Решение № 862 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2008 г.

Решение № 862 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. против решение № 357 от 22.01.08 г. по в. гр. дело № 938/06 г. на Добричкия окръжен съд. с което е оставено в сила решение № 8 от 18.04.06 г., постановено по гр. дело № 2332/00 г. на Добричкия районен съд в обжалваните части. Изложени са оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответницата по касационната жалба Х. М. А. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Производството е за делба на наследствен недвижим имот и е във фазата по извършването й. С влязло в сила решение № 727 от 12.08.02 г. по гр. дело № 2332/00 г. на ДРС е допусната делба на дворно място с площ от 190 кв. м., съставляващо част от имот с пл. № 1*, участващ в парцел ****, 1440,кв. 23,целият с площ от 440 кв. м. по плана на гр. Д., ул. "Х" № 9, ведно с построената в северната му част масивна жилищна сграда с площ от 74.86 кв. м. и складово помещение от 3.30 кв. м., между съделителите Х. М. А. и Д. М. Д. при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки от тях. В първото по делото заседание след допускане на делбата е направено искане от съделителя Д за възлагане в негов дял на делбения имот при условията на чл. 288, ал. 3 от ГПК, както и същият е предявил срещу съделителката Х претенция по сметки за сумата 10587,50 лв, представляваща половината от увеличената стойност на имота вследствие извършени от него през 1995 г. СМР . С обжалваното решение въззивният съд е приел, че делбеният имот е реално неподеляем, като е възприел заключението на назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза. Направен е извод, че искането за възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК не може да бъде уважено, тъй като липсва една от кумулативните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба, а именно съделителят Д да е живял с двамата наследодатели в процесното жилище към момента на откриване на наследството им, т. а. към момента на смъртта на М. К. на 8.11.78 г. и на Н. К. на 24.05.1989 г. Прието е от събраните гласни доказателства, че Д. Д. заедно със семейството си -съпруга и две деца е живял от 1970 г. в новопостроената в същия двор къща, дарена му от баща му през 1972 г. - нот. акт № 61/72 г. При това положение е приложена разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от ГПК и делбеният имот е изнесен на публична продан. По претенцията по сметки въззивният съд е приел, че съм релевантния момент на извършване на СМР Д. Д. е имал качеството на недобросъвестен владелец, тъй като от 1995 г. е променил намерението си в насока на своене на частта на Х. от процесната сграда. Приложил е правилото на чл. 74, ал. 1 от ЗС, според което Д. Д. има право на по-малката по размер сума измежду стойността на направените разноски и увеличената стойност на имота в резултата на подобренията. Относно размера на обезщетението съдът се е позовал на заключението на техническата експертиза и е присъдил сумата 105.55 деноминирани лв, представляваща стойността на половината на направените разходи по СМР към момента на извършването им. Касационната жалба е основателна. Съдът е нарушил съществени процесуални норми - чл. 157, ал. 1 и чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), като не е обсъдил доказателства от съществено значение за изхода на спора, довели до нарушение на материалния закон, представляващи основание по чл. 218, ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото Добричкият окръжен съд следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно -техническа експертиза, която с оглед данните от свидетелските показания да установи годността на къщата, построена през 1970 г. да бъде ползвана за жилищни нужди към момента на откриване на наследството, както и да извърши проверка за административния й адрес предвид записванията в домовата книга. При новото разглеждане на делото следва да се прецени и правната квалификация на иска за направени подобрения в общия имот. По делото е било безспорно, че СМР са извършени от съделителя Д, че съществуват към момента на постановяване на решението, затова предмет на делото е да се определи стойността на разноските и дължимото обезщетение, за да се отстрани неоснователно обогатяване от другата страна. При липсата на данни за изрично противопоставяне от страна на съделителката Х обезщетението е дължимо съобразно хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД със заплащане на направените от извършителя разноски за подобренията върху чуждата част от имота към момента на извършването им. . Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на поставените по-горе въпроси. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.