Решение № 14114 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2020 г.

Решение № 14114 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 7913 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6443/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна против Определение № 317 от 14.01.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Частният жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна, твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, като молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, той - и ответник по частната жалба, КЕВР, се представлява от юрк. Ненков, който поддържа касационната жалба и оспорва частната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение, съответно – правилност на определението в частта за разноските по съображения, подробно развити в касационната жалба, в отговор на частната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът по касация, той – и частен жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), редовно призован, се представлява от адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа предявената от доверителя й частна жалба. По същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение и неправилност на определението в частта за разноските по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба, в частната жалба и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната и частната жалби за допустими като предявени срещу обжалваеми съдебни актове от надлежни страни, за които атакуваните решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, съответно- по чл. 230 от АПК.

1. По касационната жалба:

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 356 (хиляда, триста и петдесет и шест) лв., представляваща заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", за защита по НАХД № 627/2015 г., по описа на Районен съд - Добрич, срещу издадено от председателя на Комисията Наказателно постановление № НП-342/17.12.2014 г., заедно със законната лихва, считано от 27.10.2016 г. (датата на Решение № 361/27.10.2016 г. на Административен съд - Добрич по КНАХД № 382/2016 г., с което е оставено в сила Решение № 224/11.05.2016 г. на РС - Добрич по НАХД № 627/2015 г., отменящо Наказателно постановление № НП-342/17.12.2014 г.), до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 (хиляда триста и петдесет и шест) лв. представляваща заплатено възнаграждение на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" за защита по КНАХД № 382/2016 г., по описа на Административен съд - Добрич по касационна жалба от КЕВР против Решение № 224/11.05.2016 г. на РС - Добрич по НАХД № 627/2015 г., заедно със законната лихва, считано от 27.10.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 446 лв. съдебни разноски.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-342/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 224 от 11.05.2016 г., постановено по НАХД № 627/2015 г. по описа на Районен съд - Добрич, е отменено изцяло. Решението на РС-Добрич е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 361 от 27.10.2016 г. постановено по КНАХД № 382/2016 г. по описа на Административен съд- Добрич, е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни (л. 37, л. 41 и л. 168 ) в производството по НАХД № 627/2015 г. по описа на Районен съд - Добрич и л. 14 в производството по КНАХД № 382/2016 г. по описа на Административен съд- Добрич. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие (л. 29 от адм. д. № 6443/2019 г. по описа на АССГ и л. 29 от присъединеното адм. д. № 6444/2019 г. по описа на АССГ), по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 342/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка (л. 30-32 от адм. д. № 6443/2019 г. по описа на АССГ и л. 30-32 от присъединеното адм. д. № 6444/2019 г. по описа на АССГ) с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната инстанция.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

По горните съображения, АССГ е уважил предявения от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна иск в пълен размер и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 2712 лв., представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, както и разноски по делото в размер на от 446 лв.

Съдебното решение е частично неправилно.

Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.

В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.

Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

На следващо място, независимо че в производството пред РС – Добрич и пред АС-Добрич договорите за правна защита и съдействие за всяка една съдебна инстанция да не са били представени, същите (представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касаят именно двете редовни фази на съдебното обжалване на НП по ЗАНН. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).

Настоящият състав обаче намира за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което и решението по отношение присъдения размер на обезщетението се явява частично неоснователно.

С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност.

Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждeнието трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.

По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) сума в общ размер над 1000 лв. ( т. е. над 500 лв. за всяка съдебна инстанция в производството по обжалване по съдебен ред на процесното НП № НП-342/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР –(сега КЕВР) до пълния предявен общ размер от 2712 лв. главница за двете инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, а в останалата присъдена част от общо 1000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.10.2016 г. до окончателното й изплащане съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от иска до размер от 165. 02 лв.

1. По частната жалба:

Предявената от "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу Определение № 317 от 14.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6443/2019 г. по описа на Административен съд – София-град частна жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение молбата от 19.12.2019 г. на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 7913 от 12.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6443/2019 г. по описа на АССГ в частта за разноските.

За да стигне до този правен извод, АССГ е счел, че същия в решението си е обосновал становището си по претендирания от ищеца размер на разноски, като и е изложил мотиви във връзка с основателността на възражението на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в съдебното производство по адм. д. № 6443/2019 г. Съдът е приел, че двете искови молби са в защита на един и същи интерес, произтичащ от едно и също основание, поради което е приел за неоснователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 396 лв., платено за защита по адм. д. № 6444/2019 г. по описа на АССГ (прекратено и присъединено към адм. д. № 6443/2019 г. по описа на АССГ), тъй като двете искови молби за разгледани в едно съдебно производство.

Правният извод на АССГ за неоснователност на претенцията за разноски е правилна и обоснована. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в атакуваното определение за разноски правни съображения, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на настоящия си съдебен акт в тази му част.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно и в съответствие с действащия към датата на постановяване на обжалваното определение материален закон е оставил без уважение искането на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на ответника и частен жалбоподател не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение,