Решение № 1320 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2009 г.

Решение № 1320 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Валентин Цанев Цанев от гр. Исперих срещу решение № 11882 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 9798/2009 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Висш съдебен съвет моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 323, ал. 4 от ЗСВ 7-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 11882 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 9798/2009 г., Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на Валентин Цанев Цанев от гр. Исперих срещу решение по т. 36.1 от протокол № 22 от 27.05.2009 г. от заседанието на Висшия съдебен съвет. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал свидетелски показания относно обема на работа и натовареността на прокурорите в Районна прокуратура гр. Исперих, и в частност на прокурор Цанев. Тези факти се установяват с удостоверителни документи, каквито са изготвените по правилата на съдебната статистика и представени по делото справки за обема на прокурорската дейност в прокуратурите в страната на Върховна касационна прокуратура. Те са неразделна част от отчета за дейността на Прокуратурата за съответния период, който отчет се подписва от Главния прокурор. Освен това към доказателствата по първоначалното е дело е приобщен и Отчетен доклад за дейността и ефективността на прокурорската дейност в Районна прокуратура гр. Исперих през 2008 г. Тези отчети доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на административния ръководител, подписал, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа. Допускането на свидетелски показания в тази насока би било в противоречие с чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. От цитираните по горе справки, част от отчета на Върховна касационна прокуратура става ясно, че отчетената натовареност на Районна прокуратура гр. Исперих е значително под средната натовареност на останалите прокуратури в страната. Този факт е изрично е отразен и на стр. 42 от отчета на тази Районна прокуратура, посочен по-горе. Наред с това на стр. 39 от същия отчетен доклад е посочено, че щата от 5 прокурори е оптимален и би следвало всеки прокурор да решава наблюдаваните преписки и дела срочно и качествено. Пред вид цитираните доказателства тричленния състав на ВАС основателно е приел, че констатациите на Висшия съдебен съвет, че Цанев няма голяма натовареност и при добра организация на работата може да спазва регламентираните в закона срокове по образуване и движение на делата, са правилни. Касаторът не оспорва, че изчерпателно посочените в заповед № 28 от 7.05.2009 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура гр. Исперих дисциплинарни нарушения, представляващи виновно неизпълнение на служебни задължения, действително са били извършени. Позовава се единствено на голямата си натовареност. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви такава не е констатирана нито в хода на дисциплинарното производство, нито в съдебната фаза на процеса. За дисциплинарните нарушения на Цанев се съдържат данни още в Отчетния доклад за дейността и ефективността на прокурорската дейност в Районна прокуратура гр. Исперих през 2008 г., независимо че името му не е цитирано. При наличие на допуснатите изчерпателно изброени в заповед № 28 от 7.05.2009 г. на Административния ръководител на Районна прокуратура гр. Исперих дисциплинарни нарушения, изразяващи се в системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони, както и неизпълнение на други служебни задължения е наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ - "забележка". В тази връзка, съдът е направил законосъобразния извод, че при налагане на наказанието не е налице нарушение на чл. 309 от Закона за съдебната власт. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките вследствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,