Решение № 252 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2009 г.

Решение № 252 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на изпълняващ длъжността директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София (Заповед № ЗИУ-148 от 25.02.2009 г. на изп. директор на НАП), чрез процесуалния представител юрисконсулт Галина Кадирова, срещу Решение № 50 от 27.05.2009 г. по адм. дело № 6371 по описа за 2007 г. на Административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Карина - Иво Кръстев - Георги Генов" оспорва същата като неоснователна с възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК чрез процесуалния представител адв. Георги Стойчев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 20001148 от 27.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на извършена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС (отм.) за ревизиран период 19.04.2006 г. - 31.12.2006 г. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 115 172.80 лв. и е начислена лихва за забава по фактури № 442 от 31.08.2006 г., издадена от "Спринт Тригон" ЕООД, с предмет "услуги по договор" за данъчен период м. 08.2006 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на административното производство е установено, че ревизираното лице осъществява дейност, свързана с извършване на услуги в областта на лозарството, както и покупко-продажба на стоки и материални. Процесната фактура е издадена във връзка с договор от 1.05.2006 г. между едноличния търговец с качеството възложител и "Спринт Тригон" ЕООД, в качеството на изпълнител, като предметът му е "изработване с материали на възложителя на 768 00 броя картонажни шпули от велпапе с диаметър 5 см и дължина 15 см". Представен е "окончателен приемо-предавателен протокол", в който е отразено, че на 30.05.2006 г. в гр. София възложителят е предал 17 500 кв. м употребявано велпапе. В "окончателен приемо-предавателен протокол" от 31.08.2006 г. е посочено, че изпълнителят е предал на възложителя поръчаните изделия, чието качество е прието от него. Представен е договор за наем на сграда в гр. София от 16.01.2006 г. с наемател "Спринт Тригон" ЕООД. Представени са товарителници за автомобилен превоз в страната и пътни листове, в които е посочено, че с два броя трактори "Беларус" ревизираното лице е извършило превоз на изкупеното в гр. Лом от частни лица отпадъчно велпапе до гр. София, където е предоставил същото за изработване на шпулите. За удостоверяване на произхода на суровината са представени стокови разписки, в които като получател е записан едноличния търговец, ревизираното лице, а като изпълнители са посочени само имената на различни физически лица. Извършена е насрещна проверка на доставчика, за което е съставен ПИНП от 17.04.2007 г., като е установено, че данъкът е начислен, съгласно изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.); не е извършено разплащане на отразената във фактурата данъчна основа; не са представени документи за назначени лица, притежаващи квалификация за изработване на картонажни шпули от велпапе. Представени са трудови договори с 15 лица на длъжност с код 45.45, който съгласно Националната класификация на икономическите длъжности (отм.) означава позиция "строителство-други довършителни работи". Според ревизиращият орган не са представени документи от къде са закупени вложените материали за изработване на шпулите, не са представени писмени обяснения къде се намира производственото помещение за изработването им, както и че дружеството, доставчик, не разполага със съответната обезпеченост за извършване на доставката. Тази фактическа страна на спора е отразена подробно в мотивите на съдебното решение, което се обжалва. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е дало три заключения, основно и две допълнителни. Експертът се е позовал на доказателствата, събрани в двете фази на съдебно-административното производство, като е осъществил проверка и в счетоводството на ревизираното лице, видно и от разпита му в открито съдебно заседание. Според него е налице правилно начисляване на ДДС при доставчика, а ДДС е платен по банков път по неговата "ДДС-сметка". Между страните има сключено споразумение от 4.01.2007 г. относно финансовото разчитане по доставката, според което ревизираното лице следва да погаси на вноски задължението си за плащане на данъчната основа. Поради това експертът е проверил фискалните бонове, издадени от доставчика за осъщественото разплащане на същата в брой. Същите са отразени в съответните сметки. Представен е по делото договор от 10.03.2006 г. между "Винарна Поломие" АД, като възложител и жалбоподателя, като изпълнител за извършване на механизирани транспорти и други услуги, свързани със създаването и отглеждането до четвърта година на 2 000 дка лозя, а на11.03.2006 г. е сключен анекс относно етапите на извършване на тези дейности. На 25.11.2006 г. е подписан констативен протокол за изпълнението на етап II, относно "извършеното машинно засаждане на 2 000 дка лозя със садачна машина "Вагнер" с лазерно насочване, като са засадени 768 000 броя лози по тартонажен мето (в картонени шпули). Тези констатации се потвърждават и от два броя констативни протоколи, съставени от служители на Изпълнителна агенция по лозата и виното-териториално звено Монтана. На експерта е представена инвентарната книга на жалбоподателя, като се установява, че към момента на извършване на услугите по този договор