Решение № 11714 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2018 г.

Решение № 11714 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2523/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на главния секретар на Министерството на регионалното развитие и благоустройство /МРРБ/ срещу решение № 7842 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 10590/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № РД-02-16-614/22.08.2017 г. В касационната жалба се мотивиран съображения за неправилност на съдебния акт на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна му и решаване на спора по същество. Ответникът – Д. Йорданова чрез адв. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя писмени доказателства и списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е заповед № РД-02-16-614/22.08.2017 г. на главния секретар на МРРБ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Д. Йорданова. За да отмени оспорвания административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Приел е, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), тъй като не е налице реално съкращаване и премахване на длъжността, заемана от касационния ответник, като система от функции, задължения и изисквания. Променени са и са изложени по нов начин функционалните задължения и са посочени като такива за нова длъжност - "Главен експерт в отдел" в сектор "Договаряне" при отдел "Стратегическо планиране и договаряне" в ГД "СППРР", но по същество те кореспондират на длъжността, която е заемала Д. Йорданова - "главен експерт" в отдел "Изпълнение на програмните приоритети", Главна дирекция "Градско и регионално развитие" в МРРБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен в процесния случай е моментът налице ли е било реално съкращаване на щата - основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Обосновано съдът е приел, че при сравнителния анализ на стария и новия УП на МРРБ функциите на ГД "ГРР" са се запазили и съществуват в ГД "СППРР". Видно от заповед от 22.08.2017 г. в ГД "СППРР" се обособява Отдел "Стратегическо планиране и договаряне" с обща численост - 23 броя длъжности, от които за Сектор "Стратегическо планиране и програмиране": 1 бр. началник сектор, 2 бр. държавен експерт, 4 бр. главен експерт, 3 бр. старши експерт, 3 бр. сътрудник; а за сектор "Договаряне": 1 бр. началник сектор, 5 бр. главен експерт, 3 бр. старши експерт. След анализ на длъжностните характеристики е установено, че като съвкупност от функции, задължения и изисквания за заемането й, длъжността на жалбоподателката, след 22.08.2017 г., продължава да съществува и е преминала в Сектор "Договаряне" при Отдел "Стратегическо планиране и договаряне" в ГД "СППРР". Най-общо, както преди промяната на длъжност "държавен експерт", а след промяната на длъжностите "главен експерт" и "старши експерт", са възложени следните функции: да подпомага дейностите по изпълнение на приоритетите на горепосочените Оперативни програми, в това число да отговаря за разработването на пакети за документи за кандидатстване по приоритетни оси, осигурява съблюдаване/съблюдава процедурните правила и критерии за подбор на проекти, одобрени от Комитета за наблюдение на оперативната програма, оценява получените проектни предложения, като след промяната е съобразно разработените процедури в Наръчника за управление и изпълнение на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. Изводът на съда, че след 22.08.2017 г. длъжността на Йорданова продължава да съществува като съвкупност от функции, задължения и изисквания е обоснован. Релевантно в случая също е и обстоятелството, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение на Д. Йорданова, в длъжностното щатно разписание на отдела й е била налице една вакантна щатна бройка от нейната длъжност, която е могла да бъде съкратена вместо нейната. При това положение административният акт е издаден в нарушение на целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност - прогласен в чл. 6 от АПК се споделя като правилен и от настоящия състав на Върховен административен съд. Административният орган е могъл да запази служебното правоотношение на Николова за сметка на съкращаването на една незаета щатна бройка. Така органът по назначаването е щял да се съобрази с чл. 6, ал. 2 АПК, според който административният акт не следва да засяга в по-голяма степен права и законни интереси от целта, за която се издава, което изискване не е спазено в случая. Допуснатото нарушение на чл. 6 АПК е съществено административнопроцесуално нарушение, което е достатъчно за отмяна на оспорвания акт. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на целта на закона, която е да се реорганизира и оптимизира дейността на администрацията. В случая служебното правоотношение на жалбоподателката не е прекратено с тази цел. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съгласно представения списък на разноските. С оглед естеството на спора и неговата фактическа/значим обем писмени доказателства/ и правна сложност, възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,