Решение № 6678 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 454/2016 г.

Решение № 6678 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 454/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на М. М. Г. срещу Решение № 2335/23.11.2015 г., постановено по адм. д. № 1240/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХV състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответниците по жалбата вземат становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторката против Заповед № 18-1947 от 11.03.2015 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър-Пловдив в частта, с която е одобрено нанасяне на нови обекти в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68080.502.1005.1.4, площ по документ: 81.7 кв. м, собственост на Ж. И. Д. въз основа на документ: нотариален акт № 181, том 10, дело 3233 от 28.11.1997 г., издаден от Районен съд- Карлово. За да постанови решението си съдът е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателката относно нанасянето на обект, който е незаконно преустроен и присъединява площи от общите части на сградата. Видно от датата на подаване на заявлението за изменение на КККР-16.01.2015 г. и издаване на оспорената заповед, административното производство се е развило по правилата на ЗКИР след изменението на закона със ЗИД на ЗКИР /Обн., ДВ, бр. 49 от 13.06.2014 г./. Преди тези промени, в случаите на изменения на КККР, дължащи се на непълноти и грешки се съставяше акт за непълноти и грешки. Неподписването на този акт от някоя от заинтересованите страни в административното производство беше индиция за съществуващ спор за материално право. При сега действащата разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, послужила като основание за изменението, не е предвидено съставянето на такъв акт, съответно наличието на спор за материално право следва да бъде надлежно доказано от страната, която се позовава на това обстоятелство, препятстващо изменението до решаването на спора по съответния ред. В случая няма никакви доказателства от страна на жалбоподателката относно твърдяното присъединяване на общи части или незаконно преустройство. Не се ангажираха доказателства за решаване на спор за собственост по общия исков ред. Не се ангажираха доказателства за инициирано производство по установяване на незаконно строителство. Тези спорове не могат да се разрешават в производството по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Крайният извод на съда е, че заповедта, в оспорената част, не страда от пороци, налагащи нейната отмяна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган - Началникът на СГКК-Пловдив, който съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, има правомощията да одобрява измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка. Не са установени и нарушения на процедурата по извършване на изменението - жалбоподателката е уведомена за започването на административното производство. В хода на същото заявителят е представил необходимите документи, удостоверяващи правото му на собственост, както и изискуемия по силата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Заповедта е придружена и от скица-проект, съобразно предвиденото в чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Оспореният акт е издаден при наличие на предпоставките на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. В случая е налице непълнота в КККР, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, тъй като процесният обект, предмет на оспорената заповед е съществувал към момента на одобряването на КККР-11.03.2011 г., но не е отразен. От друга страна касаторката не установява твърдяното присъединяване на общи части или незаконно преустройство. Не са ангажирани доказателства за решаване на спор за собственост по общия исков ред, нито доказателства за инициирано производство по установяване на незаконно строителство. При това положение касационната жалба е неоснователна, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение