Решение № 1818 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2024 г.
ВАСПето отделение24.02.2025 г.докладчик Елка Атанасова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 1663/29.04.2024г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 967/2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав, съобразно указанията дадени в настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ/п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие / ДФЗ/, чрез процесуален представител, против решение 1663 от 29.04.2024г., постановено по адм.д. 967/2023г. от Административен съд-Пазарджик /АС-Пазарджик/, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх. 02-130-6500/1603#8 от 29.08.2023г. на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, в частта му, с която е намалена субсидията респ. е отказано финансово подпомагане както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕЕП/-3681,88 лв., по Схема за преразпределително плащане /СПП/-3,66 лв., Млади земеделски стопани /МЗС/ - 2901,60 лв., по НРО-2218,37 лв., по. ЗДП- 1021,44 лв., по СПК-4,11 лв. По ЗС- 6228,14 лв. и по Натура 2000-395 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Подробни съображения са развити относно изводите на съда за неспазена процедура по чл.17 от Наредба 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания / Наредба 5/27.02.2009г./ във връзка със застъпените площи на 4 БЗС с позиция, че за застъпванията жалбоподателят и останалите бенефициенти са информирани в СЕУ, която информация била общодостъпна от профилите на земеделските производители на страницата на ДФЗ в Системата за електронни услуги / СЕУ/, секция уведомления и в ССЕВ, като доказателство за това е и подадено възражение за имот 55302.35.334. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът М. С. П., чрез процесуален представител, в молба, с характер на писмен отговор, оспорва касационната жалба. Поддържа, че няма двойно заявени площи, тъй като М. С. П. и М. С. Т. са едно и също лице. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Пазарджик е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и акта е мотивиран с оглед изложените в него фактически и правни основания. По отношение спазване материалноправните разпоредби съдът е приел, че за кампания 2021 г. М. С. П. е заявила за подпомагане по схеми и мерки, базирани на декларирани площи (подмярка 13.1/НР1, СЕПП, мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-КЛЧ, схема за млади земеделски стопани и възстановяване от ФД). Приел, че за да се откаже частично заявеното финансово подпомагане като основание за намаление на плащането по заявените мерки и схеми, от административния орган са посочени констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на площи за 13 парцела, посочени в таблица 1 от УП, за 5 парцела, посочени в таблица 4, за 9 парцела в таблица 10, с изискванията за подпомагане, а причините са посочени в съответните колони от таблиците, част от съдържанието на УП, като наддекларирани площи, площи без правно основание; недопустими площи, съгласно чл. 43 ал.3 т.4 от ЗПЗП,; останало неразрешено застъпване и двойно заявени площи. По отношение на посочените в таблица 1 двойно заявени площи, за които кандидатът няма регистрирано правно основание и застъпването в БЗС 55302-2234-29-2, БЗС 55302-4195-7-1 БЗС 55302-4211-5-1 и 55302-543-23-1, е прието наличие на хипотезата по чл. 43, ал. 3. т. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 17. ал. 2 и ал. 4 от Наредба 5/27.02.2009 г. за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Първоинстанционният съд е приел за установено, че специализираният слой "Площи допустими за подпомагане" за 2021 г. е одобрен със Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г., на министъра на земеделието, храните и горите. АС Пазарджик е приел като доказателство Доклад за проверка на площи от РТИ Пловдив по заявление 13/220621/13163, в който са отразени резултатите от извършената проверка на място и са обобщени резултатите от нея, писмо 10-713/15.11.2021г. на зам. министър на МЗХГ относно окончателна проверка за наличие на правно основание на кандидатите през кампания 2021 г. и справка за декларираните парцели без правно основание, касаещи жалбоподателката. Кредитирал е съдържанието на писмо 10-713/30.03.2022 г. на зам. министър на МЗХГ, с приложена справка за коригирани данни за част от декларираните от жалбоподателката БЗС, ведно с 4 бр. автоматични справки от 17.11.2023 г. за наличие на двойно декларирани площи, заявени за подпомагане, както и извлечение от СЕУ за одобрена заявка за регистрация на бенефициента М. Т., приложен снимков материал от извършени проверки на място, ведно с представени от ОДЗ гр. Пазарджик при МЗХ, документи, доказващи правните основания, представени от жалбоподателката за стопанската 2020-2021 г. Съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице не е възприел в частта му, сочеща застъпване на площи, заявени от друг земеделски производител- М. Т., обосновавайки се с констатацията, че жалбоподателката М. П. и М. Т. са едно и също лице, видно от извършено сравнение на УРН и ЕГН на тези две лица. Въз основа на посочените доказателства, АС е извел извод, че е налице неспазване на процедурата по чл.17 ал.1 от Наредба 5/27.02.2009г. от страна на ДФЗ за публикуване на данните за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие" за 4 БЗС, за които според УП е установено застъпване. По отношение на представените 4 бр.справки за извършени автоматични проверки по заявлението на М. П. също посочил, че липсват доказателства за връчването им на жалбоподателката, с допускане че справките са издадени за целите на съдебното обжалване на УП, тъй като посочената на същите дата е 17.11.2023г. По тези съображения е прието, че УП е издадено съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 146. т. 3 от АПК. До идентичен извод съдът е достигнал и относно констатираните в УП двойно заявени площи, като приел нарушение на чл.10б ал.2 от Наредба 5/27.02.2009г., след като жалбоподателката не е уведомена по посочения в разпоредбата ред за наличие на нова информация по администрирането на подадените от тях заявления за подпомагане. Решението е неправилно. