Решение № 5619 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2859/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Х. А., гражданин на Сирия, подадена чрез особен представител адв. Е. Мирчева, срещу решение 305 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело 42 /2025 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против решение 13289/18.12.2024г. на председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрисконсулт Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на С. Х. А., гражданин на Сирия, срещу решението на председател на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На оспорващия е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молби за закрила, проведено е интервю с кандидата на разбираем за него език. Интервюто, проведено на 15.08.2024 г., е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директивна. Взети били необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Не били допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, административният орган е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал каквито и да било доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна заради войната и се страхувал за живота си. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл.9 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът формално е обсъдил приложението на чл.8, ал.6 от ЗУБ. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 6 от ЗУБ. В протокола от проведеното интервюто пред административния орган, се установява, че чужденецът е заявил, че не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е имал проблеми нито в Сирия, нито в Турция заради принадлежността си към етническа грипа [заличен текст] и заради изповядваната от него религия. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са били заявени от кандидата. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно Административен съд Сливен е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражение, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставената съдебно заседание справка за Сирия от 19.05.2025 г. пред настоящата инстанция, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от С. Х. А. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд Сливен подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Същият заявява желание да отиде в Германия при чичо си. Пред настоящата инстанция също е представена актуална справка към 08.04.2025г. за обществено-политическата обстановка в Сирия. По отношение на последните политически събития в Сирия, на 29.03.2025г. временния президент обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. Основни приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Създават се Министерство на младежта и спорта и Министерство на извънредните ситуации и управлението на бедствия с цел подкрепа на младежта и по-добра реакция при кризи. Към 03.04.2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), изчислява, че считано от 08.12.2024г. около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешно разселване, според последните данни на Работна група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в Сирия остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Доказаното обстоятелство, че жалбоподателят работи по трудов договор в България не променя тези изводи и не е самостоятелно основание за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение