Решение № 2220 от 1.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Сайменова, чрез пълномощника адв. Михайлов, и по касационна жалба на В. Сайменов и Г. Иванова, чрез пълномощника адв. Лазарова, срещу Решение 583 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 652/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на А. Сайменова против разрешение за строеж 97/14.06.2021 г., издадено от главния архитект на Община Самоков, и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба на А. Сайменова се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че касаторът не е от кръга на лицата по чл. 144, ал. 1 от ЗУТ и съответно не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Според касатора съдът е пропуснал да констатира, че във визата за проектиране съществуват редица пропуски. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. В касационната жалба на В. Сайменов и Г. Иванова се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът главен архитект на Община Самоков, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Оцетова, оспорва касационните жалби и счита същите за неоснователни по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Г. Сайменова, М. Сайменова, Александър Д. Сайменов, Д. Сайменова, М. Сайменова и И. Сайменова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът М Актив ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на А. Сайменова. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба на В. Сайменов и Г. Иванова е процесуално недопустима, поради просрочие. Видно от приложените по адм. дело 652/2021 г. по описа на Административен съд София област съобщения за изготвяне на първоинстанционното решение /разписки/, касаторите В. Сайменов и Г. Иванова са надлежно уведомени за решението, ведно с препис от него, на 20.06.2022 г. лично чрез Г. Иванова сестра на касатора Сайменов, като преклузивният 14-дневен срок за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК изтича на 04.07.2022 г., понеделник - присъствен ден. Касационната жалба е подадена чрез куриерска фирма на 13.09.2022 г., съгласно приложен към жалбата транспортен етикет и направено върху него отбелязване, поради и което същата се явява просрочена, т. е. процесуално недопустима. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, поради което касационната жалба на В. Сайменов и Г. Иванова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Касационната жалба на А. Сайменова е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Сайменова, срещу разрешение за строеж 97/14.06.2021 г., издадено от главния архитект на Община Самоков, с което се разрешава на М Актив ЕООД да извърши строителство на Жилищна сграда с магазин /възстановяване/, етапно изграждане първи етап основно застрояване със ЗП=РЗП=75.33 кв. м. в поземлен имот с идентификатор 65231.906.312, съставляващ УПИ III, кв. 419 по плана на гр. Самоков. Процесното разрешение за строеж е издадено на М Актив ЕООД в качеството му на собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 65231.906.312 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, целият с площ от 81 кв. м., както и на целия първи етаж от построената в имота двуетажна сграда със застроена площ от 81 кв.м., който представлява самостоятелен обект в сграда търговски обект /магазин/ с идентификатор 65231.906.312.1.1, заедно с 1/2 идеална част от мазетата и общите части на сградата /нотариален акт 3, дело 3/2013 г./. По делото се установява също, че сградата в процесния имот е погинала. Съгласно приетите в първоинстанционното производство основна и допълнителна съдебно-технически експертизи сградата, която следва да се изгради съгласно процесното разрешение за строеж, не е в същия обем като погиналата сграда, както и разрешението за строеж по отношение на обема на сградата не съответства на одобрения инвестиционен проект. Оспореното разрешението за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, е издадено и във връзка с решение 2668/26.02.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 11720/2020, с което е отменен като незаконосъобразен отказа на главния архитект на Община Самоков за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: Жилищна сграда с магазин /възстановяване/ в поземлен имот с идентификатор 65231.906.312, УПИ III, кв. 419 по плана на гр. Самоков и е върната преписката за ново произнасяне. В мотивите на съдебното решение е посочено, че заявлението за одобряване на инвестиционния проект е подадено от възложител по смисъла на закона, поради и което не са налице нарушения на изискванията на чл. 144, ал. 1 от ЗУТ и на чл. 8, ал. 2 от Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и че с погиването на сградата правото на строеж не се погасява и доколкото се предвижда строителство в обема на правата на дружеството, то в случая нов договор с останалите съсобственици по реда на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ не е необходим. За да отхвърли жалбата Административен съд София област е приел, че разрешението за строеж е издадено в предписаната за това писмена форма и от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от АПК, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е от съда още, че процесното разрешение за строеж е издадено и в съответствие с материално-правните норми, доколкото то е издадено по заявление на М - Актив ЕООД, който съгласно решение 2668/26.02.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 11720/2020 г., е единствен възложител на имота по смисъла на чл. 144, ал. 1 от ЗУТ и същият е упражнил надлежно правото си по възлагане на изготвянето на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. По отношение на констатациите на вещото лице, че разрешението за строеж не съответства на обема на погиналата сграда, съдът е приел, че не става ясно защо вещото лице сочи в заключението си, че инвестиционният проект предвижда изграждане на основната сграда със застроена площ от 81 кв. м., след като това не е отразеното в инвестиционния проект, поради и което не кредитира в тази част заключението на вещото лице. Според административния съд доводите в жалбата, че е налице съсобственост върху имота и правото на строеж върху сградата, предмет на разрешението за строеж, е неотносимо към спора и следва да се разреши в производство по общия исков ред. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция намира, че в нарушение на чл. 152, ал. 4, във вр. ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд не е изискал от административния орган да приложи по делото административната преписка по издаване на оспорения акт в нейната цялост. По делото не е приложена виза за проектиране В-44/16.04.2018 г., издадена от главния архитект на Община Самоков, въз основа на която е издадено процесното разрешение за строеж и за която виза за проектиране жалбоподателят е твърдял, че същата не е влязла в сила. В тази връзка следва да се има предвид, че основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/. Противоречието с предвижданията на ПУП на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, като дори и да се касае за погинала сграда, то възстановяването й следва да бъде извършено при спазване разпоредбите на ЗУТ въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, при условие, че строителството е допустимо по предвижданията на действащия устройствен план. Неприлагането по делото на издадена виза за проектиране от своя страна води и до немотивираност на съдебното решение нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК, поради липсата на мотиви и произнасяне по съответствието на процесните строителни книжа с действащия ПУП. По делото не са приложени също така и цитираните в оспореното разрешение за строеж части на одобрения инвестиционен проект части Конструктивна, Вътрешни ел. инсталации, ВиК, ОВ, Геодезия, Енергийна ефективност, както и доклада за оценка на съответствието за енергийна ефективност, въз основа на които съдът е следвало да извърши преценка и се произнесе относно спазването на изискванията на ЗУТ и на Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Като част от административната преписка по делото не е бил приложен и протокол 5 от 19.05.2021 г. от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Самоков. От една страна липсата на тези доказателства води до необоснованост на извода на съда, че обжалваното разрешение за строеж, ведно с одобрения инвестиционен проект, са издадени при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. От друга страна неприлагането на административната преписка в нейната цялост, препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното решение, както и да произнесе по съществото на спора. По отношение на решение 2668/26.02.2021 г. на ВАС, постановено по адм. дело 11720/2020 г., на което изцяло се позовава в мотивите си административният съд, следва да се има предвид, че това съдебно решение е било постановено при различна фактическа обстановка от тази, установена в настоящото първоинстанционно производство, а именно - при оспорване на отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж с посочени конкретни основания за отказа, по които само основания съдът се е произнесъл. Поради и това позоваването само на това съдебно решение не може да обоснове решаващият извод на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на издаденото разрешение за строеж, ведно с одобрения инвестиционен проект. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че преди да разгледа жалбата по същество първоинстанционният съд е следвало да прецени и се произнесе по допустимостта на жалбата на А. Сайменова. Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж, произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес на жалбоподателката Сайменова от обжалване на процесното разрешение за строеж. В конкретния случай съдът е бил задължен първо да се произнесе по допустимостта на жалбата и в съответствие с изрично дадените му задължителни за него указания от ВАС с определение 2168/08.03.2022 г. по адм. дело 1708/2022 г., съгласно които е следвало да установи по безспорен начин собственическите й права върху имота, за който е издадено РС. Такова установяване по делото от страна на първоинстанционния съд липсва. При неизпълнение на цитираното съдебно определение, както и при липсата на безспорни доказателства, че жалбоподателката А. Сайменова е съсобственик или носител на ограничено вещно право върху имот с 65231.906.312, административният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с разпореждане 414/11.03.22 г., без обаче да установи по безспорен начин, включително чрез събиране на доказателства, че жалбоподателят притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и да се произнесе изрично по допустимостта на жалбата, каквито указания са му били дадени от ВАС. Видно от приложените по делото писмени доказателства, в това число и влязлото в сила решение 476/31.10.2016 г. на Софийски окръжен съд по гр. дело 71/2016 г., не са налице безспорни установявания, че към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти, жалбоподателят Сайменова притежава някакво вещно право по отношение на имот с идентификатор 65231.906.312. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна, което е и определящо за допустимостта и правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София област, при което съдът следва да се произнесе първо относно процесуалната допустимост на жалбата и едва след това, в случай, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, да попълни делото с всички относими доказателства, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,