Решение № 3829 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2020 г.

Решение № 3829 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1057/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, срещу решение № 544/30.10.2019 г. по адм. дело № 365/2019 г. на Административен съд - М., с което е отменено решение № 373/18.06.2019 г. по преписка № 125/2018 г. на КЗД и е изпратена преписката за ново произнасяне на КЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение по евентуално претнедирания размер на адвокатско възнаграждение от другите страни. Ответникът по касационна жалба - С. К., в качеството му на президент на сдружение "Футболен клуб Атлетико - Лом", гр. М., в писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски и такси за двете съдебни инстанции. Ответниците по касационна жалба - А. Шатровски, в качеството му на секретар на Аматьорска футболна лига (АФЛ) към Български футболен съюз (БФС) и завеждащ отдел "Координация и контрол" на АФЛ към БФС; Т. П. в качеството му на служител на АФЛ към БФС и сътрудник на АФЛ към БФС и АФЛ към БФС, не взимат становище. Ответникът по касационна жалба - Сдружение "Български футболен съюз", чрез процесуален представител, в съдебно заседание взима становище за частична основателност и частична неоснователност на касационната жалба на КЗД. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че решението на КЗД е постановено при съществени административно процесуални нарушения - не е отчетено, че оплакванията на Колев до КЗД са свързани с неравно третирани на малолетни и непълнолетни лица поради лишаването им от възможност да участват в състезания, не е дадена възможност на Колев да уточни дали е надлежно упълномощен да ги представлява пред КЗД, в производството не е участвал и ОС на БФС - М., срещу когото също има оплаквания в допълнението към жалбата на Колев до КЗД. Направен е извод, че не са конституирани надлежните страни и липсва произнасне по искането на Колев за допускане до разпит пред КЗД на Т. Т. като свидетел. Решението е правилно като краен резултат. Освен посоченото от АС в мотивите, настоящият съдебен състав намира, че малолетните и непълнолетни състезатели на футболния клуб, за които Колев твърди, че са неравно третирани, също не са конституирани като страни и не са представлявани надлежно пред КЗД, нито последната се произнесла по твърденията на Колев, че тези състезатели са дискриминирани. Съгласно чл. 50, т. 3 КЗД производството пред КЗД може да бъде образувано и по сигнал, изходящ от лице, което не е неравно третирано, но съобщава за неравно третиране на други лица. Тоест дори и Колев да няма представителна власт по отношение на състезателите, което следва да бъде проверено съгласно указанията на АС, лицата, за които се сигнализира, че са нервно третирани следва да участват в производството при съобразяване на възрастта им и указанията на АС по приложението на закона и по отношение на тях да бъде постановен диспозитив с решението на КЗД по чл. 66 ЗЗДискр., какъвто липсва в процесното решение на КЗД. Обоснован е изводът е, че липса и произнасяне по отношение на твърденията за неравно третиране от страна ОС на БФС - М., което е възможно да бъде законосъобразно само при участието на ОС на БФС - М. при новото разглеждане на преписката от КЗД. Безспорно при направено искане за разпит на свидетел от сезиралия КЗД, КЗД дължи произнасяне по доказателственото искане. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касатора. Ответникът по касационна жалба Колев не е направил разноски за касационната инстанция, които да му бъдат присъдени, нито е обжалвал съдебния акт на първата инстанция в частта за разноските, за да му бъдат присъдени разноски за предходната инстанция от касационната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение