Решение № 12023 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2009 г.

Решение № 12023 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по два броя касационни жалби от Красимир Кирилов Георгиев, от гр. София, подадена чрез пълномощника му - адв. Ботев и от ДНСК-София, чрез ст. юрисконсулт - Шалдупова, против Решение № 7/02.02.2009 г. постановено по адм. дело № 5260/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменена Заповед № РД-14-1543/06.12.2006 г. на Началника на ДНСК-София, като незаконосъобразна. И в двете жалби се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. От ДНСК-София е постъпила и частна жалба срещу Определение от 25.02.2009 г., постановено по адм. дело № 5260/2006 г. на Софийски градски съд, с което Дирекцията е осъдена да заплати на "Сигма-П" ООД, гр. София разноски по делото, в размер на 2 053 лева, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Ответникът - "Сигма-П" ООД, гр. София, чрез пълномощниците си - адв. Кумпикова и адв. Дончев, изразява становище за неоснователност на касационните и частна, жалби. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - Михаил Траянов Величков, от гр. София, чрез пълномощника си - адв. Бояджиева, изразява становище за неоснователност на касационните и частна, жалби. Останалите ответници: Радосвета Димитрова Димова, Теодора Димитрова Димова и Малена Георгиева Кръстанова, не заявяват становище по гореописаните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. По отношение на частната жалба дава заключение, че е основателна, тъй като искането за разноски от страна на "Сигма-П"ООД е направено извън съдебното заседание, в писмена защита, поради което съдът е следвало да го остави без уважение. Алтернативно изразява становище за намаляване размера на присъдените разноски, поради прекомерност, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав приема, че касационните жалби са процесуални допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Такава е и частната жалба от ДНСК-София. Разгледани по същество, касационните жалби на Красимир Кирилов Георгиев и на ДНСК-София, визиращи идентични оплаквания срещу решението, са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд, в производството по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, е отменил по жалба на "Сигма-П" ООД, гр. София, Заповед № РД-14-1543/6.12.2006 г. на Началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 224, ал. 7, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж "Жилищна сграда с кота корниз 12 м.", находящ се в УПИ ХIII-916, кв. 17 по плана на м. "Витоша-ВЕЦ Симеоново", гр. София. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице основанията за спиране изпълнението на строежа. Последният не е незаконен, тъй като разполага с всички необходими строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж № 207/28.07.2005 г., протоколи за откриване на строителна площадка и за строителна линия и ниво, заповедна книга, които не са отменени. Строителството на обекта е реализирано в съответствие на тези строителни книжа, както и за него има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 74/07.11.2007 г. Съдът е констатирал още, че към датата на издаване на тези строителни книжа, вкл. и на визата за проектиране, за строежа е налице влязъл в сила ПУП-ПЗ. Поради това е изведен и краен извод за отсъствие на незаконен строеж и неприложимост на разпоредбата на чл. 224, ал. 7 от ЗУТ. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че за процесния строеж са налице редовно издадени, по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ , строителни книжа, въз основа на влязъл в сила ПУП - ПЗ за УПИ ХII-913 и за УПИ ХIII-916, кв. 17, м. "Витоша, ВЕЦ Симеоново", одобрен със Заповед № РД-09-063/05.04.2002 г. на кмета на район "Лозенец", а именно: одобрени инвестиционни проекти за извършване на строежа (с дата 01.06.2005 г.), Разрешение за строеж № 207/28.07.2005 г., както и протоколи за определяне на строителна линия и ниво. Същите са описани и в съставения Констативен акт № СД-3187-1/27.11.2006 г. на ДНСК, послужил като основание за издаване на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 7 от ЗУТ само констатацията за наличието на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, дава основание на органите на ДНСК да спрат строителството му. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че констатацията на административния орган за наличието на незаконен строеж, по отношение на процесния обект "Жилищна сграда с кота корниз 12 м." е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл. 224, ал. 7 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Издадените строителни книжа не противоречат на предвижданията на действащия ПУП-ПЗ за УПИ ХIII-916, тъй като към датата на издаването и на влизането им в сила, този ПУП не е бил отменен. Той не е бил отменен и към датата на издаване на заповедта от началника на ДНСК-София, а само е било спряно временно изпълнението му, поради подадената от касационния жалбоподател Георгиев жалба срещу него, по която е образувано адм. дело № 3823/2005 г. на СГС. Поради това изводът на съда, че заповедта за спиране на процесния строеж се явява материално незаконосъобразна е правилен и обоснован. Настоящата инстанция споделя тези изводи и също счита, че не е налице незаконен строеж, като основание за спирането. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, законосъобразността на инвестиционния проект и на разрешението за строеж се обуславя от съответствието им с подробния устройствен план. Поради това с влизането им в сила това изискване се счита за окончателно установено. Окончателността произтича от уредената в чл. 156 от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи. Следователно административният орган е бил длъжен и е следвало да зачете правните последици и действието на влезлите в сила строителни книжа и особено на издаденото Разрешение за строеж № 207/28.07.2005 г., въпреки обжалването на подробния устройствен план, настъпило след влизането им в сила. След като ДНСК-София веднъж е преценила законността на издадените строителни книжа, по реда на служебния контрол по чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 от ЗУТ и ги е оставила в сила, след този момент не би могла да преценява законосъобразността им. Обратното би обезсмислило стабилитета на одобрените проекти и разрешения за строеж и би довело до ревизирането им, което е недопустимо след влизането им в сила. Изложеното обуславя неоснователност на касационните жалби. След като строителството е реализирано и отговаря на издадените строителни книжа и на предвиденото петно за застрояване, съгласно одобрения ПУП-ПЗ към датата на влизането на книжата в сила, не е налице незаконен строеж, както правилно е прието от съда. Още повече, че в случая имаме издадено и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, което означава, че същия е приет и може да се ползва. Доводите в касационните жалби срещу одобрения ПУП-ПЗ, със Заповед № РД-09-063/05.04.2002 г. на кмета на район "Лозенец" при СО, не могат да се разглеждат в настоящето производство, като неотносими. Поради това липсват твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото, като допустимо, валидно и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този изход, основателно е искането на адв. Кумпикова за присъждане в полза на ответника "Сигма-П" ООД, гр. София разноските на тази страна пред касационната инстанция в размер на 2 400 лева, съобразно представения документи за извършено плащане-фактура от 02.09.2009 г. Искането за също такива разноски от адв. Дончев е неоснователно, тъй като в представения договор за правна помощ не е отбелязано извършено плащане, а само договорения размер на възнаграждението. Такова е и искането на адв. Бояджиева за разноски на ответника Михаил Траянов Величков, за когото също не са представени платежни документи. По частната жалба на ДНСК-София: Частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съдът е имал правно основание да присъди направените от "Сигма-П" ООД, гр. София съдебни разноски пред първата инстанция, съобразно представените доказателства в размер на 2 053 лева. Това е така, защото искането за разноски е направено своевременно от тази страна, чрез адв. Кумпикова, в съдебно заседание на 26.01.2009 г., с приключване на устните състезания по делото, чрез изявлението да бъде отменена изцяло заповедта, по съображения подробно изложени в писмена защита. Писмената защита, видно от л. 240 на делото, е представена в съдебно заседание на 26.01.2009 г., по време на устните състезания, а не след това. В т. 2 от писмената защита изрично е направено искане от дружеството, за присъждане на направените разноски, съобразно представения договор за правна помощ на адв. Кумпикова и вносна бележка за държавна такса. Срещу това искане не е постъпило възражение от противната страна за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и съдът правилно не го е намалил. Касационният съд не разполага с правомощието да намалява така присъдения размер, след като липсва възражение за размера на разноските, направено от ДНСК-София пред първоинстанционния съд. Ето защо като правилно и законосъобразно обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК и чл. 236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение