Решение № 1895 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2015 г.

Решение № 1895 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 407 от 23.01.2014 г. на Административния съд София-град, постановено по адм. д. № 6655/2013 г. С него съдът е отменил Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.", издадено от касатора с изх. № 02-230-6500/699 от 9.04.2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като са посочени и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в изпратените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени. Искането се поддържа и в съдебно заседание. Ответникът Атанас Маринов Ташев не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че след пълно изясняване на фактите по спора съдът е достигнал до правилни изводи относно това, че оспореният акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон. Счита освен това за правилни изводите на прокурора относно тълкуването на нормите на чл. 4, т. 2 и 3, и § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г." Прокурорът намира, че съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна на решението, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Атанас Маринов Ташев от с. Брусен, община Етрополе, срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.". Съдът е отменил акта с изх. № 02-230-6500/699 от 9.04.2013 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е бил издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но е бил в нарушение на материалния закон. До този извод съдът е достигнал като е установил фактите по спора относно това, че Атанас Ташев е бил подал заявление за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", за което е получил УИН 23/220610/36072 и УРН: 462815 за кампания 2010 г. Жалбоподателят е кандидатствал с посоченото заявление по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). След извършени административни проверки на подаденото от него заявление е било издадено уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/3814 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. И по двете мерки на него му е била оторизирана сума от нула лева. Атанас Ташев не е обжалвал уведомителното писмо. Поради неизпълнение на задължението от страна на Атанас Ташев да подаде заявление за подпомагане за кампания 2011 г. е била започната административна процедура за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент по мярка 211, за което той е бил уведомен, но в посочения срок не е направил възражения, както и не е представил доказателства по това производство. В резултат на това изпълнителният директор на ДФЗ е издал обжалвания Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. " В него се е позовал на допуснато нарушение от страна на Атанас Ташев на чл. 4, т. 2 и 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. ", наричана само "Наредба № 11", в резултат на което на основание чл. 14, т. 1 и чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., е прекратил поетия от него ангажимент през кампания 2010 г. По делото не е било спорно, че Атанас Ташев е земеделски производител на възраст 87 г. и има 71% намалена работоспособност, поради което е посочил, че не може да обработва парцелите, заявена за подпомагане, като е приложил и удостоверение от ТЕЛК. Било е безспорно освен това, че същият не е получил никакво финансиране. При така установените факти съдът е направил извод, че според чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 кандидатите за подпомагане по тази наредба подават заявление за подпомагане с декларирани площи за съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. А според § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11 "първото компенсаторно плащане" е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките по чл. 1, ал. 1. При този анализ на нормите съдът е приел, че след като не е извършено компенсаторно плащане изобщо, за Атанас Ташев не е възникнало задължение за подаване на ново заявление за подпомагане за кампания 2011 г. Самото уведомяване за оторизация и изплатено финансово подпомагане е получено след 2.10.2011 г., а според чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявленията се подават от 1.03 до 15.05. на годината, за която се кандидатства за подпомагане, т. е. при неполучено компенсаторно плащане за Атанас Ташев не е възникнало задължение да подаде заявление, защото за това е узнал след изтичането на срока за подаване на заявление за 2011 г. Съдът е разгледал и правното основание в акта - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, в релевантната й редакция, като е посочил, че и тази норма е неприложима, защото Атанас Ташев не е получил никакво компенсаторно плащане, което следва да възстанови. Като краен извод съдът е приел, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради което го е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не са мотивирани и обосновани, поради което не следва да се обсъждат. Неоснователно е и оплакването, че решението на съда е необосновано. Съдът е изследвал фактите по спора, като след установяването им ги е подвел към приложимото материално право, въз основа на което е извел и правните си изводи. Неоснователен е и доводът, че решението на съда е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Позоваването в касационната жалба на чл. 3, ал. 1, т. 7, б. "б" от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., защото и в нея е предвидена предпоставката за "първото плащане". По делото безспорно е установено, че първо плащане не е направено в полза на Атанас Ташев. Позоваването на чл. 3, § 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. в касационната жалба, с твърдения, че чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 бил в противоречие с него е неудачно. В чл. 3, § 2 от Регламента е посочено, че за мерките с многогодишни плащания бенефициентите подават искане за годишно плащане. Останалата част от параграфа и направеното препращане към други членове на Регламента се отнасят за видовете административни проверки. По изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. На основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение