Решение № 3183 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8899/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Ц. Цветкова, чрез адвокат Н. Хаджигенов, и от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрисконсулт Д. Иванова, против решение 4132/21.06.2023 г., постановено по адм. дело 1573/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. С касационната жалба на Ц. Цветкова се обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е взел предвид всички доказани неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на служители към СДВР, както и че не е съобразил размера на присъденото обезщетение с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковата претенция в пълен размер. В съдебно заседание се представлява от адвокат Хаджигенов, който поддържа касационната жалба. Не претендира разноски. Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Д. Иванова, обжалва решението в осъдителната му част, като постановено в нарушение на закона и поради необоснованост. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, които да доказват пряка връзка между твърдените незаконосъобразни действия и настъпилата вреда за Цветкова. Посочва, че от общодостъпните кадри, публикувани в интернет от нощта на задържането, безспорно се установява, че Цветкова не е влачена и върху нея не е упражнено насилие. Твърди и съпричиняване на вредата от страна на лицето. Размерът на присъденото обезщетение също се оспорва като прекомерно завишен. Касаторът претендира отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Христов, който поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за всяка от тях в съответната му част, поради което са процесуално допустими. Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Цветкова срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на служители на СДВР - нанесен побой и гавра на полицейски служители, станали преди задържането ѝ за 24 часа на 10.07.2020 г. при участие на мирен протест. С обжалваното решение СДВР е осъдена да заплати на Ц. Цветкова обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника СДВР, в размер на 40 000 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като за разликата до 80 000 искът е отхвърлен. В полза на СДВР са присъдени и разноски по делото в размер на 50 лева. От фактическа страна съдът е установил, че на 10.07.2020 г. около 23 часа Ц. Цветкова е била на протест пред сградата на Министерски съвет, откъдето е отведена от органите на реда, като впоследствие е издадена заповед 227зз-1802/11.07.2020 г. от полицейски орган при 03 РУ СДВР, с която Цветкова е била задържана. Посочената заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. В исковата молба се излага, че вследствие на нанесен побой и гавра на полицейски служители, станали преди задържането ѝ, Ц. Цветкова е претърпяла неимуществени вреди, отразили се върху психиката ѝ тя плачела със седмици след това, не излизала от къщи, не контактувала с никого, затворила се в себе си, не можела да спи и проявявала всички признаци на [състояние]. За доказване на твърденията по делото е представено съдебномедицинско удостоверение V-237/2020 г. от специалист по съдебна медицина, в което е посочено, че на извършен на 12.07.2020 г. оглед на ищцата са установени [травма] и [травма], [травма] и [травма]. Представена е и Декларация, приета от Народното събрание на Република България на 17.08.2021 г., във връзка с упражнено полицейско насилие от длъжностни лица срещу протестиращи граждани в периода юли-септември 2020 г. Изслушани са свидетелски показания на приятелка на Цветкова, от които се установява психологическото и емоционално състояние на лицето. По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, изготвена от клиничен психолог, относно психичното състояние на ищцата. В заключението е посочено, че към момента на изследването се установяват ясни симптоми, припокриващи критериите на [състояние] в отговор на силен стрес, като също така Цветкова изпитвала силен страх, паника, отчаяние, безизходица и безперспективност. Това страдание според вещото лице е в пряка причинно-следствена връзка с преживяното по време на протеста от 10.07.2020 г. и покрива критериите на [състояние]. Вещото лице посочило още, че след протеста, събитието е променило начина на живот на Ц. Цветкова в негативен аспект, като към настоящия момент не е напълно преодоляла психичната травма от случилото се, но не се наблюдава задълбочаване на проблема. При тези фактически установявания, съдът приел от правна страна, че искът е доказан по основание, доколкото са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ налице са незаконосъобразни действия на служители към СДВР, реално настъпили неимуществени вреди от вида на твърдените от Ц. Цветкова и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните действия. Въз основа на кадрите от задържането на лицата на 10.07.2020 г., административният съд приел, че полицейските органи в нарушение на чл. 86, ал. 4 ЗМВР са използвали физическа сила в степен, която не е била необходима, като са причинили множество, макар и леки травматични увреждания на Цветкова. Първоинстанционният