Решение № 15994 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14174/2017 г.

Решение № 15994 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14174/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. Стефанов срещу решение № 1684/31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 724/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-01-87/8.09.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 2 и 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград (ТП на НОИ - Благоевград), не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-01-87/8.09.2017 г., с което е отхвърлена жалбата на Б. Стефанов и потвърдено Разпореждане № 0011-00-714 от 23.08.2017 г., издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Благоевград със заповед № 1015-01-66/4.04.2016 г. на директора, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 КСО на Б. Стефанов е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 27.02.2017 г. до 22.06.2017 г., в размер на 7, 20 лева / дневно. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че съгласно чл. 54б, ал. 4 КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. На жалбоподателя е признато правото на парично обезщетение, но то не може да бъде по-голямо от минималното парично обезщетение за ден, определено по Закона за държавното обществено осигуряване за 2017 г., а именно 7, 20 лв. Видно от представеното Разпореждане № 014-03-437-1/25.09.2014 г., на жалбоподателя е било признато правото на обезщетение за безработица от 1.09.2014 г. Тригодишният срок изтича на 1.09.2017 г., а той е подал заявление за ново отпускане на обезщетение за безработица на 11.05.2017 г. и обезщетението му е отпуснато от 27.02.2017 г., т. е. преди да изтече тригодишният срок. Върховният административен съд, шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора. Отделяйки спорното от безспорното, първоинстанционният съд е извел, че в конкретния случай се обжалва само размера на определеното дневно обезщетение за безработица. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице упражнено предходно право на парично обезщетение за безработица. В конкретния случай е изпълнена хипотезата на чл. 54б, ал. 4 КСО, а именно наличие на упражнено право на парично обезщетение за безработица за минал период, от една страна и от друга, към датата на подаване на последващото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, не са изтекли три години от предходното упражняване на правото. При преценка правото на парично обезщетение за безработица по подаденото заявление на 11.05.2017 г. е установено, че Б. Стефанов е придобил право на парично обезщетение за безработица след прекратяване на трудовото правоотношение, но не са изтекли три години от предходното упражняване на правото му, поради което му е отпуснато парично обезщетение за периода от 27.02.2017 г. до 22.06.2017 г. в размер на 7, 20 лева / дневно. Размерът и срокът на обезщетението се обуславят от обстоятелството дали са изтекли 3 години от предходното упражняване правото на обезщетение. Съгласно чл. 54б, ал. 2 КСО, минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,