Решение № 4953 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2015 г.

Решение № 4953 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново против решение № 213/21.05.2015 г. по адм. д. № 149/2015 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № Р-06-1400898-091-01/14.11.2014 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 63/05.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново, като е осъдена последната да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. В. Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалба срещу оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 242 лв.

Ответникът по касационната жалба - "Младагро " ЕООД, гл. Бяла Слатина, не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

С РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е установено задължение - допълнителен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 3 929,97 лв. и лихви за забава в размер на 1 892, 49 лв. с мотиви за неприложимост на преотстъпване или намаление на корпоративния данък по ГДД, поради наличие на отрицателна предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО - лихва в размер на 5, 33 лв. за внесено задължение за ДДС за д. п. м. 10.2009 г. със закъснение - през м. 12.2009 г., вместо пред м. 11.2009 г., която лихва не е била внесена от лицето доброволно до края на 2009 г., а е внесена на 16.03.2010 г.

При така установените факти, по които спор не съществува, следва да се обсъди приложимостта на ограничението по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО и приложимостта на разпоредбата към конкретния казус.

Общото изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък по реда на чл. 167 ЗКПО, в редакцията на текста към обнародване на закона, ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., визира, че по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:

1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и

1. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления,

свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и

1. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно-задълженото лице в годишната данъчна декларация.

В подадената ГДД за 2009 г. ревизирания субект е декларирал счетоводен, съответно данъчен финансов резултат/печалба/ в размер на 65 499, 53 лв., за която е декларирал дължим данък в размер на 6 549,95 лв. Ползвал е данъчно облекчение - преотстъпване на данък 60% при приложимост на разпоредбата на чл. 179 ЗКПО за размер от 3 929,97 лв. и е декларирал КД за внасяне в размер на 2 619, 98 лв., внесен на 31.05.2010 г.

Действително, ревизираният субект е имал задължение по ЗДДС за д. п. м. 10.2009 г., което е внесъл на 28.12.2009 г. За това задължение, внесено със закъснение, е формирано задължение за лихва в размер на 5,33 лв., което е било дължимо към 31.12.2009 г. Лихвата в размер на 5, 33 лв. е внесена от лицето на 16.03.2010 г.

Това задължение за лихва, което е било дължимо към края на 2009 г. е визираната по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО отрицателна предпоставка, която препятства ползване на данъчно облекчение за дължими данъци за същия данъчен период - данъчната 2009 г.

Основанията за ползване на данъчно облекчение и отрицателните предпоставки по закон, които препятстват ползване на същото, са императивни законови разпоредби и са в съответствие с целта на закона, независимо от незначителния размер на дължимост на лихвата за 2009 г. - 5, 33 лв.

Задължение на данъчния субект е да спазва стриктно законовите разпоредби, свързани със задълженията за данъци, при положение, че иска да ползва право на данъчно облекчение.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като към 31.12.2009 г. ревизирания субект е имал изискуемо публично задължение - лихви за забава, същият не е имал право да извършва преотстъпване на данъка за данъчен период 2009 г., поради което с ревизионният акт органът по приходите правилно му е определил задължения за корпоративен данък в размер на 3 929,97 лв. и лихви за забава в размер на 1 892, 49 лв.

Като е приел друго и е отменил процесния ревизионен акт, Административен съд - гр. Велико Търново е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което жалбата на "Младагро " ЕООД, гл. Бяла Слатина, против РА в обжалваната част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора "Младагро " ЕООД, гл. Бяла Слатина, следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. Велико Търново разноски по делото - юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 1 242 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,