Решение № 14369 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2010 г.

Решение № 14369 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от управителя на "Омъ-99" ЕООД, гр. София, против решение № 6441/17.05.2010 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, VII-мо отделение по адм. дело № 1127/2010 г., с отхвърлена жалба на дружеството срещу решение № 421/10.11.2009 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), в частта му, с която е определено заплащането на държавна такса в размер на 50 лв. за изменение на индивидуална лицензия за радиодейност. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - Съвет за електронни медии, чрез юрк. Петрова, оспорва жалбата, настоява решението, като правилно, да се остави в сила, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяното касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, за отмяна на решението не е налице. Съдът е отчел безспорните факти: че жалбоподателят, сега касатор, има качеството на лицензиран радиооператор, притежаващ лицензия за радиодейност, с териториален обхват - местен за гр. Русе, в обстоятелствата по която е поискано изменение с молба от 30.10.2009 г., досежно прекратяване участието на съдружник и свързаната с това промяна в наименованието на дружеството (от ООД в ЕООД). Отчетена е и дължимостта на държавна такса, мотивирана с конкретно позоваване на законова норма - чл. 102, ал. 3, т. 4 ЗРТ и издадената по законова делегация Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена от МС. По възражението на жалбоподателя за недължимост на таксата, (тъй като излъчване не се осъществява, поради липса на частотен ресурс), в решението са изложени конкретни мотиви, които са обосновани и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Същите почиват на цитирания законов текст, непредвиждащ освобождаване от такса при обективна невъзможност за осъществяване на лицензираната дейност - след като лицензията не е прекратена или отнета, правилен е изводът, че таксата се дължи. Оплакванията в касационната жалба преповтарят направеното и пред състава по съществото възражение, то е обсъдено с логични и обосновани мотиви, поради което и основание за отмяна на решението не е налице. С оглед този изход на процеса, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., своевременно претендирано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,