Решение № 9200 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2015 г.

Решение № 9200 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2488/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на М. Н. З. от гр. Я., против Решение № 11/26.01.2015 г., постановено по а. д. № 270/2014 г. по описа на Административен съд С.-Я. Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АС-Я. е отхвърлил жалбата на З. против Заповед за задържане на лице с рег. № 203/17.12.2014 г., издадена от полицейски орган В. Й. Д.- полицай при Районно управление "Полиция" (РУП) Я. с която е задържан З. за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради неизпълнение на полицейско разпореждане. Недоволен от решението, М. З. го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Моли отмяната му. Ответната страна - ПО - полицай В. Д., чрез представени писмени бележки на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът също счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционния съд установява следната фактическа обстановка: На 17.12.2015 г., около 0,45 часа полицай Д. е спрял за проверка в района на "Стара автогара" в гр. Я. три лица - "викащи и говорещи на висок глас". На две от лицата е установена самоличността им въз основа на представен документ за самоличност /лицата И. С. С. и И. М. К./, а третото лице - не е носило със себе си документ за самоличност. След извършена справка е установено, че това лице е М. Н. З. При уведомяване на К. и З., че ще им бъде съставен акт по Закона за българските лични документи - на първия, че личната му карта е увредена, а вторият не носи документи за самоличност - лицата се възпротивили, оказали съпротива/ с подробно описани действия/, поради което по отношение на тях била приложена физическа сила и помощни средства/белезници/ и задържани в РУП-Я. Извода на съда е, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материално правните предпоставки за това. Решението е правилно . Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма. От събраните по делото доказателства се налага извода, че същата не е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи "могат да задържат лице, "което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ е наличие на поведение от страна на конкретно лице, представляващо пречка за изпълнение на служебните задължения на полицейски орган и наличие на предупреждение, отправено до същото лице и отказ от негова страна да преустанови поведението си. С докладна записка, с рег. № 14039/17.12.2014 г. полицай Д. уведомява началника на РУП-Я., че по отношение на З. - за негови действия на 17.12.2014 г., около 0,55 часа, изразяващи се в " . . . отвори вратата до мен /на полицейския автомобил, бел. на съдията-докладчик/, хвана ме за лявата ръка и започна да ме дърпа..." - е приложена физическа сила и помощни средства- белезници. Обосновано, възприетата от съда фактическа обстановка се базира и на разпита на свидетелите К. и Д., пристигнали на мястото по време на извършваната проверка, както и на свидетеля С., посочен от жалбоподателя и по отношение на когото също е извършена проверка за установяване на самоличност. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме че правилно първоинстанционния съд е приел, че приложената по отношение на З. мярка е адекватна и навременна, тъй като е преустановила намесата на жалбоподателя в полицейските дейности. Изложеното налага оставяне в сила обжалваното решение на Административен съд Я. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение