Решение № 4153 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2012 г.

Решение № 4153 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9422/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (с предишно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП), подадена чрез директора и на Радослав Тодоров Даракев, действащ в качеството си на ЕТ "РД - Радослав Даракев", против Решение № 1263 от 31.05.2012 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, постановено по адм. дело № 2013 по описа за 2011 на този съд. Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва Решение № 1263 от 31.05.2012 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, постановено по адм. дело № 2013 по описа за 2011 на този съд в частта, с която е отменен ревизионен акт № 161100291 от 13.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 557 от 24.06.2011 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 568,70 лева и прилежащи лихви в размер на 288,94 лева и в частта на допълнително определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 114 401,38 лева и лихви в размера над 41 446,14 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "РД - Радослав Даракев" я оспорва в писмен отговор. С втората касационна жалба едноличният търговец, представляван от Р. Даракев обжалва съдебното решение на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата в останалата нейна част относно задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ. Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и релевираните аргументи. Счита, че не са налице предвидените в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а формираният в решението обратен извод е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства. Ответникът по тази касационна жалба Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив и неоснователност на втората. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите, правилността на решението в обжалваните части и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока, от надлежни страни и са процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 161100291 от 13.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 557 от 24.06.2011 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е приел, че жалбата като частично основателна следва да бъде уважена, отменяйки ревизионният акт в частта за допълнително определения данък за 2006 г. и намалявайки допълнително определения данък за 2007 г. до размер на 114 401,38 лева и лихви 41 446,14 лева. За да отмени РА в горепосочените части, в които на А. Петков са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, съдът е направил съпоставка на общия размер на доходите и съответно, общия размер на разходите за 2006 г. и 2007 г. в края на данъчния период. Решаващият съд се произнесъл относно това дали е налице превишение на разходите над приходите (доходите), респективно съществува ли недостиг на парични средства. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви относно валидността на РА и съответствието му с административно- производствените правила за неговото издаване. Постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяването на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. За да постанови процесният резултат, съдът е приел, че с представените в хода на съдебното производство доказателства жалбоподателят не е доказал произхода на сумите, констатирани като надвишаващи размера на доходите и приходите на ревизираното лице. Според съдът не са ангажирани доказателства, които да обосноват извода, че жалбоподателят е получил в заем средства от своя баща. При постановяването на обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл обаче по всички относими доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство. Съдът следва да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правните доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал и мотивите му трябва да са еднозначни. Основателни са възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено в мотивите на съдебното решение представеното решение на Арбитражния съд при Стопанска асоциация Пловдив от 19.03.2010 г. по арб. дело 19/2010, което следва при новото разглеждане да бъде подробно обсъдено. Първоинстанционното решение не съдържа еднозначни мотиви и относно кредитирането на основната и допълнителна експертиза, свидетелските показания. В обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това, дали той приема възраженията и доводите за основателни или не. Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото, включително да се прецени необходимостта от поставянето на допълнителна задача на вещото лице, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, свързан с правилното определяне на данъчната основа за ревизирания период, и оттам по дължимостта на данъка. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,