Решение № 2879 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Асенова срещу решение 2539 от 30.07.2024 г., постановено по адм. дело 456/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на основание чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на К. С. К., сумата от 695,45 лева, представляваща обезщетение за недопускането на К., в периода от 11.10.2023 г. до 18.10.2023 г., да изпълнява длъжността главен инспектор по приходите в Сектор ГКПП и мобилни групи София, Отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на НАП, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата по иска. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендира присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции, като прилага списък с направените такива. Ответникът - К. С. К. в писмен отговор, чрез адв. Димитрова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представител на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционният съд К. С. К. е предявила иск, правно основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл., против Национална агенция за приходите, с който се претендира обезщетение в размер 695,45 лв. за недопускане на ищцата в периода от 11.10.2023 г. до 18.10.2023 г. да изпълнява длъжността главен инспектор по приходите в Сектор ГКПП и мобилни групи София, Отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на НАП, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата по иска. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: със заповед 3774/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП е прекратено служебното правоотношение на К. на длъжността главен инспектор по приходите в Сектор ГКПП и мобилни групи София, Отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на НАП. С влязло в сила решение 655/11.04.2023 г. по адм. дело 980/2022 г. 10.10.2023 г. по описа на Административен съд Благоевград е отменена заповед 3774/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. Не е спорно по делото, че К. се е явила на 11.10.2023 г. за възстановяване в длъжност пред органа по назначаване, по повод на което е регистрирано нейно заявление вх. 94-К-443/11.10.2023 г. по описа на ЦУ на НАП. Със Заповед 809.12/17.10.2023 г. на изпълнителния директор на НАП ищцата е възстановена на длъжност, считано от 19.10.2023 г., а не от 11.10.2023 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че незаконно уволнената служителка К. има право да получи дължимото й обезщетение по чл. чл. 122, ал.3 ЗДСл. за недопускането й в периода от 11.10.2023 г. до 18.10.2023 г., да изпълнява длъжността главен инспектор по приходите в Сектор ГКПП и мобилни групи София, Отдел Оперативни дейности София, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на НАП, в размер на 695,45 лева ведно със законната лихва, считано от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на главницата по иска. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно съдът е приложил и разпоредбата на чл.122, ал.3 от ЗДСл., съгласно която, когато възстановен по реда на ал.1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения. Следователно обезщетението е свързано с установяване предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, които са наличие на отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда и явяване държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. В конкретния случай от събраните доказателства безспорно е установено, че след влизане в сила на решение 9440/10.10.2023 г. по адм. дело 6824/2023 г. на ВАС на 10.10.2023 г., К. е подала заявление на 11.10.2023 г. да бъде възстановена на длъжността и е следвало да бъде възстановена на работа на следващия работен ден 12.10.2023 г. Вместо това със заповед 809 от 17.10.2023 г., тя е била възстановен на 19.10.2023 г. Обоснован е изводът на АС, че през периода от подаването на заявление за възстановяване на работа до връчването на заповедта за възстановяването, ищцата не е била допускана до работа. Без посоченото изрично волеизявление на органът по назначаването, липсва възможност К. да започне да изпълнява длъжността си. Следователно служителката има право на обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл., като размерът правилно е определен от АС-Благоевград въз основа заплатата й към момента на явяването й да бъде възстановена на длъжността. Размерът на основната заплата за длъжността, в която е възстановен ищецът е 2550 лв. към деня на явяване за възстановяване и периодът от 11.10.2023 г. до 18.10.2023 г. включва 6 работни дни от общо 22 такива за м. октомври 2023 г. Установен и доказан е и размерът от 695,45 лв. на основното възнаграждение за исковия период. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че служителката е възстановена на длъжността в законоустановения двуседмичен срок, който изтича на 24.10.2023г., поради което съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.122, ал.3 ЗДСл. Посоченият в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗДСл. двуседмичен срок касае правото на възстановяване на длъжност на държавния служител на предишната длъжност, след изтичането на който и при неявяването му в този срок в съответната администрация, това право се преклудира. Този срок изобщо не касае органа по назначаването и задължението му за възстановяване на служителя на предишната длъжност при подадено своевременно заявление и явяване да заеме длъжността. При напълно изяснена фактическа обстановка, административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. В настоящият случай, от представените и приложени по делото писмени доказателства и подаденото заявление от 11.10.2023 г. се установява, че К. К. няма сключен трудов договор или друг вид правоотношения приравняващи се на трудовите и се явява на работното си място в законоустановения по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. срок. В този смисъл правилно и обосновано съда приема, че административния орган дължи на служителката обезщетение, в посочения и доказан размер. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 400 лв., предвид представеният договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024г., доказващ реално заплащане на сумата. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно. същото е бланкетно и немотивирано и с оглед фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение