Решение № 769 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2016 г.

Решение № 769 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Л. А., подадена чрез пълномощника й - адв. К., срещу решение № 535/28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2133/2015 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и недопустимо. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър-Б., не се представлява, не изразява становище по жалбата. Ответната страна - К. С. Ч., не се явява и не изпраща представител, не е депозирал отговор по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за са се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АС-Б. е отменил като незаконосъобразна, заповед № 18-7075/10.09.2015 г. на Началника на СГКК-Б., с която, на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта на с. К., общ. Несебър, (одобрена със заповед № РД-18-29/25.07.2005 г.). За да приеме административният акт за изменение на КК за незаконосъобразен, съдът е изложил съображения за наличие на непълнота по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, съгласно който "непълноти и грешки" са несъответствията в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо действителното им състояние, в съответствие с правото на собственост. А. е придобила НИ през 2004 г., т. е. преди одобряването на КК на селото през 2005 г., който имот не е бил нанесен като самостоятелен в КК. От друга страна обаче е видно, че нанасяйки понастоящем този имот, със заповедта се променят границите на съседните имоти и се намалява квадратурата им, за което застъпване на площи административният орган не е изложил мотиви. При сега действащата нормативна уредба е отпаднало изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки, приложима е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР - когато непълнотата и грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР, въз основа на скицата-проект, след решаване на спора по съдебен ред. Вярно е, че след уведомяването за откритото административно производство жалбоподателят Ч. не е направил възражение (такова е било депозирано от В. В., придобил имота с идентификатор 39164.501.356, по отношение на който производството е било прекратено, тъй като не е вписан в КР), но не е изразил и съгласие с исканото изменение. А щом е налице застъпване на нанасяния имот със съществуващите в КК, това е индиция за спор за материално право. В конкретния случай това не е съобразено от административния орган, който е следвало да постанови отказ по заявлението и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР - да състави комбинирана скица, която да се ползва за целите на общото исково производство. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. При точно, въз основа на доказателствата изяснена фактическа обстановка по спора, съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР, в относимата им редакция, непълнотите в кадастралната карта и кадастралния регистър се попълват въз основа на писмени доказателства и скица-проект, а в случай, че непълнотата е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се допълва след решаване на спора по съдебен ред. В случая, с оспорената заповед се нанасят нови обекти в КК - ПИ с идентификатор 39164.501.633, с площ 638 кв. м., собственост на Р. А., както и ПИ 39164.501.634, с площ от 773 кв. м., без данни за собственост, одобрява се и промяна в границите на съществуващи обекти в кадастъра - ПИ с идентификатор 39164.501.356, с площ 1428 кв. м., който след промяната се записва с площ 1416 кв. м., собственост на К. С. Ч. и Н. С. В., на ПИ с идентификатор 39164.501.357, с площ от 1321 кв. м., записан след промяната с площ 1294 кв. м., собственост на К. С. Ч., на ПИ с идентификатор 39164.501.359, с площ 895 кв. м., записан след промяната с площ 865 кв. м., собствен на Н. И.. Н. и Д. В. С., както и промяна в ПИ с идентификатор 39164.501.479, с площ 11987 кв. м., собственост на община Несебър - второстепенна улица, с площ след промяната 12012 кв. м. Неоснователно е оплакването, че с решението си съдът е "вменил несъществуващо задължение на АО за служебна проверка относно съществуването или не на спор за материално право, независимо, че заинтересованите страни не са повдигнали такъв и не са представили доказателства за това, а са били уведомени за производството по ЗКИР". За преценката дали е налице спор за материално право или не, административният орган не е обвързан от постъпило или не възражение - това се преценява от него конкретно във всеки отделен случай и ако е налице индиция за засягани права с искането в заявлението, това представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая изрично възражение е било подадено от приобретател, по отношение на когото производството е било прекратено, но със самия факт на застъпването, на промяна в площта на нанесените вече в КК съседни имоти, е налице спор за материално право. Това си несъгласие с нанасянето, К. Ч. е изразил по недвусмислен начин с подадената жалба. А твърденията в касационната жалба, че несъответствията не се дължат на реално застъпване на граници, че се касае за вероятни грешки в КК, както и какви са според касатора причините за тях, не следва да се коментират в това производство, те навеждат на възражения при одобряване на първоначална КК, с оглед спазване на законово предвидените приоритети при изготвянето й. С оглед тези съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,