същият е притежавал машина за засаждане на ломя, машина "вагнер", както и други селскостопански машини, без да ги уточнява. При така направеното изложение съдът е пристъпил към преценка на законосъобразността на РА, като е обсъдил правното основание, на което се е позовал органът, който го е издал, а именно чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). При съобразяване с начина на прилагане на посочените разпоредби от него, първоинстанционният съд е приел, че основен спорен момент от фактическа страна се явява реалността на процесната доставка. Съдът е обосновал извод за реалност на същата, като е приел, че процесният договор по повод доставката е договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като произходът на стоката, съгласно утвърдената съдебна практика не е елемент от фактическия състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Според него той има отношение към реалността, но не винаги означава несъществуваща стока. Кредитира заключенията на експерта и останалите доказателства по делото, като отчита факта, че цената по договора е платена. Също така е установено основанието за това плащане, а именно прехвърлянето на собствеността върху стоката, респ. нейното осчетоводяване, като тя е послужила за изпълнение на задълженията му по договора с"Винарна Поломие" АД. Данъкът е начислен, съгласно изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.), съответно е и платен по "ДДС-сметката" на доставчика. Определящ момент при преценяването на спорния факт е бил наличието на достатъчно доказателства относно реалното предаване на стоката и влагането й впоследствие изцяло, като бройка, при извършеното засаждане на лозови масиви. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са насочени към допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, като обосноваване на изводите си само въз основа на заключенията по ССчЕ, необсъждане на доказателствата, относими към доставчика е неговото счетоводство и към реалността на доставката. Направен е довод, че не са оборени констатациите на РА. Касаторът се позовава и на нарушаване на материалния закон, конкретно на чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). Следва да се приеме, че последното нарушение не се явява обосновано и доказано, понеже разпоредбата е относима към преценяване на правопрепятстващо обстоятелство за непризнаване на правото на данъчен кредит, а именно "доставчикът да е начислил данък, без да са налице основания за това". Поради оспорване на РА, тежестта на доказване в спора е в лицето на ревизираното лице, жалбоподател, което е следвало да обоснове и докаже твърденията си относими към него и конкретно относно основния спор, а именно дали процесната доставка е реално осъществена. По делото не се спори, че има съставен ПИНП от 17.04.2007 г. (стр. 113 от съдебното досие) на ревизиращия орган относно извършена проверка на доставчика, с констатации в него, че на ревизираното лице е издадена фактура от "Спринт тригон" ЕООД. Данъкът по тази доставка е начислен, съгласно чл. 55 от ЗДДС (отм.), както е записано в него. Данъчната основа е платена на вноски, съгласно подписано споразумение за финансово разчитане от 4.01.2007 г. между страните, което се установява от експерта във второто заключение, на когото са представени оригиналите от фискални бонове, издадени от доставчика, съответно това е счетоводно отразено при получателя. Тези правнорелеванти факти в спора подлежат на обсъждане доколкото се оспорва само реалността на доставката. Твърденията на касатора, че изводите се обосновават на необсъдени доказателства в тяхната съвкупност е неточно, което се установява от направеното по-горе изложение относно констатираното по спора в административното, а после и в съдебното производства. Освен това следва да се отчете, че няма пречка да бъдат представени относими доказателства и в съдебната фаза на данъчния процес, още повече че е предвидена санкция затова, която е приложена от съда, а именно на жалбоподателя не са присъдени направените съдебни разноски на това фактическо основание. Заключенията по СсчЕ не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация, като не се оспорени и представените под опис с молба от 1.04.2009 г. доказателства, като в съдебното заседание от 27.04.2009 г. той е присъствал. Действително в това производство са представени частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но същата се преценява от съда съвкупно с останалите данни по делото. След като същите не са оспорени, то няма пречка съдът да ги преценява във връзка със заключенията на експертизата и по свое вътрешно убеждение. Това са стокови разписки, пътни листове, констативни приемо-предавателни протоколи и др. Правилен е изводът на съда, че произходът на стоката не е елемент от данъчния състав, който урежда предпоставките за признаване или не на правото на данъчен кредит. В случая задълженото лице, жалбоподател е ангажирал доказателства и относно последващото реализиране на стоката, предмет на фактурата, чието основание за издаване се явява конкретизирано с договора от 1.05.2006 г. между страните по доставката, в какъвто смисъл също има възражение. Дали има идентичност между процесната стока и тази на последващата доставка не е предмет на преценка в съдебното производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна по нея с оглед на изложеното по-горе. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение