Решение № 8949 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2009 г.

Решение № 8949 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венера Николова Примова от гр. София срещу решение № 1335 от 8.01.2009 г. по адм. дело № 6255/2008 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение от 13.09.1999 г. на началника на Бюро по труда "Триадица" - гр. София на касационната жалбоподателка е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 8.09.1999 г. до 7.09.2000 г. През този период обществените отношения по закрилата при безработица са били регламентирани със Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта според чл. 68, ал. 1 и 2 на който безработните лица са били длъжни да се регистрират в съответното бюро по труда и да представят декларация, че са безработни, търсят активно работа и са на разположение да започнат подходяща работа или за включване в курс по професионална квалификация, по времето, през което упражняват правото си на парично обезщетение са били длъжни да потвърждават тази декларация най-малко веднъж месечно. При изпълнение на задължението си да потвърждава подадената декларация, че е безработно лице, касационната жалбоподателка през всичките месеци на периода на обезщетение е вписвала "не" като отговор на въпроси в тази декларация дали осъществява трудова дейност. Пропуснала е да декларира, че от м. юли 2000 г. е самоосигуряващо се лице (по делото не е уточнено дали е упражнявала трудова дейност по граждански договор или е полагала наемен труд без трудов договор или е била съдружник в търговско дружество или едноличен търговец). Поради това паричното обезщетение за безработица през месеците юли, август и до края на периода - 7.09.2000 г. не е било спряно, нито прекратено. При обработка на документите по подадено заявление за пенсия през 2006 г. било установено, че от месец юли 2000 г. и след това касационната жалбоподателка е била самоосигуряващо се лице и е внасяла за себе си осигурителни вноски. Въз основа на това обстоятелство с разпореждане от 13.12.2006 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление за социално осигуряване (СУСО) е задължило касационната жалбоподателка да възстанови паричните обезщетения за времето от 1.07.2000 г. до 7.09.2000 г., които според него тя била получила недобросъвестно. Касационната жалбоподателка не е оспорила това разпореждане и то е влязло във формална сила. С последващо разпореждане № РП-ПОБ-12 от 25.03.2008 г. длъжностното лице по чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредило прихващане на задължението с насрещното вземане на касационната жалбоподателка за пенсия. Това разпореждане тя е оспорила пред главния директор на СУСО, а неговото решение, с което е потвърдил разпореждането - пред Административен съд - София град. Единственият довод на оспорването е, че към датата, на която е било издадено първото разпореждане (13.12.2006 г.), задължението й е било погасено по давност. За да отхвърли оспорването Административен съд - София град е приел, че разпореждането от 13.12.2006 г. е влязъл в сила стабилен административен акт и поради това е задължителен за него, а сега направеният довод за изтекла погасителна давност не следва да бъде обсъждан. Този извод е правилен. При липса на оспорване, дори да е било унищожаем административен акт, разпореждането от 13.12.2006 г. е санирано. Порокът, от който е било засегнато - издадено при нарушение на материалния закон (разпоредено възстановяване на парично обезщетение при изтекла погасителна давност) - се счита за несъществуващ. Друг е въпросът дали при съществуващите през 2000 г. правила по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта паричното обезщетение е било наистина дължимо и дали длъжностното лице е могло да издаде разпореждане с такова съдържание. Но касационната жалбоподателка не е направила по делото довод за нищожност на разпореждането от 13.12.2006 г., поради което правилно Административен съд - София град не е обсъждал този въпрос. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,