Решение № 5834 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14761/2009 г.

Решение № 5834 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14761/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.), и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Станислав Владимиров моли да бъде отменено решение от 17.06.2009 г. по адм. д. № 2103/2008 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 194/18.07.2001 г. на ДП - Илинден в частта, с която е увеличен облагаемият доход за 1998 г. с 5000 лв., в частта за непризнат данъчен кредит за м. 12.1998 г. по две фактури на ЕТ "Харман - Борис Раев" и в частта за непризнат данъчен кредит за м. 07.2000 г. по фактура на ЕТ "Чоки - Сашо Йончев" като недопустимо и неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменен ДРА като недопустим и неправилен в обжалваната част или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като му бъдат присъдени разноски. Ответника по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за недопустима, както и постановеното решение по отношение на заличения ЕТ "Станислав Владимиров". Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Станислав Владимиров" против ДРА № 194/18.07.2001 г. на ДП - Илинден в частта, с която е увеличен облагаемият доход за 1998 г. с 5000 лв., в частта за непризнат данъчен кредит за м. 12.1998 г. по две фактури на ЕТ "Харман - Борис Раев" и в частта за непризнат данъчен кредит 2062,20 лв. за м. 7.2000 г. по фактура на ЕТ "Чоки - Сашо Йончев". В мотивите си съдът е приел, че с ДРА е увеличен финансовият резултат на ЕТ "Станислав Владимиров" за 1998 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с 5000 лв., представляващи разходи по две фактури № 214/29.12.1998 г. и № 217/30.12.1998 г. на ЕТ "Харман - Борис Раев" с предмет маркетингово проучване, тъй като не са подписани от получател - реквизит по чл. 8, т. 8 ЗСч и за плащането в брой по тях не е съставен фискален бон в нарушение на Наредба № 6/28.07.1997 г. за реда за издаване на документ /касова бележка/, тъй като плащането на разходите по двете сделки не е доказано по предвидения в нормативните актове ред. За м. 12.1998 г. с ДРА не е признат данъчен кредит 1100 лв. по същите две фактури на основание чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса и не е установено данъкът да е начислен по § 3е ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че в тази част ДРА е законосъобразен, тъй като не са ангажирани доказателства за начисляване на данъка по спорните фактури. Приел е също, че не е оборена констатацията по чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗДДС (отм.) - не са представени доказателства фактурираните услуги да са използвани или, че ще се използват за извършване на други облагаеми сделки. С ДРА не е признат данъчен кредит по фактура от м. 07.2000 г., тъй като доставчикът не е намерен на данъчния му адрес и не е установено начисляване на данъка в счетоводството му като задължение към бюджета по чл. 55, ал. 5 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че констатациите в ДРА не са оборени в производството пред съда и е отхвърлил жалбата в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неправилно съдът е приел, че липсата на фискален бон за плащане в брой, извършено през 1998 г. е основание за приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.). Изискването в чл. 5, ал. 3КПО (отм.) за отчитане на продажбите с касова бележка и фискален бон е въведено с новата ал. 3 от ДВ, бр. 111/1999 г. и не се прилага за 1998 г., когато са осчетоводени спорните разходи по фактури от м. 12.1998 г. Независимо от това крайният извод на съда е правилен, тъй като за извършеното плащане в брой са представени само квитанции, без подпис на счетоводител, съставени в нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 8 ЗСч (отм.), които на основание чл. 11 ЗСч (отм.) нямат доказателствена сила и не установяват извършване на разходите по фактурите. Относно непризнатият данъчен кредит по същите фактури, поради недоказано начисляване на данъка от доставчиците по спорните фактури, съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата. Неправилно е посочен размерът на непризнатия данъчен кредит по фактурата от м. 07.2000 г. в размер 2062,20 лв., след като от ДРА е видно, че данъкът по тази фактура е 200 лв. Допусната е явна фактическа грешка, която може да бъде поправена от съда и служебно. Доводът за недопустимост на решението е неоснователен. Прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец не освобождава физическото лице от отговорността за данъчните задължения на едноличния търговец предвид чл. 15, ал. 3 ТЗ. Доводът за погасяване по давност на данъчните задължения за 1998 г. на основание чл. 140, ал. 1 и 2 ДПК (отм.) е основателен. По чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични задължения, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на чл. 152 и 153. Този 10-годишен давностен срок е въведен с приемането на ДПК (отм.) и за неговото начало е приложим чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), според който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая срокът на абсолютната давност за данъчните задължения от 1998 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДС (отм.) за м. 12.1998 г. започва да тече от 1.1.2000 г. и е изтекъл понастоящем. На основание чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.) данъчните задължения, определени за 1998 г. с процесния ДРА по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер 1334,75 лв., и по ЗДДС (отм.) в размер 1159,16 лв. с 491,77 лв. лихви са погасени по давност. Възражение за давност е направено едва в настоящата инстанция. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е оставен в сила ДРА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 1334,75 лв. за внасяне, и в частта, с която е определен ДДС за внасяне за 1998 г. в размер 1159,16 лв. с 491,77 лв. лихви и в тази част вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА след уважено възражение за погасяване по давност на данъчните задължения. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски в размер 447,03 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 100 лв. или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 347,03 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,