Решение № 15937 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2010 г.

Решение № 15937 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 175 от АПК. С решение № 10209 от 27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1689/10 г. Върховният административен съд, първо а отделение, е отменил Решение № 113 на Административен съд - София град, първо отделение, пети състав, от 07.01.2010 г., постановено по адм. д. № 5733/09 г. и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на "Ламда Дитърджънт"-ЕООД-гр. София, представлявано от управителя Стилянос Константинус Кибаридис, против ревизионен акт № 20084114 от 07.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1956/29.12.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 5 867 394 лв. по фактури издадени от "Неохимики България"-АД, като неоснователна. По делото е постъпила молба от "Ламда Дитърджънт"-ЕООД-гр. София, представлявано от управителя Стилянос Константинус Кибаридис, чрез пълномощника му адв. Димитър Балкански, с която моли съда при условията на чл. 247 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК да постанови решение за поправка на явна фактическа грешка в решението. Като алтернативно се поддържа искането за постановяване на решение за тълкуване на същото решение при условията на чл. 251 във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В молбата се излагат подробни доводи в подкрепа на исканията. Ответната по молба Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София чрез своя процесуален представител дава заключение за неоснователност на молбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на молбата и наведените в нея основания, приема за установено следното: По молбата за постановяване на решение за явна фактическа грешка. Съгласно чл. 175, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Доколкото молбата за поправка не обвързана със срок, а решението, чието поправка се иска, е постановено на 27.07.2010 г., а молбата за поправка е постъпила на 28 юли 2010 г., то следва да се приеме, че е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. Съгласно правната теория, явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват явна фактическа грешка и не могат да бъдат поправени по този ред грешките, които съдът е допуснал във формирането на своята действителна воля. Освен това поправянето не представлява изменяни или отменяне на действителната воля на съда. В конкретния случай молителят твърди, че е налице явна фактическа грешка между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, като според него съдът от една страна приема, че дружеството има право да иска възстановяване на данъчен кредит по извършените последващи продажби, а от друга отменя ревизионния акт в частта само за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 5 867 394 лв. по фактури издадени от "Неохимики България"-АД. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице явна фактическа грешка. И по двете първоинстанционни решения на Административен съд-София град - № 34 от 17.04.2009 г. по адм. д. № 7693/08 г. и № 113 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 5733/09 г. в диспозитива е записано, че се отменя ревизионен акт № 20084114 от 07.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1956/29.12.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 5 867 394 лв. по фактури издадени от "Неохимики България"-АД. Доколкото предметът на касационната жалба определя правомощията на касационната инстанция - аргумент от чл. 208 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то касационният състав се е занимал именно със спора за наличието или не на право на данъчен кредит по въпросните фактури. Ако за молителя е съществувало съмнение, че при така постановения диспозитив от първоинстанционния съд няма произнасяне по цялото му искане, така както е формулирано в жалбата му, намираща се на л. 2 - 7 от адм. д. № 7693/08 г., то той е следвало да иска допълване на решенията по реда на чл. 176 от АПК, каквито искания не са направени. В мотивите на решение № 10209 от 27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1689/10 г. Върховният административен съд не се е занимавал с въпроса за размера на задълженията на дружеството за ревизирания период, поради което не става въпрос за явна фактическа грешка. Възстановяването на ДДС по извършени последващи доставки от молителя не е бил предмет на спора по делото, поради което не е обсъждан по същество. Предвид изложеното следва да бъде прието, че липсва явна фактическа грешка в решение № 10209 от 27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1689/10 г. на Върховният административен съд, първо а отделение, поради което подадената молба за поправка на явна фактическа грешка се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. По молбата за тълкуване на решението. Съгласно чл. 251, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК споровете по тълкуване на влязла в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. На тълкуване подлежат решения, които са неясни. В молбата се прави искане за тълкуване на решението в частта му относно възможността за възстановяване на недължимо платения и внесен от дружеството ДДС по фактури № 1000000296/23.12.2006 г., № 1000000297/26.12.2006 г. и № 1000000299/31.12.2006 г. От мотивите на съдебния акт, чийто тълкуване се иска, е видно, че тази претенция не може да бъде разгледана в настоящето производство, а по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК, т. е. волята на съда по този въпрос е ясно изразена и не се нуждае от тълкуване. Наведените в писмената защита на молителя доводи касаят съществото на претенцията и целят изместване на спора, което е недопустимо. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че подадената молба за тълкуване на постановеното решение се явява неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 175, ал. 1 от АПК и чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,