Решение № 246 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2013 г.

Решение № 246 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 247 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4876/27.05.2014 г. на М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 266 от 22.10.13 г. по настоящото дело, както и за изменение на решението в частта за разноските. Молителите считат, че в решението има очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че в мотивите те са признати за собственици на * ид. част от стар имот пл. № 1163, с площ от 1364 кв. м., от който са обособени имотите № 4076 и № 4077 по актуалния кадастрален план, а с диспозитива са осъдени да предадат владението на * ид. част от имот пл. № 4076, без да са им е присъдена другата * ид. част от имот пл. № 4077, която и понастоящем се владее от другите ответници А. С. Г. и Д. С. К., чиито собственически права са отречени в мотивите. Молителите считат също, че след като в мотивите са признати правата им върху * ид. част от процесния имот, те не дължат и разноски по делото, поради което искат изменение на решението в тази част. Ответницата в производството Й. Д. П. оспорва молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Предмет на делото е бил иск по чл. 108 ЗС, предявен от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу две групи ответници: от една страна А. С. Г. и Д. С. К., като наследници на С. Я. С., получил спорния имот по силата на замяна по ЗТПС през 1963 г. и от друга страна М. И. Г., Р. К. Г. и М. К. Г., като наследници на К. М. Г., който през 1995 г. е закупил от първата група ответници * ид. част от имота. При завеждане на исковата молба спорният имот е описан като ПИ № 1163 по плана на местността Б. -север, [населено място] от 1989 г., а след извършена доброволна делба между двете групи ответници в хода на висящия процес предмет на делото са новообразуваните имоти - ПИ № 4076 и ПИ № 4077. В мотивите на решението си настоящият състав е приел, че по силата на реституция по ЗСПЗЗ ищците са възстановили собствеността си върху ПИ № 1163. Първата група ответници няма противопоставими права по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ и наследствено правоприемство върху * ид. част от този имот. Тази * ид. част е собственост на ищците. Втората група ответници обаче е собственик на другата * ид. част, но не по наследство от К. Г., а по давност. Извършената в хода на процеса делба между двете групи ответници е непротивопоставима на ищците. Действителните съсобственици на бивш ПИ № 1163, а и на новообразуваните в хода на процеса ПИ № 4076 и ПИ № 4077 са ищците и втората група ответници, при равни права - по * ид. част. С диспозитива на решението си настоящият състав на ВКС е осъдил първата група ответници да предаде на ищците владението на * ид. част от ПИ № 4077, а втората група ответници - владението на * ид. част от ПИ № 4076. Въззивното решение е оставено в сила в отхвърлителната му част за останалата * ид. част от ПИ № 4077 и от ПИ № 4076. Не е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотиви и диспозитив. Приетото в мотивите, че ищците са собственици само на * ид. част от ПИ № 4076 и ПИ № 4077 е в съответствие с осъдителния диспозитив, който е само за * ид. част от двата имота. Усложнението в случая произтича от обстоятелството, че макар извършената в хода на процеса делба между ответниците да е непротивопоставима на ищците, те са съобразили създаденото с нея фактическо ползване на двата новообразувани имота. С допълнителна молба, вписана на 02.12.08 г., те са насочили иска си по чл. 108 ЗС за ПИ № 4077 само спрямо първата група ответници, а за ПИ № 4076 само спрямо втората група. По този начин исковете са били отхвърлени от районния и окръжния съд. Затова втората група ответници, които са молители в настоящото производство, са осъдени с решението на ВКС да предадат владението на * ид. част от получения от тях при делбата ПИ № 4076. Независимо от това, че в мотивите са признати правата на молителите върху * ид. част от другия имот - ПИ № 4077, съдът не би могъл да отрази това в диспозитива на решението си, тъй като срещу тях не е имало иск за собственост по отношение на ПИ № 4077, за този имот искът е бил насочен само срещу първата група ответници. Съдът не би могъл с диспозитива на решението си да признае права на молителите върху * ид. част от ПИ № 4077, тъй като не е сезиран с такъв иск. Обстоятелството, че първата група ответници продължават да владеят * ид. част от ПИ № 4077, която настоящият състав в мотивите на решението си е приел за собственост на молителите, не може да намери отражение в диспозитива на съдебния акт, тъй като иск за собственост между ответниците не е предявяван. Неоснователно е и искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като молителите са осъдени да предадат владението върху * ид. част от ПИ № 4076 и в съответствие с този диспозитив са определени и разноските. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,