Решение № 4331 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2014 г.

Решение № 4331 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8217/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест от Станка Стоянова Димитрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Пазарджик срещу решение № 302 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 64/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик. В протеста са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Общински съвет - Пазарджик, редовно призован, се представлява от адв. Иванов, който оспорва касационния протест, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Пазарджик против Решение № 256, прието с протокол№ 14 от 19.12.2013 г. на общински съвет - Пазарджик с искане за отмяната му като незаконосъобразно. С протестираното решение общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата за придобиване право на собственост и ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - собственост на Община Пазарджик, е разрешил продажбата на УПИ I - търговия с площ от 409 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда / кафе-сладкарница/ със застроена площ 151 кв. м. и тераса от 87,8 кв. м., находящи се в кв. 1 по плана на с. Мало Конаре / актувани с АЧОС № 3264/2.12.2013 г. и АЧОС № 25/29.01.2002 г. - надлежно вписани/ чрез публичен търг с явно наддаване при начална тръжна цена в размер на 62 982 лв. / в т.ч. земя - 4 908 лв. и сграда и тераса - 58 074 лв./ и е упълномощил кмета на общината да извърши процедурата по тази продажба. Протестиращият прокурор твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 7, ал. 2 и чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Според същия след деактуването от областния управител на културния комплекс, находящ се в центъра на с. Мало Конаре като държавна собственост, за отделни части от този културен комплекс, който съставлявал едно функционално цяло, били съставени както актове за частна общинска собственост, така и актове за публична общинска собственост. След обособяването през 2012 г. по заповед на кмета на община - Пазарджик на самостоятелен УПИ I - за търговия с находящата се в него сграда - кафе-сладкарница, веднага бил съставен акт за частна общинска собственост, без преди това да е прието решение за промяна на дотогавашния характер на собствеността - от публична общинска в частна общинска собственост. Според прокурора АЧОС, макар ползващ се с материална доказателствена сила, има само констативно, но не и правопораждащо действие, поради което съставянето му не изключва изискването преди това да е налице решение на общинския съвет за промяна характера на собствеността - от публична в частна общинска, каквото решение липсва. Само на това основание прокурорът твърди незаконосъобразност на атакуваното от него решение на Общински съвет - Пазарджик. С решението си по адм. д. № 64/2014 г. по описа на АС - Пазарджик административният съд е отхвърлил протеста на прокурора при Окръжна прокуратура -Пазарджик срещу решение на общински съвет - Пазарджик № № 256 от 19.12.2013 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че решението на общинския съвет е прието в съответствие с административнопроизводствените правила и изискванията на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че след деактуването на Културния комплекс в с. Мало Конаре, ведно с прилежащия му терен от 21 957 кв. м., извършено със Заповед № 298/1.06.2001 г. на областния управител - Пазарджик, по отношение процесния имот- кафе-сладкарница и предоставения й терен от 409 кв. м. са съставени два акта за частна общинска собственост: първият - АЧОС № 25/29.01.2002 г. с предмет: едноетажна масивна жилищна сграда - кафе-сладкарница /част от комплекс "Културен дом"/, построена в урегулиран поземлен имот IV - Културен дом и услуги в кв. 1 по плана на с. Мало Конаре със застроена площ от 151 кв. м. и вторият: АЧОС № 3264/02.12.2013 г. с предмет: Застроен урегулиран поземлен имот I - търговия в квартал 1 по плана на с. Мало Конаре с площ от 409 кв. м., в който е разположена сградата, съставляваща кафе- сладкарница. АС-Пазарджик е стигнал до извода, че тези актове за частна общинска собственост, независимо че нямат правопораждащо действие, съставляват официални удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила, поради което, след като не са оспорени, са задължителни за съда относно факта, че описаните в атакуваното решение на общинския съвет недвижими имоти съставляват частна общинска собственост. Според АС-Пазарджик процесният имот не е публична общинска собственост по закон по смисъла на чл. 3 от ЗОС. Същият би бил публична общинска собственост по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС само ако общинският съвет със свое решение е определил този имот като предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Доколкото по делото не е представено решение в горния смисъл, административният съд е приел, че както сградата, така и теренът към нея, съставляват частна общинска собственост, поради което законосъобразно общинският съвет е приел атакуваното решение за продажбата им чрез търг с явно наддаване. Съдебното решение е правилно. Основното оплакване в касационния протест на прокурора при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик е за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че имотът, предмет на решението на общинския съвет, независимо от съставените за него актове за частна общинска собственост, всъщност бил публична общинска собственост и липсвало изискуемото в този случай нарочно решение на общинския съвет за промяна характера на собствеността- от публична в частна по чл. 6 от ЗОС. Този касационен довод е неоснователен поради следното: Правилно АС - Пазарджик е заключил, че представените по делото два акта за частна общинска собственост - единият за сградата на кафе-сладкарницата с терасата и вторият - за новообособения УПИ I - търговия, в който е разположена тази сграда, като официални удостоверителни документи се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразената в тях форма на общинска собственост. Прокурор Димитрова е присъствала в съдебното заседание по първоинстанционното дело, проведено на 26.03.2014 г., на което тези два АЧОС са приети като доказателства /приложени към писмо вх. № 1254/19.03.2014 г. от Община - Пазарджик/, но не е оспорила съдържанието им. Нещо повече - изразила е становище същите да бъдат приети без възражения. Навеждането в касационната жалба на твърдението, че имотът, предмет на решението на общинския съвет, съставлява публична общинска собственост, е несвоевременно с оглед изтеклите преклузивни срокове по чл. 193 от ГПК - от една страна, а от друга - противоречи на забраната за фактически установявания, въведена с разпоредбата на чл. 220 от АПК. Протестиращият не е доказал в първоинстанционното производство, че процесният имот преди съставянето на двата АЧОС е бил публична общинска собственост, за да се изисква постановяване на решение на общинския съвет по чл. 6 от ЗОС. Правилно административният съд е приел, че наличен е единствено Акт за държавна собственост от 1993 г., съгласно който като държавна собственост са актувани всички сгради от Културния комплекс в с. Мало Конаре, ведно с прилежащия към тях терен от над 20 000 кв. м. След деактуването им със Заповед № 298/1.06.2001 г. на областния управител на област Пазарджик, липсват данни за терена и за едноетажната сграда кафе-сладкарница да е съставян акт за публична общинска собственост преди издаването на двата АЧОС. Нито кафе-сладкарницата, нито теренът, върху който е изграден Културния комплекс съставляват публична общинска собственост било по силата на закон, било на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗОС, тъй като не са имоти, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Същите не могат да се третират и като публична общинска собственост на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, тъй като протестиращият нито твърди, нито доказва процесните имоти да са били определени с нарочно решение на общинския съвет за предназначени трайно да задоволяват обществени потребности от местно значение. Неоснователни са и наведените от прокуратурата оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие с процесуалните правила и материалния закон, изразяващо се в това, че се продавал имот, без предметна обособеност, съставляващ неделима функционална част от Културния комплекс на селото. Видно от показанията на посочения от Окръжна прокуратура - Пазарджик свидетел Христо Бързев - той и председател на читалищното настоятелство на Читалището в с. Мало Конаре, кафе-сладкарницата, макар елемент от Културния комплекс, съставлява самостоятелна сграда, с отделен вход, функционално отделена от читалището и другите елементи на комплекса. С оглед гореизложеното касационният протест се явява неоснователен, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на Общински съвет - Пазарджик сумата от 400 лв. съдебни разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение