Решение № 13807 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от Г. В. В. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в [населено място], искане за отмяна (вх. 4047/11.03.2024 г. по описа на Върховния административен съд) на влязло в сила Определение 2362/19.09.2023 г., постановено по адм. дело 894 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас. Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 АПК и е мотивирано с наличието на ново писмено обстоятелство. Искателят посочва, че със свое Заявление (рег. изх. М-3568/25.09.2023 г. по описа на Затвора в [населено място]) по адм. дело 10127/2022 г. по описа на Административен съд София-град (л. 4 от адм. дело 10872/2023 г. на Върховния административен съд) е изразил волята си за оттегляне на предявения по това дело против Министерство на правосъдието и Главна дирекция Охрана иск за неимуществени вреди с правно основание по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Твърди, че при постановяване на определението, чиято отмяна се иска, Административен съд Бургас е мотивирал решаващия си извод за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 7 АПК с неистинското твърдение, че производството по адм. дело 10127/2022 г. на Административен съд София-град е висящо. Изразява становище, че неотчитането на обстоятелството, че адм. дело 10127/2022 г. на Административен съд София-град не е висящо към датата на постановяване на прекратителното определение, чиято отмяна се иска, се явява ново обстоятелство по смисъла чл. 239, т. 1 АПК. По тези съображения се иска отмяната на Определение 2362/19.09.2023 г. по адм. дело 894/2023 г. на Административен съд Бургас и връщане на делото на друг състав на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената по това дело от лишения от свобода искова молба. Ответната по искането за отмяна страна Главна дирекция Охрана (ГДО) към Министерство на правосъдието със седалище и адрес на управление в София, на [улица], ет. 3, не изразява становище по нея в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо. Същото е подадено от надлежна страна В. е бил страна в съдебното производство, в което е постановено Определение 2362/19.09.2023 г. по адм. дело 894/2023 г. на Административен съд Бургас, срещу влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: По делото се установява следното от фактическа и правна страна: Административно дело 894/2023 г. на Административен съд Бургас, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска, е образувано по искова молба на Г. В., предявена против ГДО към Министерство на правосъдието за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2000.00 лв., настъпили в резултат на извършено конвоиране, организирано от ответника на дата 13.03.2018 г. от Затвора в [населено място] до Затвора в [населено място]. Ответникът по иска, с писмения отговор на исковата молба, направил възражение за недопустимост на предявения от В. иск за неимуществена обезвреда, обосновавайки се с наличие на друго висящо съдебно производство това по адм. дело 10127/2022 г. , образувано пред Административен съд София-град, за което твърдял, че е с идентични страни и предмет, както и с период, обхващащ исковия период по иска с цена 2000.00 лв. В. изразил становище по писмения отговор на ответника (писмо, вх. 8179/09.08.2023 г. от л. 38 до л. 40 от първоинстанционното дело), в което уточнил, че има право да оттегли, ако прецени, предявения от него против Министерство на правосъдието и Главна дирекция Охрана иск за неимуществена обезвреда, въз основа на който е образувано адм. дело 10127/2022 г. на Административен съд София-град. Административен съд Бургас изискал от Административен съд София-град служебна справка за адм. дело 10127/2022 г., получена с писмо, вх. 8748 от 04.09.2023 г. от л. 98 до л. 111 от първоинстанционното дело. След сравнение на исковете по двете дела, решаващият състав на Административен съд Бургас е констатирал идентичност в предмета, фактическите основания и страните по двете дела. На основание чл. 159, т. 7 АПК е постановил определението, чиято отмяна се иска. С него и след като извършил служебна справка за движението на производството по адм. дело 10127/2022 г. на Административен съд София град, за което констатирал, че е все още висящо, съдът е върнал подадената от В. искова молба и е прекратил производството по образуваното пред него дело. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на посочената норма налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението/определението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая се твърди, че новото обстоятелство по смисъла чл. 239, т. 1 АПК е неотчитането от Административен съд Бургас на факта, че адм. дело 10127/2022 г. на Административен съд София-град е било прекратено към датата на постановяване на определението, чиято отмяна се иска. В подкрепа на прецененото от искателя за ново обстоятелство същият посочва, че е подал Заявление (рег. изх. М-3568/25.09.2023 г. по описа на Затвора в [населено място]) за оттегляне на предявения по адм. дело 10127/2022 г. по описа на Административен съд София-град против Министерство на правосъдието и Главна дирекция Охрана иск за неимуществени вреди с правно основание по ЗИНЗС. Така соченото от В. фактическо основание не установява ново обстоятелство, което да има съществено значение за делото, респ. да променя изводите на решаващия съд, а релевира касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Оплакванията за наличието на касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК обаче не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото производството по отмяна представлява извънреден способ за защита, но не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебното решение/определение, чиято отмяна се иска. Поради това разглеждането на доводи, навеждащи на касационни основания, е недопустимо в производството по отмяна. Процесуални нарушения, допуснати от съда, могат да служат като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт единствено, ако са довели до постановяването му след като между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е било налице друго влязло в сила решение, което противоречи на съдебния акт, чиято отмяна се иска (чл. 239, т. 4 АПК) или ако в резултат на тях е било нарушено правото на участие на страната в процеса (чл. 239, т. 5 АПК), каквито твърдения, в случая, не се навеждат. По изложените съображения, искането на В. за отмяна на Определение 2362/19.09.2023 г. по адм. дело 894 по описа за 2023 г. на Административен съд Бургас е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия