за съда е било налице задължение изрично да изиска прилагането му по делото с оглед и установяването по т. 6 от заключението на вещото лице, че цялостната разработка към плана, без да е изнасяна от администрацията на р-н "Приморски", не е могла да бъде открита при изготвяне на експертизата. Решението е постановено и в нарушение на материалния закон. В тази връзка, при правилната преценка, че изискванията по чл. 16, ал. 1, предл. последно и чл. 19, ал. 1 ЗУТ са спазени, съдът не е изложил мотиви защо приема нецелесъобразност на улицата с о. т. 292 - о. т. 289 и как изискването за целесъобразност се удовлетворява с предложението на вещото лице по т. 10 от заключението с предвиждане за задънена улица по о. т. 292 до о. т. 289 и обръщач при последната с площ 12/12 м, който видно от скицата на л. 93, неразделна част от заключението допълнително засяга процесния имот II-1415. Неправилно съдът е обосновал приетото в мотивите нарушение по чл. 108, ал. 5 ЗУТ със засягането на подпорни стени, тъй като тези съоръжения се намират извън процесния имот и коментара им не е в пределите на правния интерес на оспорващата. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на решаващият съд с указание за установяване на правнорелевантния факт относно наличието или липсата на изготвено задание по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ като служебно се изиска от Общински съвет - Варна и Община - Варна представянето му и се извърши служебна проверка и в държавен архив. Становището на участващият в делото представител на Върховната административна прокуратура за недопустимост на решението като постановено по нередовна по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК жалба е неоснователно. На л. 59 е приложена писмена молба от съдържанието на която се установява, че в изпълнение разпореждането за подписване на жалбата е представен подписан препис, който липсва по делото по причини извън процесуалното поведение на оспорващата, предвид което тази липса не следва да бъде тълкувана в нейна вреда. Воден от изложеното Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение