Решение № 5127 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2010 г.

Решение № 5127 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 14.12.2009 г. по адм. д. № 223 от 2009 г. Габровският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р Таня Тодорова - ИППМП" от Габрово против писмена покана № 29-05-664 от 24.09.2009 г. на директора на РЗОК - Габров, с която изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е задължен да възстанови сумата 3 498 лв., представляваща превишението на регулативните стандарти за възлагане на СМД и МДД за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. и същевременно на РЗОК е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Против това решение на административния съд ЕТ "Д-р Таня Тодорова-ИППМП" е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е потвърдил стойността на превишението на възложените СМД и МДД за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. в размер на 3 498 лв., а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационната инстанция да се занимае с него. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това е недопустимо и безпредметно неговото ново обсъждане на ниво административен съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Прилагането на регулативните стандарти се прилага по реда, определен с т. т. 171 и 172 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г., които не са отменени и следователно са задължителни за изпълнителите на медицинска помощ по силата на препращащата ал. 2 на чл. 4 на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. Няма никаква пречка ИМП да назначи специализирани медицински и медико-диагностични дейности над определения му индивидуалните регулативни стандарти брой, но това назначаване не може да бъде с определените бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 4, чрез които се удостоверява дължимо от НЗОК плащане. В цитираното по-горе решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд не е казано изрично, но имплицитно изразената воля в този акт е, че при изчерпан лимит от медицински направления не въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение или при осъществяване на медико-диагностични дейности. От тук и изводът, че при изчерпан лимит от медицински направления ИМП обяснява това на своя пациент /ако той е задължително здравно осигурено лице/ и предоставя на неговата свободна воля да реши дали ще се откаже или ще поиска да му бъде направен преглед и консултация със специалист, респ. да бъде извършена необходимата МДД. Заплащането в тези случаи - направление за СМД или МДД при изчерпан от ИМП лимит от медицински направления за тези дейности - обаче е за сметка на здравноосигуреното лице и затова ИМП ще назначи съответната дейност с друг медицински документ /напр. обикновено направление за преглед или изследване/, а не с бланки образец МЗ-НЗОК № 3 или № 4. Ако назначи съответните дейности с такива бланки над определения му с регулативните стандарти брой, ще бъде причина за плащания от НЗОК над определените й с бюджета средства и по силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор - за ЕТ "Д-р Таня Тодорова-ИППМП" за 2008 г. това е чл. 37, ал. 3 от договора й с НЗОК. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 04.12.2009 г. по адм. д. № 5429 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Твърдението в касационната жалба, че делото било решено при непълнота на доказателствата понеже по делото не били представени от РЗОК вътрешните правила за определяне на работната заплата и счетоводна справка за получените допълнителни възнаграждения от определени длъжностни лица, искани от касаторката в жалбата до съда, е несъстоятелно. Съдът не е длъжен да събира всички поискани от страната доказателства, а само тези от тях, които имат значение за правилното решаване на делото. С оглед на това правилно е преценено, че поисканите в жалбата до съда писмени документи нямат никакво значение за правилното решаване на делото. Тяхното събиране се явява излишно и ненужно доказателство по делото. Възражението, че на РЗОК не трябвало да се присъжда юрисконсулско възнаграждение е неуместно. Съгласно чл. 78 ГПК страната, в полза на която е постановено решението, има право на разноски. В случая разноските, които са присъдени в полза на РЗОК представляват юрисконсултско възнаграждение. РЗОК е била представлявана в производството пред административния съд от юрисконсулт и делото е било решено в нейна полза, поради което такова възнаграждение се дължи - чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 114 АПК. Следователно, правилно на РЗОК е присъдено юрисконсулско възнаграждение, съответстващо на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,