Решение № 4566 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2012 г.

Решение № 4566 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14738/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Рангелова Кръстева от гр. Видин против решение № 110 от 23.10.2012 г. по адм. дело № 203 по описа за 2012 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 25/09.04.2012 г., издадена от Директора на РДСП - Видин на основание чл. 84, ал. 6 от СК, за вписване на детето Ангел Надеждов Рангелов в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Изложените в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Видин не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Видин е заповед № 25 от 09.04.2012 г., издадена от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Видин на основание чл. 84, ал. 6 от СК, потвърдена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане с решение № РД 04-36 от 17.05.2012 г., с която е наредено да се извърши вписване на детето Ангел Надеждов Рангелов, род. на 18.08.2006 г., в Регистъра на деца за пълно осиновяване. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Видин е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с целта на закона. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани фактическите основания по чл. 84, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от СК. Установено е, че със заповед № 176/13.09.2011 г. на Директора на ДСП - Видин детето Ангел е било настанено по административен ред в специализирана институция - Дом за медико - социални грижи за деца /ДМСГД/, гр. Видин. С решение № 542 от 16.11.2011 г. по гр. д. 2037/2011 г. на Видинския районен съд, потвърдено с решение № 47 от 23.02.2012 г. по в. гр. д. № 54/2012 г. на Видинския окръжен съд - детето е настанено по съдебен ред в ДМСГД - Видин и пребивава в специализираната институция вече повече от една година. С уведомително писмо изх. № ЗД-9444/0001/02.03.2012 г., получено лично на 05.03.2012 г., майката е била уведомена, че срокът на настаняването изтича на 13.03.2012 г., поради което може в 7-дневен срок съгласно чл. 93, ал. 2 от СК да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила с цел отглеждане на детето в семейна среда. Ако не отправи подобно искане в срок, детето ще бъде вписано в регионалния регистър за деца, подлежащи на осиновяване. Видно от приложения протокол, последиците от бездействието са били подробно обяснени на майката при проведената среща на 05.03.2012 г. в отдел "Закрила на детето", гр. Видин. Тя е подписала и декларация, с която е декларирала, че е запозната с реда и условията за вписване на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване, както и последиците при осиновяването на детето. В законово определения срок не е поискала прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Съдът се е позовал на социалния доклад, изготвен от социалния работник при "Комплекс за социални услуги за деца и семейства" - Видин, съгласно който майката е в трайна невъзможност да се грижи за детето поради това, че у нея и близките й, с които живее, липсват умения за отговорно родителстване, а детето поради умерената му умствена изостаналост и забавеното му развитие има специфични потребности и нужда от специални грижи. Въпреки устно декларираното желание от страна на майката, включително и в съдебното заседание по делото, че обича детето си и желае да го отглежда в семейна среда, тя не е предприела никакви мерки за прекратяване на настаняването в специализираната институция или за промяна на мярката по Закона за закрила на детето. Отчетено е и обстоятелството, че майката е била насочена към "Комплекс за социални услуги за деца и семейства" за ползване на дългосрочна социална услуга за оценка и повишаване на родителски капацитет, но е преценено, че тя не е заявила желание за промяна на бита си и не е показала никакви умения да се грижи, както за себе си, така и за детето си. Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Направеното от майката възражение за финансови възможности и желание от нейна страна да се грижи за детето не кореспондира с доказателствата по делото. По данни от социалния доклад Ангел е бил отглеждан в семейна среда от раждането си до 10.10.2006 г., след което е бил настанен в ДМСГД - Видин. Със заповед № 102 от 28.04.2010 г. на Директора на ДСП (Дирекция "Социално подпомагане") - Видин настаняването е било прекратено и детето е било реинтегрирано в биологичното семейство на майката, която живее със сестра си и баща си (бащата на детето не е известен). Майката и близките й не упражняват трудова дейност, нямат доходи и битови възможности да полагат адекватни грижи за детето, на което с ЕР на ТЕЛК за психични заболявания - Враца е определена степен на увреждане 80 на сто за срок от две години до 01.07.2014 г. при водеща диагноза "умерена умствена изостаналост". С направление от 29.04.2010 г. детето е било насочено да ползва социална услуга "Седмична грижа" към Дневен център за деца с увреждания (ДЦДУ) при Община Видин. На 12.09.2011 г. в Отдел "Закрила на детето" на ДСП - Видин е получен сигнал от ръководителя на ДЦДУ - Видин, че детето не посещава услугата от 07.09.2011 г. При извършените неколкократни посещения на адреса на майката тя и малолетното дете не са били открити от социалните работници. На 13.09.2011 г. детето е открито при неговата леля в много лошо хигиенно състояние. Това е наложило настаняването му в специализирана институция първоначално по административен, а след това и по съдебен ред, по съображения, че това е в негов интерес, тъй като майката се намира в трайна невъзможност да го отглежда. Съгласно чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) производството по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване започва в случаите, когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила в срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо. В чл. 93, ал. 2 от СК е разписано, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. В разглеждания случай е установено, че с подписана на 05.03.2012 г. декларация майката е заявила, че е запозната с условията на чл. 84, ал. 2 от СК, а именно, че в шестмесечен срок от настаняването на детето в специализирана институция е длъжна да предприеме действия за прекратяване на настаняването или за промяна на мярката за закрила. Декларирала е също така, че е запозната с последиците от евентуално нейно бездействие, при което детето ще бъде подадено за вписване в регистъра за пълно осиновяване и по-късно ще бъде допуснато осиновяването му без нейно съгласие. Безспорно е обстоятелството, че не е поискала прекратяване на настаняването на сина й в специализираната институция или промяна на мярката без да посочи основателна причина. Не следва да се кредитира преценката й, че детето ще бъде гледано по-добре в семейна среда. Съгласно доказателствата детето Ангел е със забавено физическо и интелектуално развитие, а майката води рисков начин на живот, не осъзнава необходимостта и не е в състояние да полага необходимите грижи за отглеждането и развитието му. Установените фактически обстоятелства обосновават материалноправните условия по чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 от СК за вписване на детето Ангел в регистъра на деца за пълно осиновяване. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд - Видин и постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,