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с 02-130-6500/1603 от 13.01.2023г. от АС-Пазарджик с решение 335/23.05.2023г. по а.д. 145/2023г., и повторно произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН 569333 за кампания 2021г. на М. С. П.. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че оспорения акт е издаден от компетентен орган и същия е мотивиран. Решаващият съд е възпроизвел почти изцяло съдържанието на таблиците в уведомителното писмо и посочил събраните по делото писмени доказателства, както и какво е съдържанието им, но е направил едностранчиви собствени фактически установявания, основно по въпроси, които не са биели спорни между страните. Така, съдът е концентрирал правните си изводи единствено в насока спазването на реда по чл.17 ал.1 от Наредба 5/27.02.20209г. за публикуване на данните за констатираните застъпвания в Системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на Държавен фонд "Земеделие", както и за спазването на чл.10б ал.2 от същата наредба относно за публикуване на интернет страницата на ДФЗ на съобщение, с което се информира кандидатите да проверят в Системата за електронни услуги за наличие на нова информация по администрирането на подадените от тях заявления за подпомагане. В действителност страните в първоинстанционното производство не са заявили оспорване на тези факти, като за резултатите от извършените автоматични проверки при подаване на заявлението за подпомагане кандидатът е уведомен, за което свидетелства положения от него подпис от 13.05.2021г. Кандидатът е уведомен и за резултатите от извършената проверка на площи, като съставеният от проверката Доклад за проверка на площи е изпратен по пощата, с обратна разписка получен на 26.11.2021г., ведно от известие за доставяне на л.79 от първоинстанционното дело. В допълнение, при преценката на съдът, че установяването на обстоятелствата за спазване на процедурата по чл.10б ал.2 и по чл.17 ал.1 от Наредба 5/27.02.20209г. е съществено за преценката му за законосъобразност на оспорения акт, е следвало да укаже на страните представяне на доказателства за това обстоятелство по реда на чл.171 ал.5 от АПК. Видно от посоченото в УП, в Таблица 1 "Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2021, след извършени проверки за допустимост на площите" и разясненията под таблицата, по СЕПП, СПП, ЗДП,МЗС и Подмярка 13. 1/НР1 са констатирани двойно заявени площи и площи без правно основание за 8 БЗС, както и недопустима площ за 4 БЗС.Като правни основания са посочени разпоредите на чл.43 ал.3 т.4, т.5 и т.7 ЗПЗП, чл. 17, ал. 32 и ал. 4 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. По отношение на площите с констатирани несъответствия, заявени по СЗ-КЛЧ за всички заявени БЗС е посочено, че са площи без правно основание, съобразно предоставените от МЗХГ с писма от 16.11.2021г. и от 30.03.2022г. информация за площите без правни основания, при което се прилага чл.43 ал.3 т.7 от ЗПЗП. По отношение на един парцел, за който е установена недопустима площ при проверката на място се прилага чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП.По отношение на площите по СПК също е констатирано несъответствие недопустима площ от проверката на място, при което е приложим вече посочения текст на чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП. По заявените за подпомагане площи по 9 БЗС по Натура 2000 са констатирани наддекларирани площи площи без правно основание и двойно заявени площи, за които на основание чл.43 ал.3 т.5 и т.7 от ЗПЗП е намалено заявеното подпомагане. При тази нормативна уредба, на която се е позовал административният орган в оспорения акт, съдът е следвало да изложи съображения относно законосъобразността на обжалвания акт в оспорената част за извършените намаления на субсидията. При констатацията, че М. С. П. и М. С. Т. са едно и също лице, във връзка с представени договори за наем, установяващи правно основание за ползване на заявени за подпомагане площи и несъобразяване с това обстоятелство от страна на вещото лице, изготвило заключението по съдебно-техническата експертиза, съдът е следвало да допусне извършването на нова експертиза, при преценката му за необходимост от специални знания или сам анализира съдържанието на всеки от представените договори за наем и потвърди или обори констатациите за заявени площи без правно основание от страна на кандидата за подпомагане. Съдът е посочил, че кредитира заключението на ВЛ, което установява недопустими / наддекларирани площи, както и правилно определяне на оторизираните суми, без това доказателство да бъде съобразено в правните изводи н съда. В нарушение на разпоредбата на чл.172а ал.2 от АПК в обжалваното решение не се съдържат мотиви по предмета на правния спор, поради което крайния извод на съда за незаконосъобразност на обжалвания акт и издаването му при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон е необоснован. Посочените пороци на съдебното решение не могат да се ревизират от настоящата инстанция, предвид чл.220 от АПК. Фактически установявания настоящата инстанция не може да извършва, а излагането на правни изводи за първи път от настоящия състав би лишило страните от една инстанция. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът ще следва да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, като им укаже представянето им, при преценка за необходимост от специални знания за изясняване на някои обстоятелства да допусне извършването на искана от страните експертиза, като въз основа на събраните по делото доказателства, да посочи какво се установява от фактическа страна и въз основа на установените факти, да изложи правни изводи по всички основания по чл.146 от АПК за отмяна на административния акт. С оглед изхода на спора по искането за разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, на основание чл.226 ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание Върховният административен съд, пето отделение