Решение № 10555 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. 1 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Д. Б. Х., подадена чрез адв. Коцева, срещу Решение № 11672/25.03.2026 г., постановено по адм. д. № 8286/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221724002489-091-001/13.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 615/24.06.2025 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Х. по чл. 19, ал. 1 ДОПК за непогасени задължения на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. и за ДДС за д. п. от м. 10.2020 г. до м. 05.2021 г. и м. 02.2022 г. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да изясни всички факти и възражения по спора и да формира собствени, пълни и конкретни мотиви по предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Иска се отмяна на решението, връщане на делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да се изясни правоотношението между Тренев 2007 ДЗЗД и „Алфа Сървис Едюкейшън“ ЕООД, по силата на което спорните банкови разпореждания представляват плащания към доставчици на първото, при условията на евентуалност да се постанови друго решение по съществото на спора, с което РА се отмени, като се присъдят деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Тодорова, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221724002489-091-001/13.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 615/24.06.2025 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който е ангажирана отговорността на Д. Б. Х. по чл. 19, ал. 1 ДОПК за непогасени задължения на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД за ДДС в размер на 211 635,08 лв. и лихви в размер на 96 581,23 лв. и за корпоративен данък в размер на 1 518.16 лв. и лихви 569.69 лв., произтичащи от установени с РА №Р-22221721004465-091-001/31.08.2022 г. задължения на дружеството за ДДС в размер на 210 907,92 лв. за периодите от м. 10.2020 г. до м. 05.2021 г. и лихви в размер на 96 296,47 лв. и декларирани от дружеството, но невнесени задължения за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. в размер на 1 518,16 лв. и следващите се лихви в размер на 569,69 лв. и за ДДС за м. 06.2021 г. и м. 02.2022 г. в размер на 727.16 лв. и лихви в размер на 284,76 лв. при следните, възприети от приходните органи, фактически установявания: Д. Х. е управител на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД за периода от 17.12.2019 г. до 19.04.2022 г., след която дата дружеството няма представляващ. Ревизираният е собственик на капитала на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД до 13.09.2021 г., когато дяловете от него са продадени на „Сиди Гард БГ“ ЕООД със собственик на капитала и управител Д. Х.. Считано от 2022 г. представляващ „Сиди Гард БГ“ ЕООД е Г. М.. С PA № Р-22221721004465-091-001/31.08.2022 г. в тежест на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 210 907,92 лв. при извод за укрити получени ВОП от VOF VHN, Белгия, декларирало доставки през м. 04.2021 г. и м. 05.2021 г., които не са отразени в дневниците за покупки на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД. Поради непредставяне на изисканите документи и липсата на заведена счетоводна отчетност основата за облагане е формирана по реда на 122 ДОПК след определяне на продажна цена по аналог, начислен е ДДС. Прието е също, че от дружеството неправомерно е ползвано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „АВМ Трейд“ ЕООД и „Стайл“ ЕООД. Според мотивите на РА „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД е доставчик на кафе по фактури с получател „Петролпром България“ ООД, които са заплатени от клиента по банковата сметка на ДЗЗД „Тренев 2007“. За събиране на задълженията на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД е образувано изпълнително дело № ИД/ L93/2021 г. и са предприети действия за налагане на обезпечителни мерки. Дългът е категоризиран като несъбираем. Констатациите и изводите на ревизиращите са възприети от инстанцията по същество, според чиито мотиви Х. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като с отчетните регистри по ЗДДС за съответните периоди е декларирал занижени стойности на ДДС за внасяне, което означава, че като последица от действията по укриване на значими за облагането факти и обстоятелства е настъпила невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци. Доказана според АССГ е и причинно-следствена връзка между укриването на релевантни за облагането факти и обстоятелства, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, което обуславя неговата валидност и допустимост. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт касационната инстанция приема следното: Спорът между страните е налице ли са кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността на Д. Х. по чл. 19, ал. 1 ДОПК, за установените с влязъл в сила ревизионен акт, както и с декларации по ЗКПО и по справки-декларации по ЗДДС задължения на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките, при наличието на които управителят отговаря за задълженията на дружеството в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Наличието на първите две от тях не е спорно - ревизираното лице е било управител на дружеството за процесния период, както и че то е имало установени с РА №Р-22221721004465-091-001/31.08.2022 г. задължения за ДДС в размер на 210 907,92 лв. за периодите от м. 10.2020 г. до м. 05.2021 г. и лихви в размер на 96 296,47 лв. и декларирани, но невнесени задължения за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. в размер на 1 518,16 лв. и следващите се лихви в размер на 569,69 лв. и за ДДС за м. 06.2021 г. и м. 02.2022 г. в размер на 727.16 лв. и лихви в размер на 284,76 лв. Първоинстанционният съд е аргументирал кумулативната даденост на останалите предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК, но част от изложените мотиви от решаващия състав не се споделят от настоящата инстанция. По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. Елементите, които обосновават ангажирането на отговорност, следва да са налице кумулативно. Субект на укриването е управителят, тъй като по силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 от ТЗ), бидейки наясно относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС - чл. 125, ал. 1 и 3 ЗДДС. Несъответствието на декларираното с действителното или отсъствието на деклариране е проява на укриване. Без значение е опосредяването на укриването в хипотезата на подадена чрез пълномощник справка-декларация или възлагането на изготвянето на декларациите на счетоводно предприятие. Невярното отразяване, дори да се дължи на грешни представи относно съдържанието на дължимата грижа или на източника на задължението за тази грижа за точно изпълнение на публичноправното задължение за деклариране не изключва отговорността. Правилно е приетото от съда, че невярното деклариране от страна на управителя на резултатите по ЗКПО и по ЗДДС за ревизираните отчетни периоди на управляваното от него дружество представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Това деклариране обаче не установява само по себе си и пряката причинна връзка с невъзможността публичните задължения на дружеството да бъдат събрани. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав на касационната инстанция намира, че в ревизионния акт не са изложени конкретни констатации какво е било имущественото състояние на дружеството преди и след описаното поведение на управителя му. Дори да се приеме, че поведението на Х. е довело до формиране на по-малки задължения по ЗДДС и по ЗКПО въз основа на декларирани неверни данни, то приходните органи не са доказали по категоричен начин, че това е единствената причина публичните задължения да не могат да се съберат. Укриването на факти в декларацията е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към невъзможността за събирането им. От друга страна, прехвърлянето на дружествените дялове не може да се квалифицира като укриване на факти и обстоятелства, тъй като лицето, което го извършва не е длъжно да обяви този факт пред НАП, като по този начин не може да бъде обоснована отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Дори хипотетично да се приеме, че прехвърлянето на дружествените дялове е извършено от управителя с цел да се освободи от отговорност, това обстоятелство е индиция за наличие на недобросъвестност, но не и доказателство за причинна връзка с невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. РА и приложеният към него РД не съдържат констатации и изводи относно (не)съществуването на активи на предприятието в баланса, подлежащ на публикуване с ГФО, нито на движението по банковите му сметки (като се изключат постъпленията от продажби по сметките на „Тренев 2007“ ДЗЗД, съвпадащи с плащанията, установени с РА № Р-22221721004465-091-001/31.08.2022 г.). Липсва анализ на имуществото на търговеца в периода, предхождащ и следващ разгледаните с цитирания РА доставки, обуславящ извод за пряка причинна обусловеност между укриването и непогасяването на публичните задължения на „Алфа Сървис Едюкейшън" ЕООД. Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав и отсъствието на който и да е от тях изключва ангажирането на отговорността. В ревизионното производство не е установена причинната връзка между укриването на данни и невъзможността за събиране на вземанията, както и не е установено какво е било финансовото състояние на дружеството и кога и в резултат на какво е станало невъзможно събирането на вземанията. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния закон във връзка с ангажираната отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал. 1 ДОПК. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят сторените деловодни разноски, възлизащи общо 10 251 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,