Решение № 5067 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2020 г.

ВАСI отделение21.04.2021 г.докладчик т Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 787/13.10.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 930/2020 г. ОСЪЖДА Й. Т., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Й. Т. ", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Септември, област Пазарджик, ул. "Четвърта" № 3 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - София разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5067 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13646/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на Й. Т., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Й. Т. ", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Септември, област Пазарджик, ул. "Четвърта" № 3, подадена от пълномощника й адв. С. Д., против решение № 787/13.10.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 930/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ФК-447-0072822/10.08.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, и са присъдени в полза на ответника разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Изразява несъгласие с извода на съда, че в заповедта са изложени мотиви във връзка със срока на ПАМ, както и че при определянето му е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Т. по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пазарджишкия административен съд е била заповед № ФК-447-0072822/10.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена на ЕТ "Й. Т. " ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], община Септември, област Пазарджик, ул. "Четвърта" № 3, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин / Наредба № Н-18/2006 вр. чл. 118, ал. 3 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на 2 бр. минерална вода на обща стойност 1, 40 лв. на 03.08.2020 г. в 12: 49 ч., удостоверено с протокол за проверка серия АА № 0072822 от 03.08.2020 г. и приложените към него: опис на паричните средства в касата, дневен отчет и съкратен отчет на фискалната памет. Покупката е направена от проверяващия инспектор по приходите Н. Н., служител в ГД "Фискален контрол", преди да се легитимира, а плащането е получено от Й. Т.. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, но жалбата е неоснователна. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение се установява с протокола за проверката и не се оспорва от жалбоподателя. Съдът е счел, че ПАМ е наложена с превантивна цел и че в заповедта за налагането й са изложени мотиви относно срока. Според него правилно административният орган е съобразил обстоятелството, че търговският обект – магазин за хранителни стоки се намира на оживено място с интензивен човекопоток, което предопределя възможност за реализирането на големи обороти и е обосновал извод, че неиздаването на фискални касови бележки съществено накърнява държавния фискален интерес. Следователно, срокът от 14 дни при максимално допустими от закона 30 дни е законосъобразен с оглед целената превенция. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, а именно - началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № 3 ЦУ-ОПР -16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Извършването на нарушението е документирано с протокол за проверка, изготвен от двама инспектори по приходите и подписан от работещата в търговския обект Й. Т. без възражения. Същият е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и съдържанието му не е оспорено, съответно - опровергано. Напротив, констатациите в него се подкрепят от приложените писмени доказателства. Спорен между страните е само въпросът за срока на ПАМ. Принципно вярно е съждението, изложено от административния съд, в мотивите на неговото решение, че с налагането на ПАМ се преследват предупредителни и превъзпитателни цели, доколкото подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения, независимо че тези цели са присъщи на административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН. В тази връзка следва да бъде споделена тезата, застъпена от проф. К. Л. в неговия труд "Принудителни административни мерки", издание на "Сиела Норма" АД, София, 2017 г., стр. 82 - стр. 83. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена. Преценката на административния орган относно срока на ПАМ, а именно 14 дни от максимално допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни, е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите, за които мярката се налага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Вярно е, че срокът не е съответен на стойността на покупката, но е съобразен с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирано, че при обявено работно време от 11. 00 ч. в 12: 49 ч. в касата са налични 200. 80 лв., получени плащания, според описа на наличните средства в касата, изготвен и подписан от Т., за които не е бил издаден фискален бон. Проверяващите са констатирали също така, че за деня до часа на проверката от фискалното устройство в обекта не е бил издаден нито един фискален бон. Й. Т. изрично е вписала в протокола, че няма възражения по констатациите. С оглед изложеното оспореното първоинстанционно решение като правилно постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. РАЗНОСКИ: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 143, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 787/13.10.2020 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 930/2020 г. ОСЪЖДА Й. Т., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "Й. Т. ", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Септември, област Пазарджик, ул. "Четвърта" № 3 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - София разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Цитирани разпоредби

1