Решение № 7042 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2015 г.

Решение № 7042 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Албен Розенов Севдалинов, от с. Глогово, област Ловеч против решение № 110/17.12.2014 г. по адм. дело № 138/2014 г. на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - гр. Ловеч не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е изяснил вярно релевантните за спора факти и е изградил правилни фактически и правни изводи, съобразявайки всички искания и доводи на страните при точно приложение на материалноправните разпоредби. Жалбоподателят Севдалинов е отговарял на изискванията за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО и пенсионните органи при определянето на нейния размер са съобразили точно изискванията по чл. 70, ал. 1 КСО. Представителят на Върховната административна прокуратура намира, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 110/17.12.2014 г. по адм. дело № 138/2014 г. Административен съд - Ловеч е отхвърлил оспорването на Албен Розенов Севдалинов, от с. Глогово, област Ловеч срещу решение № 5/07.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 5603033141/14.01.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с които на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО в размер на 595,21 лева. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Кредитирал е изцяло с доверие заключенията на приетите по делото две съдебно-икономически експертизи, в които вещите лица, съобразявайки всички доводи и възражения на жалбоподателя с доказателствата по делото, са посочили, че при определяне на индивидуалния коефициент е спазена предвидената в закона методика и е налице точно изчисление размера на отпуснатата пенсия. Решението е правилно. Съгласно чл. 70 КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г . Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Доводите на касатора, че пенсионните органи и съдът не е са съобразили вярно средномесечния осигурителен доход за страната за периода 01.01.1997 г. - 31.12.2009 г. и това е довело да неправилно определяне размера на отпуснатата пенсия е неоснователно. При отпускането й индивидуалният коефициент на жалбоподателя е точно е изчислен на база дохода, който той е посочил съгласно чл. 70, ал. 3 КСО за времето от 01.01.1994 г. до 01.01.1997 г., а вторият период по чл. 70, ал. 3 КСО обхваща дохода за времето от 01.01.1997 г. до 01.01.2010 г. Съобразен е вярно доходът по чл. 70, ал. 2 КСО. По делото са допуснати две съдебно-икономически експертизи. Съгласно заключенията на същите пенсионните органи са съобразили точно предоставената им информация от Националния статистически институт досежно средномесечния осигурителен доход за страната, както по отношение на целия относим за определяне на пенсията размер, така и за 12 -те месеца преди отпускането й. Експертите сочат, че при изчисляване на индивидуалния коефициент е спазена методиката по неговото образуване. Кредитирайки ги с доверие заключенията на вещите лица, административният съд законосъобразно е приел, че е приложена точно нормата на чл. 70 КСО. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение