Решение № 1228 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2016 г.

Решение № 1228 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - П. (ОДМВР), чрез пълномощника юрисконсулт Маркова, против решение № 254 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 212/216 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед № 313з-574 от 17.03.2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че няма безспорни данни за извършеното дисциплинарно нарушение, като се сочи че такива са налице. С оспорения административен акт правилно е приложен и материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение, претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Е. Б., чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба я оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за адвокатски хонорар за касационното производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - П. е цитираната заповед на директора на ОДМВР - П., с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6 и чл. 204, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя Б. Е. Б. - старши полицай в група "Охранителна полиция" към Районно управление Радомир при ОДМВР - П., изпълнявал към момента на нарушението длъжността старши полицай в група "Охрана на обществения ред" към 04 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи (04 РУП на СДВР) е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно и точно е установил фактите по делото. Жалбодателят, който е изпълнявал, както се посочи, към момента на твърдяното извършване на нарушението длъжността старши полицай в група "Охрана на обществения ред" към 04 РУП на СДВР, е бил на работа от 19.00 часа на 12.01.2016 г. до 07.00 часа на 13.01.2016 г., в състава на автопатрул (АП) № 105. Проверката по случая е разпоредена, въз основа на постъпила докладна записка от 14.01.2016 г. от старши инспектор Т. - началник 01 група, сектор ПКП при 04 РУП на СДВР, в качеството му на контролиращ силите на територия на 04 РУП - СДВР, в която същият е докладвал, че при извършена от него проверка на АП № 105, на 13.01.2016 г., в 05.17 часа, членовете на наряда са спели в колата. Резултатите от проверката, в това число и дадените от полицейските служители обяснения, са обобщени в справка № 228р-3314 от 12.02.2016 г., по описа на 04.РУП на СДВР, с която жалбоподателят е запознат на 08.03.2016 г. В справката е приета за установена сочената в докладната записка на Т. фактическа обстановка. Жалбоподателят е дал писмено обяснение, заведено с № 228р-2336 от 09.03.2016 г., в което е оспорил приетото за установено. На 17.03.2016 г. е издадена обжалваната заповед. От представеното в съдебно заседание копие от разпореждане от 12.01.2016 г. за патрулно - постовата дейност е установено, че АП 105 е следвало да заеме разпоредените му установъчни пунктове по време на дежурството, като от 05.30 до 06.00 часа е следвало да бъде на ул. "Л. А." и ул. "Х. И.". От свидетелските показания на разпитаните като свидетели други двама членове на АП № 105, съдът е приел за установено, че в часа на проверката, служителите не е следвало да бъдат на установъчен пункт. При тези данни, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, спазен е срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, спазен е и чл. 208 от ЗМВР, като в случая не е необходимо дисциплинарното производство да започне с издаването на нарочна писмена заповед, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Съдът е посочил, че съгласно оспорената заповед, дисциплинарното наказание е наложено за нарушение по чл. 56, ал. 1 и 2 от Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно- постовата дейност" (Инструкцията за ППД), като това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Това нарушение е въведено за първи път в заповедта, дисциплинарното производство не е образувано с този предмет, не са изисквани обяснения във връзка с него, същото не фигурира в изготвените докладна записка и справка. Дисциплинарният орган не е доказал извършването на това нарушение, в производството са допуснати множество неточности, поради което съдът е приел, че са налице пороци в процедурата и приложението на материалния закон и е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба че необосновано първоинстанционният съд е приел, че няма безспорни данни за извършеното нарушение на служебната дисциплина, както и че към момента на издаване на заповедта наказващият орган е разполагал с годни да установят нарушението материали, поради което не е нарушил чл. 35 от АПК. Отново се повтаря, че нарушението е по чл. 56, ал. 2 от Инструкцията за ППД. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Инструкцията за ППД, при изпълнение на ППД, нарядите осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост, а съгласно ал. 2 на същият текст, на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители извършват и обход пеша в рамките на указаните в пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. В случая, от писмените доказателства - представеното копие от разпореждането за ППД от 12.012016 г., имащо характер на указания по чл. 29 от Инструкцията за ППД, както и от гласните доказателства се установява, че към момента на извършване на проверката на наряда от инспектор Т. - 05.17 часа, АП № 105 не е следвало да е на установъчен пункт. Посочения в разпореждането последен установъчен пункт за дежурството е следвало да бъде зает в 05.30 часа. Часът на проверката е безспорно установен, тъй като е посочен и в самата докладна записка, по която е започнала дисциплинарната проверка. Следователно не е безспорно установено, дисциплинарно привлеченото лице да е извършило нарушение на задълженията си по чл. 56 от Инструкцията за ППД. Правилно съдът е приел, че като следствие неправилно е приложен материалния закон. Липсва нарушение, такова каквото е квалифицирано по чл. 56 от Инструкция за ППД, съответно не е налице и нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Правилен е и изводът на съда, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в рамките на дисциплинарната проверка не е посочено нарушението по чл. 56 от Инструкцията на ППД. С това е нарушено правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, което е съществено нарушение на процедурата. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 650 лв. за адвокатски хонорар, действително заплатени, видно от договор за правна защита и съдействие № 03263 от 29.06.2016 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,