Решение № 9032 от 1.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. М. Р. от гр. Стара Загора, подадена чрез процесуалния представител адв. Димитров, срещу решение 1213 от 31.03.2025 г., постановено по адм. дело 409/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 10-00-738 от 08.04.2024 г. на заместник кмета по Устройство на територията, строителството и безопасност на движението при Община Стара Загора. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът заместник кмета по Устройство на територията, строителството и безопасност на движението при Община Стара Загора, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Вълчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. П. А., редовно призован,не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Г. Р. срещу заповед 10-00-738 от 08.04.2024 г. на заместник кмета по Устройство на територията, строителството и безопасност на движението при Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателката и Д. А.да премахнат незаконен строеж: Двуетажна масивна жилищна сграда [номер] , находяща се в поземлен имот с идентификатор 68850.502.34 и частично в поземлени имоти с идентификатори 68850.512.875 и 68850.502.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора /УПИ XIII за озеленяване, УПИ IX за църква и [улица] с о.т. 4698 и о.т. 4699, кв. 604 [квартал] по плана на гр. Стара Загора/. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му правомощия със заповед 10-00-391/01.03.2024 г. на кмета на Община Стара Загора, както и в предвидената от закона форма. Прието е от съда също така, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същият е постановен в съответствие с приложимите материално-правни норми. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че разпоредената за премахване масивна жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ. Според съда несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които се изисква издадено разрешение за строеж, както по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба, като по делото се установява, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. С оглед на това съдът е обосновал извод, че това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото, включително и от заключението на приета съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено също така, че разпоредената за премахване постройка е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане и сега действащ подробен устройствен план /ПУП/, одобрен със заповед 1082/07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, отреждащ имотите, в които е изграден строежът за озеленяване, за църква и за улица, поради което е налице и другото възприето от решаващия административен орган материално-правно основание за определянето на строежа като незаконен чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съдът приема също така, че процесният строеж не може да се квалифицира като търпим по смисъла на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото същият не съответства на предвидено с ПУП, а и не се твърди, и не са налице данни, че жалбоподателката е декларирала незаконно изградения от нея строеж в техническата служба на Община Стара Загора и е представила необходимите проекти с оглед неговото евентуално узаконяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспореният акт е издаден в законоустановената форма от компетентен орган заместник кмета по Устройство на територията, строителството и безопасност на движението при Община Стара Загора, в съответствие предоставените правомощия със заповед 10-00-391/01.03.2024 г. на кмета на Община Стара Загора и доколкото процесният строеж е пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а от ЗУТ. Правилно административният съд е приел също така, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е била надлежно проведена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, на първи етаж на която се намира и малък търговски обект, които факти не са оборени в първоинстанционното производство от жалбоподателката касатор в настоящото съдебно производство, и се потвърждават от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед на това административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие както с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, така и с чл. 55 от ЗТСУ /отм./ - приложим към момента на твърдяното изграждане на първия етаж на разпоредената за премахване постройка /1998 г. 1999 г./. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно съдът приема също така, че е налице и основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за определяне на процесния строеж за незаконен, доколкото безспорно по делото се установява, че процесната постройка е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане и сега действащ ПУП, одобрен със заповед 1082/07.07.1997 г. на кмета на община Стара Загора, отреждащ имотите, в които е изграден строежът за озеленяване, за църква и за улица. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Неоснователни са доводите по касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липсата на събрани доказателства за спазване на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че нито в подадената жалба пред Административен съд Стара Загора, нито в хода на първоинстанционното производство, от жалбоподателката са изложени доводи и направени възражения, че разпоредената за премахване масивна двуетажна жилищна сграда е нейно единствено жилище . Твърдения в тази насока не се съдържат и в самата касационна жалба, в която само се сочи, че съдът е извършил нарушение, като не е указал на страните да представят доказателства относно преценката за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, във вр. с чл. 8 от КЗПЧОС. Следва да се има предвид също така, че нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателката са ангажирани каквито и да било доказателства установяващи, че разпореденият за премахване строеж съставлява нейно единствено жилище , независимо от изрично указаната й доказателствена тежест от съда с разпореждане 1686/20.05.2024 г. за установяване на обстоятелствата, на които основава своите възражения . Доколкото и с касационната жалба не са ангажирани от касатора доказателства, установяващи наличието на единствено жилище , както и предвид на изрично посочения в касационната жалба постоянен адрес на касатора [адрес], то настоящата съдебна инстанция намира, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС. В процесния случай следва да се има предвид също така, че защитаваните права по чл. 8, § 1 от КЗПЧОС, между които, правото на жилище и на собствеността върху него, не са абсолютни, като разпоредбата на чл. 8, § 2 от КЗПЧОС допуска ограничаване на тези права. При наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на ограничението, се приема, че засягането на прокламираното от чл. 8, § 1 от КЗПЧОС право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. С оглед на това и доколкото в случая безспорно се установява по делото, че част от процесния строеж се използва за осъществяване на търговска дейност, обстоятелство по което страните не спорят, както и че същият е изграден в имоти, отредени за озеленяване, за църква и улица, то ограничителната мярка е допустима в интерес на обществото, което не допуска съществуването на търговски обекти, чието изграждане и ползване е в нарушение на ЗУТ, и не допуска облагодетелстване на граждани - правонарушители, спрямо други, които спазват правото и законността. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Стара Загора е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,