Решение № 13817 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2020 г.

Решение № 13817 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Линда, [гражданство], срещу Решение № 1500 (погрешно изписано в касационната жалба като 3422) от 2.03.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 3422/2019 година. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Решение № 1290 от 26.02.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Жалбоподателката излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяна на решението на административния съд. Ответната страна – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е по жалба, подадена от О. Линда, [гражданство] срещу Решение № 1290/26.02.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 ЗУБ, й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е отхвърлил оспорването срещу административния акт. При осъществения съдебен контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, е приел, че решението на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно. След съвкупната преценка на доказателствата по делото, административният съд е извел правен извод за липсата на материалните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, при осъществяването, на които, на чужденеца следва да се предостави търсената международна закрила. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изложените от съда в обжалваното решение фактически и правни изводи. Преценката за законосъобразността на акта съдът основателно извежда от релевантните факти. Съдът е изяснил обстоятелството, че жалбоподателката е лице търсещо международна закрила, с която е било проведено интервю, съдържащо бежанската й история. Същата излага твърдения, че се страхува за живота си, ако се завърне в Нигерия. Съдът е приобщил към доказателствата по делото представените справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Нигерия. Справките са обсъдени и с оглед възможността в отделни части на Нигерия да се разселват нейните граждани, където за сигурността им има разположени военни и полиция. Неоснователни са касационните аргументи, че съдът не извършил конкретна преценка на изтъкнатите от жалбоподателката основателни опасения от преследване, ако се завърне в държавата си по произход. Съдът правилно е преценил достоверността на бежанката й история в контекста на актуалната политическа ситуация в страната. Позовал се е в този смисъл и на представената справка от 21.06.2019 г., според която въпреки териториалния контрол на групировката "Боко Харам", същият значително е намалял, защото се касаело за действия на малки групи, които извършвали спорадични нападения. Освен това в Нигерия растял и броят на конкретните райони, в които лицата можело да бъдат разселени. Административният съд е изложил обосновани доводи и е приел, че обжалваното пред него решение е постановено от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административен акт по чл. 59 АПК, мотивирано е с фактически и правни основания за формирания отказ. Решението е постановено съобразно изяснената от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 35 и чл. 36 АПК. В съответствие с предвиденото в чл. 75, ал. 2 ЗУБ е обсъдена личната бежанска история на кандидата и нейната достоверност, включително в контекста на общата политическа обстановка в страната по произход, актът е съобразен с целта на закона. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно административният съд е приел, че причините, поради които О. Линда е напуснала страната си по произход, не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е съобразил, че извън посоченото от нея нападение на групировката "Боко Харам" на 23.09.2018 г., вследствие на което загубила детето си и баща й загинал, не се изтъкват факти, тя лично да е била обект на пряко посегателство от физическо или психическо естество. Този акт на нападение от страна на групировката е преценен като спорадичен, който няма характер на осъществено насилие спрямо чужденката. На това основание съдът законосъобразно достига до извод, че О. П. не е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 – ал. 5 ЗУБ. За да отхвърли молбата в частта за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът отново се е позовал на фактите, които се съдържат в доказателствата по делото, включително и бежанската история на чужденеца. Съобразно предвиденото в чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В контекста на актуалната ситуация в Нигерия, основана на представените по делото справки, относими към сигурността в тази държава, административният съд правилно и противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, е приел, че спрямо лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. О. Линда не е била принудена да напусне своята страна поради реална опасност от тежки посегателства, така, както те са изброени в горецитираната правна норма. В допълнение, административният съд е осъществил преценката за наличието на предпоставките, при които на кандидата се предоставя хуманитарен статут, съобразно сравнението на видовете "тежки посегателства" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и разбирането, вложено в Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), по дело С-465/2007 година. В конкретната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд вярно е приел, че упоменатите в член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, понятия – тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молител, касаят в по-широк аспект лицата в страната по произход на чужденеца и в конкретната хипотеза не са установени спрямо жалбоподателката. В този смисъл търсещата закрила не е доказала по безспорен начин, че ситуацията и режимът на групировката "Боко Харам" в Нигерия, сочат именно на тежки посегателства, безогледно насилие, вътрешен въоръжен конфликт и по този начин, ако се завърне в държавата си по произход, ще бъде застрашен нейният живот. Не се установява О. Линда да е била в състояние на заплаха, такова, каквото е определено в Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 година. Според решението съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б, "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Правилно административният съд приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, като търсещата закрила разполага с правната възможност след завръщането си в държавата по произход да бъде разселена в определените за това зони на територията на Нигерия. С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че подадената касационна жалба е неоснователна. Административен съд София - град е постановил правилно решение, което е съобразено с приложимите материалноправни норми, като не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, явяващи се основания за неговата отмяна. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение