Решение № 6299 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2020 г.

Решение № 6299 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Образувано е по подадена касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, чрез процесуалeн представител гл. юрк. М. Димитрова, против Решение № 140 от 09.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11638/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/7039/30.11.2017 г., издаден от същия директор. Излага доводи за неправилност на така постановеното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с оглед стабилизирането на заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се стабилизира дължимостта на сумата, равна на авансовото плащане по сключения договор за предоставяне на финансова помощ и в тази връзка излага доводи за законосъобразността на издадения АУПДВ. Иска отмяна на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ. Алтернативно прави искане за връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски и в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът – К. Стойчев, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното: Делото е за втори път пред ВАС. С Решение № 13474 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3752/2019 г. по описа на ВАС, Първо отделение са обезсилени Решение № 391 от 15.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3541/2018 г. по описа на Административен съд – София-град и Решение № 1528 от 08.03.2019 г. постановено по адм. дело № 3541/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, с оглед констатирана служебно недопустимост на постановените съдебни актове, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на "мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните по жалба вх. № 01-6500/12.12.2017 г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/7039 от 30.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", което според касационната инстанция не е предмет на съдебен контрол. При новото разглеждане на делото Административен съд – София - град е постановил решение, с което е отменил АУПДВ № 01-6500/7039/30.11.2017 г., издаден от изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие", с който на К. Стойчев е установено публично държавно вземане, представляващо авансово изплатена финансова помощ по договор № 2016134/26.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014-2018 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но при неправилно приложение на закона. От фактическа страна е установено, че К. Стойчев е подал заявление за подпомагане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на винаро-лозарския сектор. На 26.07.2016 г. е сключен договор № 2016134 за предоставяне на финансова помощ по мярката. Първоначално определената безвъзмездна финансова помощ въз основа на Приложение № 1 "Пределни цени по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. е в общ размер на 26 355, 52 лв. за дейности, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2, б. "б" от същата наредба. По силата на така сключения договор, бенефициента се е задължил да изпълни всички одобрени дейности, като върху недвижими имоти на площ от 1, 0404 ха засади лозови насаждения и изгради подпорни конструкции. Договорираният брой лози, съгласно предоставения План за преструктуриране и конверсия № 336/20.04.2016 г. от Изпълнителна агенция по лозата и виното и Инвестиционния проект към него, е 4273 бр. в ха. На 16.08.2016 г. К. Стойчев е подал заявление за авансово плащане, след представена банкова гаранция и му е изплатена финансова помощ в размер на 21 084, 41 лв. На 16.06.2017 г., ползвателят на помощта е подал заявление за окончателно плащане, като сумата за доплащане по горепосочения договор е в размер на 5 271, 11 лв. С писмо с изх. № 01-6500/3945/28.06.2017 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, лицето е уведомено за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Срещу така издаденото писмо е подадено възражение. В хода на откритото административно производство се установява, че съгласно т. 2. 1 от договора сумата на инвестицията за изпълнение на дейностите е 35 140, 69 лв., а съгласно подаденото от ползвателя заявление за окончателно плащане, както и приложените към него разходооправдателни документи, изпълнението на инвестицията е за сумата от 30 201, 50 лв., което е с 4 939, 19 лв. по - малко от договореното. При извършена, на основание чл. 18, ал. 3 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., проверка на място е установено, че площта е 1, 2034 ха, което е с 0, 1630 ха повече от договорираната площ, а броят лози е 3 318 бр. в ха, а именно 955 бр. в хектар по - малко от договорираното. На основание установения от проверката на място брой лози, цената за брой лоза, определена в Приложение 1 от Наредбата, както и констатираната от проверката площ, след изпълнение на дейностите е изчислена цена на хектар в размер на 16 207, 20 лв. Извършена е втора проверка на място, която след ръчно изброяване на живите лози и допълнителни контролни замервания, потвърждава резултатите от първата проверка и констатира 3 318 бр. лози в хектар. Установеният от проверката на място брой лози представлява пропадане в размер на 22, 34 %, при допустимо отклонение не повече от 5 процента от заложените показатели по ППК и инвестиционен проект. Въз основа на резултатите от извършената проверка на място и при вземане предвид определената в Приложение 1, т. 4 към чл. 8, ал. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г. цена за брой лоза от 5, 81 лв., е извършено преизчисление на финансовата помощ от 19 583, 05 лв., при първоначално одобрен размер на финансирането, съобразно представените към заявлението за подпомагане документи, от 26 355, 52 лв. При съпоставянето на двете стойности е определен размер от 25. 70 % неизпълнение на одобрените за изпълнение дейности по проекта. С оглед описаното, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, с писмо с изх. № 01-6500/7039/01.11.2017 г. К. Стойчев е уведомен за открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Видно от същото съобразно т. 8. 1, б. "г" от договора, съгласно която, когато ползвателят е изпълнил по-малко от 80 на сто от всички дейности по договора, ползвателят дължи връщане на сума, равна на авансово изплатената финансова помощ, административният орган е определил задължението в размер на 21 084, 41 лв. Със заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основние чл. 18, ал. 4 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба 2/04.04.2014 г. е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане в размер на 5 271, 11 лв. и на ползвателя е указано да възстанови авансово изплатената сума от 21 084, 41 лв. На 14.11.2017 г. с писмо с изх. № 01-1700/5047#2 от ДФ "Земеделие" до "Първа инвестиционна банка" АД е изпратено искане за плащане по банкова гаранция № 000 LG-M-000168/15.08.2016 г. и промяна № 1 от 16.08.2017 г. с наредител К. Стойчев и бенефициер ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция в размер на 23 192, 86 лв. Видно от приемо – предавателен протокол за отчитане на банкови гаранции по авансови плащания № 9 от 27.11.2017 г. /л. 263 от делото/, издаден от РА, отдел "Вино, сумата на усвоената гаранция е в размер на 23 192, 86 лв. На 30.11.2017 г. е издаден процесният АУПДВ № 01-6500/7039 на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание т. 8. 1 от договор № 2016134/26.07.2016 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП на К. Стойчев е определено задължение в размер на 21 084, 41 лв., представляващи авансово изплатена финансова помощ по цитирания договор. Задължението след усвояване на банковата гаранция е определено в размер на 0, 00 лв. При така изложените факти, според съда, от данните по делото се установява, че заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по договор № 2016134/26.07.2016 г. и е разпоредено връщане на получените авансови суми по договора в размер на 21 084, 41 лв., не е влязла в сила към момента на издаване на процесния АУПДВ № 01 - 6500/7039/30.11.2017 г., поради което не може да се приеме, че същата е дала основание за започване на производство по установяване на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. С тези мотиви решаващият състав обосновава извод, че не е следвало да се издава АУПДВ и е отменил същия като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало с писмо с изх. № 01 - 6500/7039 от 01.11.2017 г. на ДФ "Земеделие" във връзка с констатации, направени по подадена от К. Стойчев заявка за окончателно плащане с ИН № 2902030193/16.06.2017 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" по Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2014-2018 г. С откриването на производството по издаването на АУПДВ е издадена и заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по договор № 2016134/26.07.2016 г. и е разпоредено връщане на получените авансови суми по договора в размер на 21084, 41 лв. Срещу цитираната заповед е подадена жалба до Административен съд – София – град и е образувано адм. дело № 5147/2018 г. по описа на същия съд. С определение № 3386 от 30.05.2018 г., на основание чл. 159, т. 5 АПК, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на К. Стойчев срещу заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Така постановеният съдебен акт е влязъл в законна сила на 03.07.2018 г. Основателно е възражение в касационната жалба, че е спазен редът за издаване на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за земеделските производители /в приложимата му в случая редакция, след изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2015 г. / вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. Нормата препраща към чл. 166 ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. В тази връзка неправилно решаващия съд е приел, че с издадената на основание чл. 18, ал. 4 от наредбата заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се установява публичното задължение. Неправилни са и мотивите, касаещи изводите, че правният резултат и на двата акта е възстановяване на недължимо платени средства, предоставени от структурните европейски инвестиционни фондове и АУПДВ не следва да се издава. С цитираната заповед се определя задължението, но неговото установяване предвид разпоредбата на чл. 165 от ДОПК се извършва с акт за установяване на публично държавно вземане, който представлява изпълнително основание и има изпълнителна сила. В тази връзка, задължението на лицето става изискуемо с влизането в сила на АУПДВ, с който публичното задължение се индивидуализира по основание, размер и адресат. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Влизането в сила на съдебния акт, с който е прието за процесуално недопустимо оспорването на заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г., и съответно стабилизирането на заповедта, са факти, настъпили след издаването на процесния АУПДВ. Принципно правилна е тезата на решаващия състав, че съобразно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, заповед № 03-РД/4082/01.11.2017 г., като предпоставка за издаване на последващия АУПДВ, към момента на издаване на АУПДВ не е влязла в сила и не може да се приеме като основание за издаването му, но следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство и към момента на приключване на устните състезания същата е стабилен административен акт и неправилно не е взета предвид от първоинстанционния съд при преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт. Както основателно сочат касаторът и прокурорът, с влизане в сила на заповедта, с която е отказано окончателно плащане и е разпоредено връщане на получените авансови суми, въпросите относно дължимостта на посочената сума са разрешени и за административния орган не е налице друга правна възможност освен да издаде АУПДВ, което е и сторено. Видно от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, е установено неизпълнение на одобрените за изпълнение дейности по проекта в размер на 25, 70 %, което съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. и клаузата на чл. 8. 1 б. "г" от сключения договор е основание за редуциране на финансовата помощ. В този контекст правилни са изводите на органа, че е налице неизпълнение на нормативни и договорни задължение от страна на бенефициента, което от своя страна има за последица и задължава ДФ "Земеделие" да постанови отказ за изплащане на финансова помощ по заявлението на К. Стойчев, както и да поиска връщане на изплатените авансово средства. Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Проверката на валидността на административния акт сочи, че той е издаден в необходимата форма, от компетентен орган и предвид горепосоченото в съответствие с разпоредбите на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. и чл. 55, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата. С оглед изхода на делото в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение