Решение № 8788 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13612/2015 г.

Решение № 8788 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13612/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. П., чрез юрисконсулт Г. А., против решение № 410/06.10.2015 г., постановено по адм. д. № 620/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - М. Н. Р., чрез адв. К. Я., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният съд е постановил оспорваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не е налице касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изложените в касационната жалба оплаквания не следва да бъдат споделяни. Административният съд правилно е осъдил Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на М. Р. сумата от 300 лв., обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен фиш. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред РС - П., препратен по подсъдност на АС - П., е предявен иск от М. Н. Р. срещу ОД на МВР гр. П., с който се претендира обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищцата разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на фиш серия С № 0608738/24.08.2014 г., издаден от младши автоконтрольор при РУП гр. Д. Митрополия към ОД на МВР гр. П.. С обжалваното решение Административният съд - П. осъдил ОД на МВР гр. П. да заплати на М. Н. Р. сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на фиш серия С № 0608738/24.08.2014 г., издаден от младши автоконтрольор при РУП гр. Д. Митрополия към ОД на МВР гр. П.. Административният съд приел, че дейността по административно наказване е властнически акт, издаден от административен орган в резултат от санкционираща административна дейност, поради и което са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменен като незаконосъобразно издаден фиш за налагане на глоба, заплатено в хода на обжалваното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния фиш. Така постановеното решение е правилно. Видно от доказателствата по делото, с фиш серия С № 0608738/24.08.2014 г., издаден от младши автоконтрольор при РУП гр. Д. Митрополия към ОД на МВР гр. П., на ищцата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. По подадена от М. Н. Р. жалба срещу посочения фиш е образувано н. а. х. д. № 2639/2014 г. по описа на Районен съд - П.. С решение № 1318 от 12.11.2014 г., постановено по горното дело, е отменен фиш серия С № 0608738/24.08.2014 г., издаден от младши автоконтрольор при РУП гр. Д. Митрополия към ОД на МВР гр. П.. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. От приложеното н. а. х. д. № 2639/2014 г. на Районен съд - П. е видно, че М. Н. Р. е била представлявана от адвокат К. Я.. В производството по гр. дело № 246/2015 г. на РС - П., където първоначално е била подадена исковата молба, е приложен договор за правна помощ от 20.10.2014 г., съгласно който договореното възнаграждение е в размер на 300 лева, както и фактура № 463/12.11.2014 г., от която е видно, че Райкова е заплатила 300 лева в брой за процесуално представителство пред РС - П. по адм. д. № 2639/2014 г. по обжалване на фиш № 0608738 на адвокат К. К. Я.. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищцата е била надлежно защитавана от адвокат пред районния съд. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно посочените тълкувателни решения, наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издадения срещу нея фиш като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издадения фиш серия С № 0608738/24.08.2014 г., отменен от съда като незаконосъобразен, М. Р. е претърпяла вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на фиша. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден фиша, за обжалването на който е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. При отсъствието на поддържаните касационни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, които съгласно представени доказателства и приложен списък на същите са в размер на 360 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение