Решение № 9055 от 28.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение 1450/07.12.2022г. по адм. дело 1128/2022г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение 32-175831/31.05.2022г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че митническите органи са анализирани всички относими доказателствени източници, като един от тях е представения при вноса Georgia Certificate of Title за автомобила. Сертификатът за собственост, издаден в страната на износа съдържа цялата информация за автомобила, същият може да се счита за най-първичния, най-точния и най-достоверен източник на информация. Според касатора при наличието на идентични данни в талона на автомобила, които напълно съответстват на информацията от сайта няма причина да се оспорва истинността на наличната в сайта цена. В касационната жалба са изложени съображения, че от приложената към митническа декларация разписка за купувача с 15211178 се удостоверява продажбата с купувача Д. Петков. Съгласно вписаната в нея дата, продажба е извършена на 30.04.2020г., която дата съвпада с датата на продажбата на сайта https//autoauctions.io. Същата е извършена чрез аукцион от вписания собственик в salvage title certificate, но на различна стойност на продажбата към 30.04.2020г. 3 750 USD, поради което касаторът твърди, че превозното средство е било обект на проведен онлайн търг, а в хода на административното производство не представя никакви доказателства за извършеното плащане. Сделка с Д. Петков не е отразена и в талона за автомобила, което според касатора налага извода, че в страната на износа такава сделка не е удостоверена от компетентните власти. При изписване на VIN номера на процесния автомобил в сайтът, bidfax.info, излизат абсолютно същите данни както и в използвания от митническите органи www.autoauctions.io. Предвид установената договорна стойност на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза е в размер на 3 750 USD, правилно и законосъобразно митническата стойност е определена на основание чл. 70 от МКС. Вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС. Счита за неправилен и изводът на съда, че митническите органи не са взели предвид състоянието на автомобила. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Д. Петков, в писмен отговор, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред aдминистративен съд е било решение 32-175831/31.05.2022г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което на основание чл. 70, § 1, във връзка с чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013, за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с към митническа декларация (МД) с МRN 20BG001008022458R4/21.07.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 7 574.66лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по КН 87038090 (код по ТАРИК 8703 89 90 00), спрямо новата митническа стойност 7 574.66лв. е определено вносно митническо задължение в размер на 757.47лв.; на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, буква а) и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно на 21.07.2020г. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на стоката по МД, в размер на 8 332.13лв.; на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1 448.77лв., от които мито в размер на 452.74лв. и ДДС в размер на 996.03лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 21.07.2020г. с МД с МRN 20BG001008022458R4/21.07.2020г Д. Петков е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение, а именно употребяван пътнически автомобил -катастрофирал, марка Нисан, модел Лийф, бр. места 5,; с дата на първоначална регистрация 01.01.2013г.; цвят сребрист, двигател електирчески, мощност 30 KWDIN; шаси 1N4AZ0CP1DC424509. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: "Код на държавата на изпращане/износ" - US Съединени американски щати; "Условие на доставка" - FOB - Франко - борд; "Метод за определяне на стойността" - договорна стойност; "Цена на стоката" 1 500; "Валута" - USD; "Добавяния и приспадания": разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в Европейския съюз 1 044.78лв. Към митническата декларация за допускане за свободно обръщение, са приложени: разписка 15211178/05.05.2020г.; удостоверение за собственост /регистрационен талон/ 1049906475/20.04.2020г.; фактура за международен транспорт CL0000-18965/29.05.2020г., в размер на 600 USD. Размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност. Митническата стойност за стоката е определена в размер на 3 047.28лв., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 1 74130лв. (1 500 USD) и разходите за транспорт в размер на 1 044.78лв. (600 USD). Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 304.73лв. и за ДДС в размер на 670.40лв. Директорът на ТД "Южна Морска", към Агенция "Митници", е разпоредил извършването на обобщен анализ на данните от митническите декларации за режим допускане за свободно обръщение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада, за периода 01.06.2019г. - 01.06.2021г. Изготвен е доклад, в който са изложени констатации, че за част от засегнатите декларации са налице данни за завишени митнически стойности на внасяните стоки. Със заповед 3ТД-1000-451/06.07.2021г. директорът на ТД "Южна Морска" е разпоредил на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ да се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на внос на автомобили от САЩ и Канада за периода 01.06.2019г. - 01.06.2021г. При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронна страница www. autoauctions. io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 30.04.2020г. със статус "продадена" (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и "odometer 48 552 actual miles" в страната на износа. Публикуваната продажна цена била в размер на 3 750 USD, с оглед на което е прието, че същата превишава с 2 250 USD декларираната пред митническите органи цена в размер на 1 500 USD. Във връзка с посочената информация, митническите органи са приели, че са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, с писмо per. 32-315240/06.10.2021г. са изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена и извършените плащания във връзка със стоката, както и писмени обяснения от вносителя. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, Д. Петков е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническата декларация. С докладна записка от 27.05.2022г., изготвена от главен инспектор на МБ Свободна зона Бургас в ТД Митница Бургас, е предложено на директора на ТД "Митница Бургас" да бъде издаден индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД с MRN 20BG001008022458R4/21.07.2020г. В тази връзка от директора на ТД Митница Бургас е издадено обжалваното пред административния съд решение. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но актът противоречи на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Мотивирал се е, че според посочената регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от действително платената. Видно от съдържанието на оспорения акт, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че е действително платената или подлежаща на плащане цена. Административният съд е съобразил, че при проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) на ел. страница https: //auoauctions. io/, в която е обявена продажна цена на аукцион с дата 30.04.2020г., със статус продадена" (SOLD), за автомобил със същия VIN номер на шаси и "odometer 48 552 actual miles" в страната на износа, където публикуваната продажна цена е в размер на 3 750 USD. Първоинстанционният съд е приел, че подходът на митническите органи е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което не е сторено в случая. Първоинстанционният съд е приел, че позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https://auoauctions.io/ информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения". В тази връзка е изложил мотиви, съгласно които въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Според съда, Д. Петков е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно размера на декларираната митническа стойност. При тези мотиви, административният съд е формирал извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на с MRN 20BG001008022458R4/21.07.2020г. е договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е незаконосъобразно поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Безспорно независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (наричан по-долу Регламент (ЕС) 2015/2447 или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Същественото е и че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Въз основа на изложените по-горе правни рамки правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, както и че е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Всъщност данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която вносителя е придобил собствеността върху предмета на вноса, а от друга че съдържащата се в цитираните сайтове информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представените фактури. Дори и да се приеме, че договорената цена не е реално заплатената такава, а следва да се приеме, че реалната цена е тази посочена в сайтовете, то това е сторено без да са посочени конкретни факти, които да водят до неприложимост на останалите вторични методи по чл. 74 § 2 от МКС, а така също и в нарушение на правилото на чл. 144 § 2 б. "в" от Регламента за изпълнение. Следва да се посочи, че доказване на основанието по чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, не освобождава митническите органи от задължението да определят митническата стойност на внесените стоки по описания по-горе начин. В случая митническият орган дори не е обосновал надлежно невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие с посочване на изплатено адв. Възнаграждение в брой в размер на 450лв., то на ответника в касационното производство се дължи заплащане на посоченото сума на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,