съд приел за безспорно нанасянето на Ц. Цветкова както на телесни повреди, така и на унижение и гавра. Последните са накарали лицето да изпитва страх, като се е стигнало до [състояние] отчаяние, безизходица, унижение. Всичко това довело до уронване на човешкото ѝ достойнство, което представлява неимуществена вреда. Съдът приел, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразните действия на органи и служители на СДВР и настъпилите вреди, поради и което приел иска за доказан по основание, но не и по размер. Така съобразявайки чл. 52 ЗЗД, вида, интензитета и продължителността на претърпените от Цветкова неимуществени вреди, както и практиката на ЕСПЧ, АССГ определил справедлив размер на дължимото обезщетение от 40 000 лева, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 80 000 лева. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно в осъдителната част поради нарушение на материалния закон при отчитане на характера и интензитета на претърпените вреди и определяне на дължимото за тях обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административният съд правилно е приел, че в случая по делото безспорно е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители при СДВР. По делото е доказано, че извършените действия по време на протеста на 10.07.2020 г., и по конкретно действията спрямо Ц. Цветкова, не съответстват на императивните изисквания на чл. 86, ал. 4 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въз основа на доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че Цветкова е понесла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически страдания, страх и негативни емоции като цяло. В процесния случай по делото безспорно са доказани както претендираните от ищцата неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тях и твърдяното незаконосъобразно действие, поради и което правилно съдът е уважил частично иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав обаче счита, че определеният размер на претендираното от Ц. Цветкова обезщетение не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и същият е завишен. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. По делото безспорно е доказано, че Цветкова е понесла неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Видно от приложеното като доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение V-237/2020 г., издадено от специалист по съдебна медицина, спрямо Цветкова е осъществено физическо посегателство, защото експертът е установил [травма], [травма], [травма] и [травма]. Следва да се посочи, че горните наранявания обаче не са причинили на Цветкова трайни или сериозни физически последствия, като също така тя не е търсила медицинска помощ по отношение на тези наранявания. По отношение на понесените емоционални страдания настоящият състав споделя извода на съда, че безспорно преживяното вечерта и през нощта на 10.07.2020 г. от страна на Цветкова е недопустимо и ѝ е причинило негативни емоции, което се е отразило на психическото ѝ състояние факт, доказан от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Но от друга страна ищцата не е представила доказателства тя да е потърсила специализирана помощ във връзка с изпитаните от нея негативни емоции, твърденията ѝ за изпитвания страх и проблеми със съня, като също така не е установено и тя да е взимала някакви медикаменти за овладяване на тези състояния. Поради гореизложеното, настоящият състав счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е несъответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на уврежданията и отражението им върху Ц. Цветкова, поради и което се явява завишен. Обезщетение в размер на 40 000 лв. съществено надхвърля установеното със съдебната практика на ВАС репариращо ниво при подобни случаи. Следва да се посочи и че размерът на обезщетението не следва да е източник на обогатяване, както и че следва да е съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Така с оглед характера на претърпените вреди, продължителността на търпенето им, доказаните душевни страдания и общото психическо състояние на Цветкова, като резултат от противоправното действие на служители на СДВР, съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, за причинените ѝ неимуществени вреди, следва да бъде намален до размер от 15 000 лева. За разликата над този размер до присъдения от 40 000 лева решението следва да бъде отменено. Дори и този размер на обезщетението надхвърля определения от съда размер в други подобни случаи, но следва да се има предвид, че пострадалата е жена и посегателствата срещу нея са значително по-укорими от морална гледна точка. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба, подадена от Ц. Цветкова е основателна и оспорената част от съдебното решение, с което исковата молба е отхвърлена следва да бъде частично отменена. От страна на Ц. Цветкова разноски не са претендирани, поради и което такива не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определя в общ размер на 150 лева, съобразно частичната основателност на касационната жалба на СДВР. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,