Решение № 2777 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2018 г.

Решение № 2777 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгарплод" ЕООД гр. Бургас, с ЕИК 102975500, подадена чрез адвокати П. Колева и Н. Кенан от Адвокатска колегия гр. Бургас, против Решение № 232 от 15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2336/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на оспорването срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на "Булгарплод" ЕООД гр. Бургас с ЕИК 102975500 против т. 1 от предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № 1542/14.08.2017 година, съставен от служители при дирекция "Инспекция по труда" - Бургас. Съдът е приел, че към датата на проверката - 01.08.2017 г. жалбоподателят няма изготвени и утвърдени поименни месечни графици за работа на работещите в обекта лица за периода 01.05.2017 г. – 01.11.2017 г., независимо, че със заповед № 1/28.04.2017 г. дружеството е определило сумирано изчисляване на работното време. По тези съображения съдът не е отменил обжалваните предписания в частта по т. 1 и е формирал извод, че те са законосъобразно издадени. Решението е правилно. От фактическа страна е установено по делото, че на дата 01.08.2017 г. контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, са извършили проверка в обект "склад за плодове и зеленчуци" в град Несебър, зад автомивка след супермаркет "Жанет", стопанисван от жалбоподателя, относно изпълнение на трудовото законодателство. От представената заповед № 1/28.04.2017 г. издадена от името на "Булгарплод" ЕООД е видно, че дружеството е приело сумирано изчисляване на работно време за период от шест месеца, считано от дата 01.05.2017 година. При проверката е установено, че работодателят следва да има предварително утвърдени поименни месечни графици за работата на работещите в обекта лица за периода от 6 месеца, поради което в т. 1 от предписанията, предписал на жалбоподателя дължимите действия. От изслушаната в съдебно заседание пред първоинстанционния съд съдебно – почеркова експертиза се установява, че заповедта от 28.04.2017 г. не е подписана от управителя на дружеството. Последното обстоятелство не го освобождава от вмененото му с чл. 142, ал. 2 КТ задължение, защото извършените без представителна власт действия по издаването на заповедта, са потвърдени с последващи фактически действия от страна на дружеството, свързани с организацията на труда и работното време. За установяване на предоставяне на работна сила от работниците и служителите на "Булгарплод" ЕООД, съдът е събрал гласни доказателства и е разпитал свидетели очевидци на трудовия процес в предприятието, като е кредитирал относимите въз основа на тях факти. По делото липсват данни управителят на дружеството незабавно да е възразил срещу съдържанието на заповедта, вкл. и досежно организацията на работното време на фирмата (чл. 301 ТЗ). В текста на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. Една от тях е мярката по т. 1 на чл. 404, ал. 1 КТ. В случая съдът обосновавайки правните си доводи за законосъобразност на акта е извел верен извод, че към датата на проверката, жалбоподателят е имал качеството на работодател, както и че в хипотезата на чл. 142, ал. 2 КТ, за него е съществувало задължение да изготви предварително поименни графици за работа. Въвеждането на последното е право на работодателя, поради което не съществува като изискване за валидност сключването на допълнителни споразумения за промяна на трудовото правоотношение или друг изричен акт. В дружество жалбоподател е въведено сумирано изчисляване на работното време и установеното е в противоречие с нормата чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Целта на тези поименни месечни графици е работодателят в хипотезата на чл. 142 КТ, да гарантира максималната продължителност на работния ден и съответно на работната седмица. По изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение