Решение № 2139 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2013 г.

Решение № 2139 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин", гр. София срещу решение № 6296 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 7119/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отменил заповед № 91-ЗСП-320 от 27.05.2013 г., с която касационният жалбоподател е отказал да отпусне еднократна социална помощ по чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на Сашка Тошкова Динкова от гр. София, като придружител на лекуваното в чужбина нейно дете Алекси Чанков Динков. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът на касационния жалбоподател, основан единствено на обстоятелството, че Сашка Тошкова Динкова е подала молбата - декларация за отпускане на помощта по чл. 17, ал. 1 ППЗСП осем дни след изтичането на срока по чл. 17, ал. 2 ППЗСП за нейното подаване, е незаконосъобразен, защото "срокът за подаване на молбата е инструктивен и неспазването му не погасява правото да се получи помощта". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Административен съд - София град становище, че срокът по чл. 17, ал. 2 ППЗСП, в който следва да се подаде молба-декларация за отпускане на еднократната помощ по ал. 1, е инструктивен, а счита, че този срок е преклузивен (прекратителен), поради което с неговото изтичане се прекратява правото да се подаде молба-декларация за отпускане на помощта. Този срок е установен с нормативен акт на Министерския съвет и е задължителен за административните органи. Вярно е, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ППЗСП, в частта, с която е установен 14-дневен срок за подаване на молба - декларация, поражда множество въпроси относно нейната законосъобразност и на първо място въпросът допустимо ли е с подзаконов нормативен акт да бъде установен преклузивен срок за упражняване на субективно материално право, но всичките тези въпроси могат да бъдат разрешени само в производство по чл. 185 и сл. АПК. Липсва разпоредба в Закона за социално подпомагане (ЗСП) или в друг закон, която да бъде директно приложена по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, а противоречието на подзаконов нормативен акт с основни принципи на правовия ред не може да бъде инцидентно установявано при оспорване на индивидуален административен акт, издаден въз основа на този подзаконов нормативен акт. Поради това спорът за законосъобразността на подзаконовия нормативен акт или на отделна негова разпоредба следва да бъде разрешен в производство по чл. 185 и сл. АПК. Независимо от изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Административен съд - София град решение по своя резултат е правилно, поради следните съображения: Според чл. 17, ал. 1 ППЗСП на лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях и техните придружители, когато те не са включени в стойността на отпусната сума за лечение. Правото да получат такава помощ имат лицата, получили разрешение за лечение в чужбина. Такова разрешение в процесния случай има детето Алекси Чанков Динков, а не неговата майка и законна представителка Сашка Тошкова Динкова. Затова като е отказал да отпусне парична помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП касационният жалбоподател е постановил порочен акт, който е правно недопустим и като резултат правилно е отменен от Административен съд - София град. Също така правилно този съд е изпратил делото като преписка на касационния жалбоподател, който следва да разреши по същество въпроса налице ли са установените със ЗСП и ППЗСП предпоставки да бъде отпусната на детето Алекси Чанков Динков, по подадената от неговата майка и законна представителка молба-декларация, парична социална помощ по чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗСП, условията и редът за отпускане на която са уредени в чл. 17 ППЗСП. При решаването на този въпрос компетентният орган - директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин", следва да отговори и на въпроса лечението на детето Алекси Чанков Динков в чужбина дали е било финансирано със средства от Министерството на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето по реда и при условията на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето или е било финансирано със средства, отпуснати от Център "Фонд за лечение на деца". Ако при обсъждането на този въпрос директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" стигне до извода, че лечението на детето в чужбина е било заплатено със средства на фонда за лечение на деца, той следва да отговори на въпроса дали лечението на дете в чужбина със средства, отпуснати от Център "Фонд за лечение на деца" (създаден с ПМС № 280 от 18.10.2004 г., обн., ДВ, бр. 96 от 29.10.2004 г.), е лечение в чужбина със средства от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му по смисъла на чл. 17, ал. 1 ППЗСП. В тази връзка директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Люлин" следва да обсъди и чл. 3, ал. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", издаден от министъра на здравеопазването на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 2, ал. 5 от посоченото по-горе ПМС № 280 от 18.10.2004 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, макар че не споделя изразеното от Административен съд - София град становище, че 14-дневният срок по чл. 17, ал. 2 ППЗСП е инструктивен, счита, че постановеното от този съд решение по своя краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила, а касационният жалбоподател следва да реши по същество искането за еднократна помощ по чл. 17, ал. 1 ППЗСП, като проведе ново производство по молба - декларация вх. № 91-ЗСП-320 от 18.05.2013 г., подадена от Сашка Тошкова Динкова от гр. София - майка и законен представител на лекуваното в чужбина дете Алекси Чанков Динков. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,