Решение № 8275 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2018 г.

Решение № 8275 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 847 от 12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 590/2017 г. Административен съд - Х. е отменил заповед № ЗСП/ДХ/359 от 24.04.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Х., потвърдена с решение № 26-РД06-0015/23.05.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Х. и е върнал преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Х. за ново произнасяне по подадените от Б. Н. А. заявление декларация вх. № ДХ-357 от 3.04.2017 г. и заявление - декларация вх. № ДХ-357 от 3.04.2017 г., съобразно със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Х. с оплакване за неправилност. Заявителят за включване в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания", дейност "Личен асистент", не отговаря на условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП във вр. с чл. 8 и чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, тъй като не може да се осъществи обективна социална анкета която се извършва в дома на лицата по настоящ адрес. Б. Андонов има валидно сключен граждански брак, което е предпоставка за извършване на социална анкета и преценка на дохода на съпругата му, с оглед изискването на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП.

Ответникът - Б. Н. А., чрез адв. Савов в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна, поради което за допустима, разгледана по същество за неоснователна. Обосновано е прието от съда, че не може да се приеме за основание за постановения отказ това, че Андонов не живее на един и същ настоящ адрес заедно със съпругата си. Неоснователно административният орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП с оглед възможността на жалбоподателят да му бъде осигурена издръжка от съпругата му.

Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна по следните съображения:

Със заповед № ЗСП/Д-Х/359 от 24.04.2017 г. на директора на ДСП - Х., на основание чл. 59, ал. 1 от АПК и т. 1.5 от Раздел I "процедура за кандидатстване" от Приложение № 1 Дейности "Личен асистент" и "П. възпитател" на Национална програма "Асистент на хора с увреждания", е отказано на Б. Н. А. да бъде включен в дейност "Личен асистент" на Национална програма "Асистент на хора с увреждания" (НПАХУ) като асистент на лицето Б. Н. А.. Б. А. е поискал да бъде извършена комплексна оценка на условията за включване в дейността "Личен асистент" на НПАХУ като асистент на баща му - Н. Б. А., и да бъде включен в дейността "личен асистент" за 2017 г. Жалбоподателят е декларирал лични данни, данните на съпругата му, данни за заетост, здравословно състояние, за деца под 18-годишна възраст, несключили граждански брак, данни за съжителство с Н. А. - с посочени лични данни за последния, декларирал е брутните си доходи през предходния месец в размер на 0 лв., данните относно жилището, което се обитава, данните за друга недвижима собственост и т. н. Освен изложеното Андонов е посочил, че полага постоянно грижи за баща си, като е отразил и данните за него, в т. ч. данни за постоянния и настоящия му адрес. Н. Б. А. също е подал заявление - декларация за предоставяне на социална услуга "личен асистент", като за такъв да му бъде назначен синът му - Б. Н. А.. В заявлението е предоставил лични данни, че е пенсионер, инвалидизиран с ЕР на ТЕЛК над 90 % с чужда помощ, липса на деца под 18 години, несключили граждански брак, данни за съжителството му с Б. А., брутни доходи в размер на 274 лв., данни за единствен недвижим имот - обитаваното от него жилище и т. н. Във връзка с подаденото заявление - декларация от Б. А. е извършен социален доклад за личен асистент от 21. 04.2017 г., като е направена преценка, че лицето не отговаря на условията по чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 и чл. 27, ал. 6 от ППЗСП.

За да мотивира отказа си на посоченото правно основание, административният орган е посочил, че семейство на Б. А. и С. Л. - Андонова не живеят в общо домакинство на един и същ настоящ адрес. А. живее на постоянния си адрес в гр. Х., а по негови данни и при извършена справка в НБД "Население", съпругата му живее в гр. В.. Предвид тези данни не може да се осъществи социална анкета, която се извършва в дома на семейството по настоящ адрес, и не може да се прецени правото по чл. 9 от ППЗСП, тъй като няма информация относно доходите на съпругата на Андонов.

Първоинстанционният съд е приел, че така посочените фактически основания за издаване на отказа, са ирелевантни за включване на жалбоподателя в дейността "личен асистент". Обстоятелството, че жалбоподателят не живее на един и същ настоящ адрес със съпругата си, не може да се приеме, като основание за отказ, тъй като според § 1, т. 4 от ДР на Закона за българските лични документи "настоящ адрес" може да бъде и постоянният адрес или друг адрес, на което лицето живее като в случая е безспорно установено, че настоящият адрес на жалбоподателя е именно постоянният му такъв в гр. Х.. Съдът е приел, че в случая социалната анкета е извършена по постоянният и настоящ адрес на Андонов, а обстоятелството по чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, а именно, възможността съпругата му да му осигури издръжка, не е съобразено със специфичната цел на дейността "личен асистент" - да осигурява грижа в семейна среда на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора. Решаващият състав е приел и за неправилен извода, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, обоснован с невъзможността за такава преценка. В случая преценката за диференцирания минимален доход е следвало да се направи само с оглед доходите на лицето, което ще осъществява дейността "личен асистент", а не на цялото му семейство, тъй като функцията се изпълнява не от семейството, а именно от "личния" асистент". По изложените съображения, Административен съд - Х. е приел, че по смисъла на чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от ППЗСП диференцирания минимален доход (ДМД) следва да е относим само за субекта, който е заявил желание да бъде включен в националната програма като личен асистент.

Спорен в случая е въпросът, дали при изготвянето на социалната анкета, следва да се извършва проучване и относно доходът на цялото семейство на заявителя за дейността "личен асистент", дори когато не живеят в едно домакинство.

Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ППЗСП "Личен асистент" е лице, полагащо почасови грижи в домашна среда на деца/пълнолетни лица с трайни увреждания и на лица над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване, с цел подпомагане на задоволяването на ежедневните им потребности от битов и социален характер. Основна цел на програмата "Асистенти на хора с увреждания" - 2017 (отм.) е предоставяне на грижа в семейна среда на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни хора чрез осигуряване на заетост на безработни лица като лични и социални асистенти. Дейността "Личен асистент" цели осигуряване на заетост на безработни лица за облекчаване на положението на семействата, в които има човек с трайни увреждания, нуждаещ се от постоянни грижи.

Основният параметър, от който следва да се прави преценката дали дадено лице може да изпълнява дейността "личен асистент", са посочените текстове, в които законодателят е предвидил целите на Националната програма и съответно дефиницията на понятието, а именно казано в синтезиран вид подпомагане на хора, които не могат да се самообслужват в семейна среда от безработни лица. За удовлетворяването на нуждите на лицата с трайни увреждания, безспорно най-подходящи са "лични асистенти", които са част от семейството на увредените, неспособни да задоволяват ежедневните си битови и социални потребности, предвид спецификата на взаимоотношенията, които възникват, и характерът на дейностите, които "личните асистенти" упражняват ежедневно - а именно осигуряване на храна, лекарства, хигиена в домовете на трайно увредените лица. Всеки конкретен случай, обаче, следва да бъде подложен на преценка с оглед предвидените от законодателя изисквания за предоставяне на социалната услуга.

В раздел IV от НПАХУ - 2017 г., т. 2.2.1 е посочен обхвата на лицата, които могат да участват в програмата - безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от ППЗСП или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. Безработните лица могат да бъдат включвани в дейността "Личен асистент" и да участват в нея, ако отговарят на следните условия:

• да са членове на семейството или роднини по възходяща или низходяща линия до втора степен, по съребрена линия до втора степен, роднини по сватовство до втора степен или съжителстващи лица по смисъла на т. 2, § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗСП или от семейство на роднини и близки - за дете с трайно увреждане, настанено в това семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

• да живеят в едно и също населено място с това на лицето, за което полагат грижи;

• да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране.

При така въведените изисквания следва да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП по отношение на липса на данни за доходите на съпругата на Андонов, посочено като отрицателна предпоставка за признаване на правото за упражняване на дейност като "личен асистент", се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно посочената разпоредба право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход (ДМД). В случая законодателят е предвидил два субекта, чийто доходи от преходния месец следва да се съпоставят с ДМД - лица и семейства. Правото да упражнява дейност "личен асистент", както по дефиниция от § 1, т. 17 от ДР на ППЗСП, така и от предмета на дейност на програмата, се предвижда само по отношение на конкретно лице. Поради това в този случай следва да се вземе предвид дохода на кандидатстващия за изпълнение на дейността за предходния месец, и дали лицето е безработно и отговаря ли на останалите критерии, посочени в т. 2.1.1 от раздел IV на НПАХУ - 2017 (отм.).

В случая доходът на Андонов от преходния месец е в размер на 0 лв., същият е безработно лице, живее на постоянния си адрес, а именно в дома на баща си, за който кандидатства да полага грижи и е чл. на семейството по низходяща линия.

Обстоятелството, релевирано от административния орган, за преценката на доходите на съпругата на кандидата за "личен асистент" биха били релевантни, в случай, че лицето, за което се полагат грижи, живее на един адрес (постоянен или настоящ) със семейството на Андонов, а не, както е в конкретния случай, съпрузите, макар и във валиден граждански брак, пребивават на различни адреси, в различни градове. Както се е установило и от разпита на свидетеля в първоинстанционното производство, Б. А. и Н. А. живеят сами на постоянния адрес на кандидата за "личен асистент", а поради пълната инвалидизация на бащата на жалбоподателя, последният е напуснал работа, тъй като денонощно следва да полага грижи за него.

Предвид тези данни, като е отказал на Б. А. включване в дейността "личен асистент" на НПАХУ, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, който противоречи на материалния закон и на неговата цел. С оглед изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и като е отменил административния акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски, които видно от представените доказателства са в размер на 450 лв., платени в брой за осъществена правна защита и съдействие от адв. Савов.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,