Решение № 9083 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 8223/10.03.2025 г., постановено по адм. д. 7847/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по същество. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Г. В. А. оспорва касационната жалба по съображения. Иска оспореното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 8223/10.03.2025 г., постановено по адм. д. 7847/2024 г. по описа на АССГ по жалба Г. В. А. е отменена Заповед 8121К-10827/11.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал. 1, ал. 2, предл. второ, ал. 3 и ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба 8121з-310) старши комисар Г. В. А., заемащ длъжността заместник-директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е временно преназначен на ръководна длъжност заместник-директор на СДВР в Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР към Ръководството на Министерство на вътрешните работи за срок от една година, считано от деня, следващ датата на запознаване на служителя със заповедта. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма, изразяващи се в липса на мотиви, довело до неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Съдът е счел, че в случая административния орган не е обосновал в достатъчна степен служебната необходимост поради липса на посочване на конкретни фактически основания в оспорения акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административния орган не е мотивирал служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ЗМВР за временното преназначение на жалбоподателя Г. А., поради липса на посочени конкретни фактически съображения. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Правилни са изводите на решаващият съд относно липсата на мотивирана служебна необходимост за временното преназначаване на служителя Г. А.. Легална дефиниция на служебна необходимост се съдържа в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, според която служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8121з-310 временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година като в случаите на служебна необходимост, последната се мотивира в заповедта. Видно от съдържанието на заповедта, както и от представената административна преписка, липсва посочване на конкретни фактически съображения, обуславящи служебната необходимост. Следователно правилни са изводите на АССГ, че липсата на мотиви се приравнява на липса на липса на служебна необходимост за конкретното временно преназначаване на служителя А.. Не се споделят доводите на касатора, че служебната необходимост се обосновава от новосъздадената структура Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР. Следва да се отбележи, че посочената структура е създадена през 2021 г., доколкото датата на издаване на оспорената заповед е 11.07.2024 г., следователно не може да се приеме довода за наличие на новосъздадена структура. Съображенията изложени от органа, с които е мотивирана служебна необходимост в процесната заповед касаят необходимостта от кадровото обезпечаване на структурата Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от ЗМВР и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които са от извънреден характер, стоящи извън волята на органа, непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта не са изложени. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение