Решение № 6739 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2020 г.

Решение № 6739 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11570/2020 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. Ш. от гр. Габрово, чрез пълномощника му адв. Л. П. от САК, срещу Решение № 3753 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1780/2020 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество, като се уважи претенцията на ищеца за обезщетение. Ответната страна – Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител юрк. К., в открито съдебно заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че с отмяната на Решение № РД-Е112-5 от 16.01.2018 г. на управителя на НЗОК, с което е постановен отказ за издаване на разрешение, придружено с формуляр S2, за планирано лечение извън държавата по осигуряване е възникнало правно основание за подаване на настоящия иск. Наличието на последващо решение на административния орган, с което отново е постановен отказ, а именно Решение № РД-Е112-78 от 2.09.2019 г., е ирелевантно за спора и това решение не е въведено като основание в исковата молба. Счита още, че неправилно съдът е обвързал основателността на иска с крайния резултат от заявлението на ищеца до административния орган. След отмяната на първия административен акт е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а административната процедура е приключила с влизане в сила на съдебния акт на ВАС. Вредата е в размер на платените от ищеца разходи за лечение в чуждата клиника. Причинната връзка от незаконосъобразния акт и настъпилите вреди е пряка и непосредствена. Авансово е платена от ищеца сума за лечение в чужбина, т. к. не е бил представен валиден S2 формуляр. По изложените съображения счита иска за доказан по основание и размер и предлага да бъде уважен, а съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно - да се отмени. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решаващият съд е сезиран с искова молба с вх. № 5424 от 17.02.2020 г., подадена от Р. П. Ш., чрез пълномощника му - адв. Л. П. - САК, с която е предявил кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 617. 44 евро, настъпили от отменен, като незаконосъобразен, с Решение № 3664 от 13.03.19 г., постановено по адм. дело № 14986/2018 г. от ВАС административен акт - Решение № Е112-5 от 16.01.2018 г. на управителя на НЗОК, ведно със сумата в размер на 733 евро, представляваща законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на жалбата пред съда - 12.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба - 17.02.2020 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Съдът е приел така предявените искове за неоснователни и ги е отхвърлил изцяло. Въз основа на уточнения предмет на иска, анализа на представените и приети писмени доказателства и възраженията на страните съдът е приел за безспорно установено, че ищецът е здравноосигурено лице с непрекъснати права. След като му е поставена диагноза "карцином на простата" е провел назначеното му лечение в България. На 13.01.2017 г. е подал Заявление с вх. № Е112-02-27 до НЗОК с искане да му бъде издадено разрешение за лечение в чужбина формуляр S2. Провел е такова в болница "Пресвета Дева" в Ааласт – Белгия на стойност 8 617. 44 евро. С Решение № Е112-5 от 16.01.2018 г. НЗОК е отказала издаването на формуляра за лечение S2. Решението на НЗОК е било съдебно оспорено, като производството е приключило с влязло в сила Решение № 3664 от 13.03.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 14986/2018 г., с което съдът е отменил отказа на НЗОК, като незаконосъобразен, и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне съгласно указанията в мотивите към решението по тълкуването и прилагането на закона. Установено е също, че след връщането на преписката ищецът е представил, с молба, вх. № Е112-02-27/25.06.2019 г., поисканите допълнително от ответника документи, но до подаването на исковата молба на 17.02.2020 г. административен акт не бил издаден. По делото е установено обаче, че е последвал втори отказ на НЗОК с Решение № РД-Е112-78 от 2.09.2019 г., като не са представени доказателства този отказ да е бил връчен на молителя по надлежния ред. Въз основа на тази фактическа установеност, изхождайки от изрично формулирания от ищеца предмет на делото и отправеното до съда искане да осъди НЗОК да му заплати обезщетение за понесените, вследствие отмяната на Решение № Е112-5 от 16.01.2018 г., имуществени вреди съдът е направил извод за неоснователност на претенцията. Приел е, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между заявеното основание и твърдяните вреди, което директно обуславя неоснователността на предявения главен иск. За да обоснове този си извод е посочил, че с постановеното съдено решение № 3664 от 16.03.2019 г. по АД № 14986/2018 г. на ВАС въпросът за необходимостта от лечение на г-н Ш. в държава, извън държавата по осигуряване на пациента, не е бил решен по същество, а преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към съдебното решение. До приключването на административната процедура с окончателен /влязъл в сила/ и позитивен за ищеца акт липсва пряка и непосредствена причинна връзка между Решение № РД-Е112-5 от 16.01.2018 г. на управителя на НЗОК и заявената имуществена вреда, изразяваща се в заплащането от ищеца на сумата в размер на 8 617. 44 евро за лечението му в чужбина. Неоснователността на главния иск обуславя директно неоснователността на акцесорния иск, съединен за съвместно разглеждане с него. С тези мотиви съдът е постановил своя акт. Решението е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено при следните съображения: За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ следва да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на комулативно изискуемите предпоставки, посочени във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от същия, а именно: незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административната дейност на държавен орган или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред /освен ако се твърди, че е нищожен/, негови действия или бездействия, при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие/бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на посочените обстоятелства е за ищеца. При липсата на който и да е от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма отговорността на държавата не може да бъде ангажирана. В случая първоинстанционният съд е извел неоснователност на претенцията на ищеца от обстоятелството, че административното производство не е приключило с влязъл в сила административен акт. Този извод на съда обаче има отношение към допустимостта на предявените искове. В случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган и съдът не може да реши спора по същество, когато отмени незаконосъобразния административен акт той изпраща преписката за ново разглеждане на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила, а конкретният случай не е такъв. Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Претендираните от лицето права се признават или отричат, със съответните правни последици, с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това в подобни случаи искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. Макар законът (чл. 204, ал. 1 АПК) да не е формулирал по този начин условието за допустимост на исковите претенции, правилото следва да се изведе при тълкуване на разпоредбите, които характеризират отделните фази на административния процес. Позовавайки се на неприключилото административно производство по направеното от г-н Ш. искане административният съд е пропуснал да направи преценка за допустимост на претенциите, като не е взел предвид, че ако искът за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, внесен преди приключването на административното производство, бъде допуснат за разглеждане и отхвърлен от съда като неоснователен с мотив, че е преждевременно предявен, ищецът не би могъл повторно да предяви същият иск поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Същевременно, ако искът за обезщетяване на вреди бъде уважен с влязло в сила решение преди административното производство да бъде завършено, възможно е да се окаже, че ищецът няма право на обезщетение, защото правото или законният интерес, които е твърдял, че са нарушени от незаконна административна дейност, обуславяща търсенето на имуществена отговорност за вреди, впоследствие са били отречени. След като ищецът изрично не е пожелал да се възползва от предоставената му от чл. 204, ал. 3 АПК възможност, при твърдяната от него нищожност на повторния отказ на административния орган, съдът е следвало да установи недопустимостта на предявените искове, обосновани с отмяната на Решение № Е112-5 от 16.01.2018 г. В случая установената, при проверката от настоящата инстанция недопустимост, засяга решението в неговата цялост, поради което следва да се постанови обезсилването му. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение